Решение № 3266 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2016 г.

Решение № 3266 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от с. К., обл. Б., подадена чрез пълномощника адв. В. М. Жалбата е против решение № 442 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 866/2015 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане в съдебно заседание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Административен съд Б.. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 442 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 866/2015 г. по описа на Административен съд Б., е отхвърлена жалбата на В. И. Д. против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/12088/29.09.2015 г. на зам. -изпълнителният директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. С този административен акт е отказано заявеното от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), а по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е намален размерът на финансовото подпомагане от 3851,95 лв. на 3778,21 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореното пред него уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и същото е мотивирано, тъй като в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал от фактическа страна на данните от административната преписка и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Административния съд е обсъдил фактическите и правни основания, посочени в уведомителното писмо и след анализ е приел, че те на налице. Освен това съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е счел, че те са неоснователни. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Установява се, че касаторът е заявил искане за финансово подпомагане по СЕПП, по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по НР1 и по НР2. От тях по СПП искането е удовлетворено, поради което предмет на контрол за законосъобразност са другите три схеми. От тях по СЕПП и по НР2 е отказано изцяло финансово подпомагане, а по НР1 е намален размерът на финансовото подпомагане от 3851,95 лв. на 3778,21 лв. Административният съд правилно е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 3 и 5 от таблиците на стр. 2 и 3 по СЕПП, стр. 5 по НР1 и на стр. 6,7 и 8 по НР2 и обяснителните бележки към тях, се установява, че отказите за финансово подпомагане са на две основания: Първото основание /колона 3 от трите таблици/ е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП относно СЕПП /за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено/. А по НР1 и по НР2 идентичното основание в колона 3 е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 5 от трите таблици и обяснителните бележки към тях. То е по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А относно НР1 и НР2 основанието по колона 5 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Относно първото основание се установява, че правилно е отказано финансово подпомагане на това основание. Установява се, че с уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-010-6500/22489/23.08.2014 г. касаторът е уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин в подаденото заявление за подпомагане за кампания 2014 г. Установява се, че за всички имоти с изключение на един /БЗС 52307-85-2-1/, касаторът сам се е отказал от искането си за подпомагане за тях. Това е видно от саморъчно попълненото и подписано от него приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. При този негов изричен отказ е необяснимо оспорването на уведомителното писмо в тази му част. Относно неотстраненото застъпване за БЗС 52307-85-2-1, се установява, че застъпването е с Г. А. П., който също като касатора е представил документ, удостоверяващ право на ползване върху имота - договори за наем с В. Д. и с М. Н. със скици към тях. При така представените доказателства по чл. 2а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/ неотстраненото застъпване се разрешава при условията на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /изм./, в редакцията на разпоредбата към момента на издаване на уведомителното писмо. Спазен е и редът по чл. 18 от Наредба № 5 като допустимите за подпомагане площи, които не са били незаявени, са разпределени пропорционално между заявителите. Относно второто основание се установява също, че правилно е отказано финансово подпомагане и на това основание. Установява се, че десет парцела са недопустими за подпомагане поради наличието в тях на храстовидна растителност, неподдържани площи, оголени площи и път, минаващ през един парцел. Конкретната причина за всеки парцел е посочена в заключението по СТЕ и е видно и от седемте изготвени от вещото лице скици към експертизата /приложения от № 1 до № 7/, в които ясно се виждат недопустимите площи. Тези парцели са изключени от одобрения специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" въз основа на направеното на 14.07.2014 г. самолетно заснемане. За всички останали парцели са били извършени теренни проверки. Протоколите от теренните проверки са официални удостоверителни документи, които се ползват с формална доказателствена сила. Техните констатации не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. В последното за всеки от тези парцели е посочена и причината за недопустимост за подпомагане, която е еднаква и е "неподдържани площи и храсти". Установява се също, че въз основа на извършените теренни проверки тези парцели са изключени от одобрения специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Тези данни дават основание за извода, че по второто посочени основание в уведомителното писмо са били налице и правните основания за неговото издаване. Съответно по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Респективно по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 относно НР1 и НР2 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Следва да се допълни единствено, че относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП /заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г./ касаторът не е подал възражение срещу обновения специализиран слой, нито е оспорил заповедта на министъра на земеделието и храните /заповед № РД-46-287/06.03.2015 г./, с която е одобрен специализирания слой. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприобщаване като доказателство по делото на "компютърния диск с релевантната по делото информация". Компютърният диск е само материален носител на някаква информация. Той може да съдържа също някакви доказателствени средства - скици, протоколи от теренни проверки, проверки на място и др. Не се сочи от касатора коя е тази "релевантната по делото информация", която не е приобщена. В случая относими са скиците на парцелите относно одобрения специализиран слой и протоколите от теренните проверки. Същите обаче са проверени от СТЕ и са анализирани от съда. Затова няма допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,