Решение № 7318 от 4.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител юрк. М. Стойкова Иванова, против решение 197 от 11 януари 2023 г., постановено по адм.д. 2119/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от И. Палмов, ответник в това производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Териториално поделение "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" против заповед РА-30-636 от 7 септември 2021 г. на главен архитект на Столична община. Петитумът на жалбата е "да бъде отменена изцяло" атакуваната заповед. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло заповед РА-30-636 от 7 септември 2021 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредил на "Югозападно държавно предприятие" ДП, гр. Благоевград и на ТП "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" да премахнат незаконен строеж: Покрито стълбище и приобщена част от съществуваща тераса (надстройка), находящ в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.123 по КККР на гр. София, до сграда с идентификатор 68134.2097.123.2 по КККР (хижа Преспа), Природен парк Витоша. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Посочил е, че за адресати на акта са посочени лица, които не са извършители, собственици и/или възложители на строежа - лица извън лицата, посочени в чл.225а, ал.5 ЗУТ. Обосновал е извод, че в случая административният орган е провел формално производство, като не е събрал релевантни доказателства относно констатирания незаконен строеж. Не е изяснена фактическата обстановка, тъй като в нарушение на чл. 35 АПК не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая - не е установен изпълнителят на строежа и годината на извършването му. С оглед посочената година на изграждане на строежа, административният орган не е извършил и дължимата преценка за извършването, съответно - за търпимостта на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд правилно е приел, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, съгласно който текст принудителното премахване е за сметка на извършителя, както и на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4 ЗУТ; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 ЗУТ и/или с предназначението на земята; 5. възложителя на строежа. В нарушение на посочената норма като адресати на заповедта са посочени Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград и неговото поделение ТП Държавно горско стопанство София (което по закон има самостоятелна правосубектност). От друга страна нормата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба 13 от 23 юли 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи сочи, че "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В процесния случай собственик на терена е държавата, а собственик на сградата хижа Преспа е И. Палмов. Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград, както и неговото поделение ТП Държавно горско стопанство София, не са собственици на земята, нямат вещни права върху земята, не са собственици на сградата, нито имат вещни права върху сградата, а са само държатели на земята на държавата. В тази връзка надлежен адресат на заповедта следва да бъде единствено и само И. Палмов, като собственик на хижа Преспа, Неоснователни са доводите на касатора, че решението е недопустимо в частта, в която процесната заповед е отменена и по отношение на Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград. Основният аргумент за това е, че жалбата е подадена само от ТП Държавно горско стопанство София, като поделение на Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград. Ако първоинстанционния съд се бе ограничил само до проверка единствено на пасивната легитимация на задължените със заповедта лица, за да отмени заповедта на Главния архитект на Столична община изцяло, то биха били основателни доводите, изложени в касационната жалба, че по отношение на втория, неподал жалба, адресат - ТП Югозападно държавно предприятие, заповедта е влязла в сила и решението в тази му част следва да бъде обезсилено, така както е сторено при постановяването на Решение 9157 от 19 октомври 2022 г. на ВАС по адм. д. 6670/2022 г., второ отделение. В настоящия случай съдът е изследвал обстоятелствата и е стигнал до правилния извод, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна. Предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. Не е установен изпълнителят на строежа и годината на извършването му. С оглед посочената година на изграждане на строежа, административният орган не е извършил и дължимата преценка за извършване, съответно и за търпимостта на строежа. Търпимостта и узаконяемостта на строежа е преценявана към период от време, различен от този, през който е изпълнен строежа. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страните. Налице е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Видно от приетите заключения на СТЕ - налице са несъответствия между отразеното в КА и заповедта, и установеното по време на извършените от експертите огледи на място, както по отношение на размерите на строежа, така и по отношение на местонахождението му. В КА процесният строеж е изчертан от североизток на сградата, а в действителност местонахождението му е от югоизток. Посочените несъответствия са съществени и основание за отмяна на заповедта, тъй като сочат на липса на индивидуализация на строежа, който следва да бъде премахнат по силата на оспорената заповед, както и идентичност между него и строежа, извършен на място. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административно-производствените правила, а така също установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Именно неточното описание на подлежащия на премахване строеж, води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно-релевантни факти и норми, а по същество прави заповедта неизпълнима, тъй като не се установява действителното местоположение на процесния строеж. Първоинстанционният състав е извел законосъобразен извод, че иде реч за нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страните, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Именно така установената материална незаконосъобразност на заповедта, налага ефекта на отмяната да настъпи по отношение на всички, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК. Поради тези съображения не се налага обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение. Не се споделят и доводите на касационния жалбоподател, че дори и да се приеме, че строежът е извършен преди 2000 година (което безспорно се доказа по делото и което органът е бил длъжен да установи и е могъл да установи, но не е направил поради процесуални нарушения), то имотът попада в устройствена зона: група територии за природна защита - природни паркове (без да се посочва съгласно кой акт и от коя дата попада в тази територия) и режимът се урежда от ЗЗТ с влязъл в сила ПУП. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на спора в полза на ответника И. Палмов следва да се присъдят сторените от него съдебно - деловодни разноски, съобразно представения списък, които са в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав