Решение № 1902 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2015 г.

Решение № 1902 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Огоста-Т" ЕООД, гр. В. срещу решение № 396/15.10.2015 г., постановено по адм. д. № 558/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/. С решението е отхвърлена жалбата, подадена от дружеството против акт за дерегистрация № 060991400010155/20.11.2014 г., потвърден с Решение № 298/16.7.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП /ОДОП/. Касаторът - "Огоста-Т" ЕООД чрез управителя си обжалва съдебното решение, като твърди, че то е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за нищожност на РА. Изтъква, че до датата на акта за дерегистрация е осъществявал кореспонденция с НАП от друг адрес, на който дружеството не е търсено. Твърди, че са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта, които не са обсъдени от съда. Счита, че съдът неправилно е приел за спазени изискванията за издаване на индивидуален административен акт при оперативна самостоятелност. Поради това моли решението да бъде отменено, както и оспореният акт. Ответникът - директор дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. Търново оспорва касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. АСВТ е установил, че на "Огоста-Т" ЕООД е била извършена проверка за наличие на основания за прекратяване на регистрацията му по ЗДДС. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция, за което са съставени протоколи, съответно от 04.11.2014 г. и 12.11.2014 г. В тях е удостоверено, че на декларирания адрес за кореспонденция не може да бъде открит управителя на дружеството, както и упълномощено лице за контакт с органите по приходите. Освен това е констатирано, че към 20.11.2014 г. дружеството има задължения към бюджета в размер на 43 691,87 лева. С цел установяване дали дружеството има активи, които биха покрили неплатените му данъчни задължения и налице ли са и задължения към трети лица, от него е изискано представяне на документи, като връчването е извършено по електронен път. Проверяваното лице не е представило изисканите му документи. При тези данни и на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС и наличието на обстоятелството по чл. 176, т. 1, т. 4 и т. 6 от същия закон, е разпоредено да се прекрати неговата регистрация по ЗДДС. АСВТ е приел, че оспореният пред него акт за дерегистрация е издаден по инициатива на орган по приходите, от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Счел е за неоснователни оплакванията, че протоколите за проверка не са подписани от независими свидетели и е възприел доказателствената сила на тези документи, като неоспорени официални свидетелстващи такива. За неоснователен е приет и доводът за нарушение на чл. 32 ДОПК. За неотносими към спора са счетени изпратените след издаване на акта документи от страна на касатора. Крайният извод на съда е, че е налице хипотезата чл. 176, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, тъй като касаторът системно не е осигурил присъствие - лично или на упълномощено лице на +адреса за кореспонденция, като е препятствал редовното извършване на разпоредената проверка. АСВТ е приел, че актът е издаден в съответствие с целите на закона, преследвани с разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС, а именно предотвратяване на данъчни измами. Изложени са и съображения за наличие и на основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС - системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. По тези съображения жалбата пред първоинстанционния съд срещу оспорения акт е отхвърлена. Решението е неправилно. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК; т. 4 на същия текст визира публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите на лицето, намалена с неговите задължения; т. 6 съответно касае непредставяне или неосигуряване на достъп до издадени или съставени оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е принудителна административна мярка, чието прилагане е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, поради което органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. Когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, което от своя страна изисква не само в акта да се изложат мотиви относно необходимостта от прилагане на мярката, но и такива относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 ЗДДС. След като органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. Докато мотивите относно наличието на законови предпоставки за издаване на акта за дерегистрация са посочени, макар и схематично в приложения протокол за резултати от проверката и са доразвити от решаващия орган, в обжалвания акт липсват мотиви във връзка с приложението на принципа за съразмерност. Преди всичко, неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че наличието на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е установено единствено с осъществените две посещения на адреса за кореспонденция на търговското дружество, за което са били съставени съответните протоколи. Действително, сочената разпоредба не съдържа в хипотезата си изискване са системност на нарушението. Системността на нарушението обаче подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна административна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен, не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - чл. 6, ал. 2 АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да действа с цел формално изпълнение на правомощията си. В случая действително касаторът е търсен на адреса за кореспонденция с цел изискване на информация два пъти в работни дни. Касае се обаче за проверки, извършени през седем дена, като липсват данни за системна невъзможност за откриване на лицето на адреса. В същото време, видно е от представените пред първоинстанционния съд доказателства, че данъчната администрация успешно е контактувала с данъчния субект на адреса на една от производствените му бази, но в случая искането за представяне на информация не е изпратено на този адрес. За прилагането на специфичния ред, предвиден в чл. 176, т. 1 ЗДДС, данъчният орган следва да упражни правомощията си, вменени от закона и да ги използва, за да установи, че лицето не може да бъде открито, след неколкократни посещения на адреса при условията на системност и продължителност. В конкретния случай това не е сторено, като органите на НАП са изпълнили формално задълженията си, без да положат необходимите усилия, за да открият представител на дружеството. Не са налице и останалите две посочени в акта законови предпоставки, а именно тези на чл. 176, т. 4 и т. 6 ЗДДС. Не е установено, а и не са изложени никакви мотиви, че данъчният субект има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите на лицето, намалена с неговите задължения. Очевидно законовата норма изисква не просто констатация за размера на невнесените задължения, но и такава във връзка с възможността те да бъдат платени. Не е доказано и непредставянето или неосигуряването на достъп до издадени или съставени оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, доколкото за да е налице това нарушение, следва искането да е връчено по надлежния ред, включително този предвиден в чл. 32 ДОПК, който в случая не е спорно, че не е прилаган. Макар същият да не е изискуем при приложение на чл. 176, т. 1 ЗДДС, за да се приложи чл. 176, т. 6 ЗДДС е абсолютно необходимо надлежно връчване на искането за представяне на документи, при спазване процедурата, предвидена в чл. 32 ДОПК. Що се отнася до чл. 176, т. 3 ЗДДС, предпоставките за прилагането му не са обсъждани нито от органа по приходите, нито от решаващия орган. Съдебният контрол в случая не е по отношение на ревизионен акт, а по отношение на акт, издаван при условията на оперативна самостоятелност. Изцяло правомощие на административния орган е да прецени дали евентуално наличие на предпоставките на чл. 176, т. 3 ЗДДС може да доведе до издаване на акт за дерегистрация. Недопустимо е обаче в този случай съдът да въвежда за първи път това основание при съдебния контрол като мотив за отхвърляне на жалбата. Ето защо, като е приел, че оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Касаторът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,