Решение № 1932 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2020 г.

Решение № 1932 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Черно море" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна представлявано от Изп. Директор П. Милков срещу Решение № 1289/8.09.2020 г. постановено по адм. д. № 2984/2017 г. по описа на Административен съд Варна В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът неправилно и необосновано е отхвърлил твърденията за нищожност на административния акт поради липса на компетентност на издателя му и поради образуване на административното производство от лице, което не е правоимащо съгласно закона. Иска се отмяна на съдебния акт, след което да се постанови нов, с който да бъде обявена нищожността на оспорената заповед на Зам. кмета на Община Варна, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не се представлява. Чрез процесуалният му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа направените в касационната жалба оплаквания. Ответната страна- "Колис Ленд Дивелъпмънт" ООД представлявана от управителя Л. Искров и от адв. Дюлгерова оспорва основателността на касационната жалба. Твърди че жалбата на "Черно море"АД срещу заповедта на Зам. кмета на Община Варна е недопустима, алтернативно сочи, че е неоснователна. Представя писмен отговор с подробно изложени възражения. Претендира заплащане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници редовно призовани не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "Черно море"АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна за прогласяване нищожността на Заповед № Г-130/13.09.2012 г. издадена от Зам. кмета на Община Варна, с която на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 3 и ал. 7 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план/ПУП/-План за регулация и застрояване/ПР3 за УПИ II-158 "За производствено-складова дейност" в кв. 1 по плана на "Амонал", землището на с. Звездица, Община Варна За да постанови този резултат съдът е развил мотиви за отсъствие на пороци водещи до нищожност на процесната заповед. Посочил е, че акта не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган на законово основание, в съответствие с целта на закона, в установената законова форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на въведените в касационната жалба доводи, съдът е дал отговор на важните и съществени въпроси, постановени за решаване по делото. Решението съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени пълно ясно и непротиворечиво. От съдържанието му се установява, че съдът е установил фактите и е извършил преценка на същите от гледище на законовите изисквания. В решението са посочени и становищата на страните по спорните въпроси. Обстоятелството, че решаващият съд не е възприел за основателни възраженията изложени в искането за прогласяване нищожност на административния акт не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, при положение че същите са подробно обсъдени. Решението е обосновано. Съдът е изложил фактите установени по делото въз основа на събраните доказателства, както и формираните въз основа на тях правни изводи, които са подробни и аргументирани. Решението е материално законосъобразно. Правилно административния съд приема, че за да бъде нищожен административния акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който е пречка актът да породи целените правни последици. Изискванията за действителност на административния акт са той да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законовите предпоставки за неговото издаване, като същия следва да е и в съответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания дава основание за оспорване на акта, като основанията за това са изчерпателно посочени в нормата на чл. 146 АПК от т. 1 до т. 5. Наличието на който и да е било от тези пороци, в зависимост от степента на неговото проявление, има за последица унищожаемост или нищожност на административния акт. Основанията за оспорване са конкретни факти във всеки един отделен случай и ако съпоставени с изискванията за законосъобразност на акта, сочат на тяхното нарушаване, тези факти се явяват като юридически факти, които или изключват възникването на целените с акта последици и тогава ще е налице нищожност или ще пораждат право на отмяна, при което ще е налице унищожаемост на административния акт. Съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Нарушението на материалния закон като правило касае правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт който изцяло е лишен от законова опора т. е когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт не може да бъде въобще с такова съдържание. Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. В съответствие с посочените по-горе критерии и при правилно тълкуване и прилагане на закона административния съд приема, че оспорената заповед на Зам. кмета на Община Варна не страда от порок, водещ до нищожност. В конкретния случай правилен е извода на съда, че административния акт е издаден от компетентен орган, в условията на редовно възложено заместване, в рамките на делегираните правомощия. Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ в приложимата му редакция подробния устройствен план в обхват до един квартал, а в Столична община и в градовете с районно делене –в обхват до три квартала се одобрява със заповед на кмета на общината. В конкретния случай правомощията на Кмета на Община Варна са възложени за изпълнение на изрично определен със Заповед № 3991/11.11.2011 г. заместник-кмет съобразно правилото на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, който заместник-кмет именно е издал на оспорената заповед. Настоящата инстанция счита за правилен извода на административния съд, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нищожност на крайния акт. Съгласно чл. 168, ал. 4 АПК когато в следствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт е налице съществено нарушение на административнопроизводствените норми, но този порок не води до нищожност на акта, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление. Същия съставлява основание за унищожаемост на акта, но искането за това следва да е предявено в законовите преклузивни срокове. Правилна е преценката на административния съд и че, административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по искане на заинтересовано лице съгласно чл. 124, ал. 3 ЗУТ(отм.) в действащата му редакция. Заинтересовани и легитимирани да искат одобряване на план по аргумент на чл. 131, ал. 1 ЗУТ/в редакцията му към датата на издаване на заповедта/ са собствениците и носителите на вещни права според данни в имотния регистър. В случая собствеността на "Колис Ленд Дивелъпмънт"ООД върху имота, предмет на одобрения план е установена с влязло в сила решение по гр. д. № 1509/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, което решение е задължително за страните и за всички учреждения и общини в България. Настоящата инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател, че са налице нарушения на материалноправните норми до степен на нищожност. Оспорения акт е издаден на законово основание - чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 3 ЗУТ и задание по чл. 124, ал. 7 ЗУТ, в действащите им редакции. Освен това обстоятелството дали процесния ПУП променя границите на имота на касатора и дали за това има съгласие или не на същия е въпрос, който преценен с оглед посоченото по-горе относно критериите за нищожност се отнася към законосъобразността на административния акт, която не е предмет на съдебното производство. Не е налице нищожност, поради несъответствие с целта на закона. Както бе посочено това е порок, водещ до незаконосъобразност и само ако е налице акт, който води до постигане на цели различни от законоустановените такива/а това в случая не е налице/ посочения порок води до нищожност. Заповедта на Зам. кмета на Община Варна е издадена при наличието на изрично предвидена възможност в закона. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за допуснати нарушения при издаване на оспорената заповед, дори разгледани в тяхната съвкупност не могат до доведат до нетърпимост на оспорения акт в правния мир т. е. до нищожност. Решението на Административен съд-Варна не страда от касационни основания за отмяна поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от ответника "Колис Ленд Дивелъпмънт" ООД за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. съобразно представения Договор за правна помощ и Списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение