Решение № 2155 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13018/2008 г.

Решение № 2155 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13018/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Българска кафе компания" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Стефан илков срещу решението от 29.ХII.2007 г. по адм. д. № 04771/2006 г. на Софийски градски съд III Г състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1400195/13.04.2006 г. на ТД-Перник, в частта, в която е потвърден с Решение № 1776/16.08.2006 г. на директор ДОУИ - гр. София при ЦУ на НАП, отнасяща се до определени данъчни задължения по ЗКПО в размер на 2154, 95 лв. и лихви в размер на 420,26 лв. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението. По-конкретно касаторът счита, че изводът на съда, че представените в съдебното производство доказателства - договори са без правно значение за облагането по ЗКПО, защото според касатора, именно чрез договора е установил, че разходите за гориво са фактурирани и при това законосъобразно са отчетени като разход на дружеството. Моли да се отмени решението с произтичащите от това последици. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Петрова оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е основателна. С обжалваното решение съдът е приел, че фактическите констатации в РА, отнасящи се до това, че наличието на документ за покупка на гориво без пътен лист не е основание за данъчно признаване на разхода за гориво, не са оборени. РА е законосъобразен, защото дружеството не е доказало осъществени разходи по начина, визиран в чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО. По отношение на приетия като доказателство "едва" в съдебното производство договор за отдаване под наем на МПС, съдът е приел, че същият не е представен на данъчния орган - липсва подпис и печат на проверяващия орган, поради което съществува основателно съмнение, че той е сключен след като е била извършена данъчната проверка и следователно е налице антидатиране. От това пък съдът е извел фактическия си извод, че не може да се счете, че жалбоподателят е осъществявал превоз, свързан с дейността на фирмата, чрез наети автомобили, а без правно значение за облагането по ЗКПО е, че в договора за наем на МПС изрично е уговорено, че наемателят поема разходите за гориво и смазочни материали. От правна страна в крайна сметка е приел, че за да се признае разход за заплащане суми за гориво по чл. 25 (вярно 23) ал. 2, т. 10 ЗКПО те следва да бъдат надлежно документирани и независимо, че ДЗЛ притежава фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч (отм.), то по делото като не са ангажирани други първични счетоводни документи (пътните листове), чрез които документално да се обоснове разходът на гориво, с оглед разходните норми, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, отразило се и материалноправната му законосъобразност. Недопускането на ССЕ от съда, каквато е поискана още с жалбата до СГС, отново поискана и с повторна молба от 21.05.2007 г., върху която съдът с резолюция от 5.06.2007 г. е оставил искането за допускане на ССЕ без уважение, на практика е довело до неизясняване на правно относимите спора фактически обстоятелства. Именно в задачата на вещото лице, адв. илков е формулирал, че извършването на счетоводните записвания и признаването на разходите за гориво като необходимо присъщи за дейността на ДЗЛ, следва да бъдат преценени в контекста на наличните договори за поръчка и договори за отдаване под наем на МПС. Освен това в тази молба е записано, че пътните листове за извършения транспорт се съхраняват във фирма - "Кронос-София" ООД, (а не при жалбоподателя) в изпълнение на чл. 1, пункт 3 от договора за поръчка. При това вместо да назначи вещо лице, съдът необосновано, на свои предположения е приел, че за договора за наем, който не е представен на проверяващия орган, а едва в производството пред съда, съществува "основателно съмнение, че е сключен след като е била извършена ревизията и следователно е налице антидатиране". Съдът е направил още един свой извод, че "включените в стопанския оборот превозни средства, взети под наем се отчитат задбалансово от наемателя, което в случая липсва", без да става ясно въз основа на какви доказателства (при недопусната експертиза и нецитирани други писмени доказателства) е направен този извод. Следва да се отбележи, че в производството пред съда, решаващ спора по същество - чл. 160, ал. 1 ДОПК, не съществува забрана за приемане и обсъждане на доказателства, които са могли да бъдат представени в административното производство - от нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. А след като не са били допуснати исканите доказателства, жалбоподателят не е имало как да обори фактическите констатации в обжалвания РА, поради което и приетото от съда, че жалбоподателят не е оборил констатациите в акта е несъстоятелен извод. Очертаният по делото спор- дали разходите за гориво през 2003 г. и 2004 г. са необходимо присъщи за дейността на фирмата му, тъй като същите са свързани с осъществяване на транспорта на стоките до клиентите, без което не би било възможно осъществяване дейността на предприятието, е останал неизяснен за относимите му факти и обстоятелства. Това се е отразило и на материалната законосъобразност на решението, поради което същото следва да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да съобрази настоящето решение - да назначи вещо лице, което да отговори на поставените в жалбата и допълнителната молба на жалбоподателя въпроси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,