Решение № 1702 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2009 г.

Решение № 1702 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Димитров от гр. София, против Решение № 14/16.03.2009 г. постановено по адм. д. № 36/2009 г. по описа на Административен съд, София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитров против Заповед № з-16351/19.11.2008 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) с която, на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната, със срок до удостоверяване на настъпила по надлежния ред реабилитация", тъй като лицето е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. Недоволен от решението, Димитров го обжалва. Твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - директорът на СДВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че за извършено престъпление от общ характер по чл. 354А, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, касаторът е осъден от Градския съд, гр. Солник, Република Унгария на осем години и четири месеца лишаване от свобода. На 22.12.2005 г. той е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 1 г. и 9 месеца. Доводът за извършено нарушение на материалния закон се развива в насока, че в поведението на административния орган има противоречие: от една страна той е получил задграничен паспорт, а след това му е наложена ПАМ. Твърди също, че такава е наложена единствено на него, докато на осъдения заедно с него в същия процес Марин Маринов, ПАМ не е налагана. Доводът е неоснователен. Това, което касаторът определя като произнасяне по казуса с две противоречащи си решения от страна на административния орган се обяснява най-вероятно с липсата на данни за осъжданията при органа-издател към момента на издаване на паспорта му. Дори това основание да липсва, предмет на проверка за законосъобразност в настоящия процес е само акта, с който е наложена ПАМ. Не води до извод за допуснато нарушение на закона и обстоятелството, че на осъденият Маринов не е била наложена ПАМ. В подкрепа на същото касаторът не сочи доказателства. От друга страна, какво точно е положението на едно лице не дава основание да се твърди, че такова трябва да бъде и на друго. ПАМ на основание чл. 76, т. 2 от ЗБЛД се налага по преценка на органа-издател и при действия в условията на оперативна самостоятелност, поради което подобни доводи не могат да имат решаващо значение. Предвид пълното съответствие между посочените релевантни за спора факти и изложеното правно основание в обжалваната заповед, липсва твърдящото нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС