Решение № 240 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5583/2007 г.

Решение № 240 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5583/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (нов), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. Т. - чрез процесуалния му представител - адвокат И. против въззивно решение № 1* от 15.06.2007 г.по в. гр. д. № 1* по описа за 2006 г.на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 127 от 12.01.2004 г. по гр. д. № 5352/2002 г. на Пловдивски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от З. Д. К., Р. Д. К., Н. С. и И. С. против К. Г. Т. иск за предаване на владението върху собствения им недвижим имот, представляващ склад към магазин № 2 (гараж), построен в дворно място в гр. П. ул. "С. В." № 4, цялото от 546 кв. м., съставляващо УПИ ХI-1456 в кв.35 нов по плана на ЦГЧ Пловдив, намиращ се в източната половина на къщата и вместо това е постановил решение, с което е уважил предявения иск по чл. 108 от ЗС и е осъдил К. Г. Т. да предаде владението на З. Д. К., Р. Д. К., Н. С. и И. С. върху описания имот. Претендира направените по делото разноски. Посоченото касационно основание е чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество, като отхвърли предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. В съдебно заседание страните не се явяват Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С въззивното решение - в частта, в която се обжалва - частично е отменено решение на ПРС и е уважен предявен иск по чл. 108 от ЗС. Това решение е постановено след като ВКС със свое решение № 116 от 16.05.2006 г. по гр. д. № 2579/2004 г. е отменил решение на ПОС и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за преценка на обстоятелството дали процесния обект, определен в исковата молба като склад към магазин 2 - е съществувал към момента на одържавяването на магазините или е изграден в един по-късен момент (към 1976 г.). При така дадените указания-въззивният съд като се е позовал на заключение, прието от първоинстанционния съд и на свидетелски показания, е приел, че спорното помещение е съществувало още през периода 1936-1948 г., когато е било използвано за склад. Същото не е имало самостоятелен статут, а е представлявало обслужващо помещение към съществуваш магазин. Съдът е приел, че след реституцията (независимо, че за това помещение не е издаван нарочен акт за деактуване и то изрично никъде не е упоменато), с възстановяването на собствеността върху магазините- в полза на ищците е била възстановена собствеността и по отношение на него. Съдът не е уважил направеното възражение от страна на ответниците за придобиване на собствеността по давност като се е позовал на нормата на чл. 86 от ЗС. Като е счел, че ответниците държат имота без правно основание е уважил предявения иск. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до следното: 1. Касаторът е собственик на процесния имот по сила на давностно владение, което е било необезпокоявано от 1976 г., когато е построен гаража въз основа на надлежно издадено строително разрешение. Ако се приеме, че земята, върху която е построен гаража е била държавна собственост-собствеността върху изграденото е придобита по давност от 1992 г. (когато е влязъл в сила ЗОЕГПНС до предявяване на иска - 22.11.2002 г.). В този смисъл се позовава на установените обстоятелства, че е декларирал имота в данъчната служба и че за същия е заплащал данък в продължение на повече от 10 години. Ако не се приеме тази теза, счита, че тъй като той е собственик на 1/8 ид. ч. от земята, върху която е построен гаража, той е станал собственик по силата на приращение на основание чл. 92 от ЗС 2. За да е налице валидно отчуждаване, както е приел въззивния съд-следва да е налице изричен акт, а такъв няма. Няма и акт за деактуване на процесния имот, 3. Ищците не са доказали, че е съществувал склад към магазин 2 към момента на отчуждаването и при положение, че касаторът владее гараж, той не може да предаде владението върху склад. Настоящият с. състав намира възраженията на касатора за частично основателни. Съображенията: По делото не е имало спор относно обстоятелството, че - процесното помещение, в днешния му вид-е изградено през 1976 г. въз основа на строително разрешение № 223 от 21.12.1976 г., издадено в полза на бащата на ответника (Г. Т.) и СД "Благоустройствени строежи"район "Жилфонд" П. С него е разрешено- да "се направи отвор за гаражна врата и на мястото на отвора да се монтира двукрила врата с размери 2.40-ширина и 2.0 м.височина. Отворът да се изпълни в помещението в северната част на сградата, придадена за склад". От заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза се установява, че процесното помещение, което се намира под терасата на апартамента на първия етаж в северната страна на сградата на ул. "С. В." № 4, е изградено като са използвани четирите броя стоманобетонни колони и стоманобетонните греди, на които е стъпила терасата и е иззидано с тухлена зидария. По този начин - южната стена на помещението е стената на сградата, а източната, северната и западната стена са изградени с тухли, като са оставени и светли пространства. Вещото лице посочва, че преди съществуващите отвори са били зазидани и е поставена метална врата. Понастоящем размера на помещението е 34кв. м.и може да се използва и като склад, и като гараж. Спорът е дали това помещение е изградено върху съществуващ към момента на одържавяването склад или се касае са ново самостоятелно помещение, което е изградено след извършеното одържавяване. Разпитаните по делото свидетели Ч. и Б. (които са виждали процесното помещение само през периода до 1946 г.) установяват, че по това време към магазин 2 е имало склад. Свидетелят Б. конкретизира, че през 1936 г., когато той е ходил там- е съществувал склад за стъклария, най-вече за медицински шишета. После е бил склад на "Аптечно управление", а по-късно - канцелария на ДАП. Имало странична врата, от която се влизало в склада и в магазина. Според свидетелите М. (съученик на ответника), Х. и Л. (жена на чичо на ответника) - процесното помещение - в сегашния му вид представлява гараж, който е построен от бащата на ответника през 70-те години, като от построяването му-до сега - винаги е бил ползван от ответника и родителите му като гараж. При така дадените свидетелски показания, с оглед цитираното разрешение за строеж, което е издадено за изграждане на отвор за гаражна врата, в северната част на сградата, която да е придадена към склада и описаното заключение на вещото лице, в което се съдържат данни за зазидани отвори на съществуващо помещение-настоящият с. състав приема, че до 1976 г.- е съществувал склад към магазин, който въз основа на издаденото строително разрешение № 223 от 21.12.1976 г.е бил премахнат и на негово място е било изградено процесното помещение, което непрекъснато се е ползвало от бащата на ответника, а след неговата смърт - и от ответника за гараж. Касае се за нов обект, който е изграден през 1976 г. и който като такъв има самостоятелен статут-обект на право на собственост, който може да се притежава отделно земята, върху която е построен. Това помещение не е съществувало към момента на одържавяване на имота, извършено по ЗОЕГПНС, поради което то-нито е било одържавено, нито по отношение на него след влизане в сила на ЗВСОНИ е възстановявана собствеността. (Същото не е вписано нито в акта за одържавяване, нито в акта за деактуване). В този смисъл настоящият с. състав не споделя извода на въззивния съд, че с възстановяването на собствеността върху магазините - в полза на ищците е била възстановена и собствеността по отношение процесното помещение. Помещението е изградено пред 1976 г., когато ищците по исковата молба-не са притежавали никакви права върху земята и построената сграда (с постановление № 65 от 6.04.1949 г. - с преписки № 671 и № 6* от наследодателите на ищците са били одържавени по ЗОЕГПНС общо - пет магазина, 3/4 ид. ч. от жилищната сграда и 3/8 ид. ч. от дворното място, находящо се на ул. ....., останалите неодържавени - апартамент от жилищната сграда и 1/8 ид. ч. от същото дворното място са закупени през 1971 г.от бащата на ответника. Правата на ищците по отношение на одържавеното имущество са възстановени с влизане в сила на ЗВСОНИ (на 25.02.1992 г.), но тези права не обхващат новоизградения през 1976 г. процесен обект. Следователно-не е налице първата предпоставка за основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС - ищците да са собственици на имота, чиято ревандикация претендират. На това основание-предявения от тях иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е приел обратното - въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Направеното възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно пред вид забраната на чл. 86 от ЗС и разпоредбата на чл. 5 от ЗВСОНИ, съгласно която - изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗОЕГПНС не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила-21.11.1997 г. С оглед изхода на делото, пред вид направеното искане, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, които са в размер на 49 лв.-за платена държавна такса. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.