Решение № 3756 от 7.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ер Кънстракшънс ООД, подадена чрез адв. Андреева срещу решение 3572 от 30.05.2022 г. по адм. дело 7139/2021 г. по описа на Административен съд - София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22220220001330-091-001 от 17.09.2020 г. и ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ П-22220220177532-003-001 от 21.10.2020 г. издадени органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 808 от 25.05.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размер 22 332 лв. и лихви в размер на 3 065.20 лв. за данъчни периоди м.11.2018 г. и м.05.2019 г., произтичащи от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че спорните доставки на услуги са реални. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че не е установено извършването на услугите от конкретни лица и не е установено заплащане на процесните доставки. Според ревизираното лице материалната и техническа обезпеченост на доставчиците се осигурява от задълженото лице. Този факт се доказва от представените договори и разпита на двамата свидетели. Твърди, че работниците, извършили реално работата по фактурите са ангажирани от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД. Нарушението на трудовото, гражданското и осигурителното законодателство може да ангажира отговорност на нарушителя, но не и да доведе до непризнаването на данъчен кредит на ревизираното лице. В съдебно заседание, излага съображения, че арматурните и кофражни изделия са изработени от други доставчици и прилага три броя фактури в подкрепа на този факт. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира разноски по делото за двете инстанции, съобразно представен списък (л.22). Ответникът Директор на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прилага списък за същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на спора. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С ревизионен акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на Ер Кънстракшънс ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер 22 332 лв. и са установени задължения за лихви в размер на 3 065.20 лв. за данъчни периоди м.11.2018 г. и м.05.2019 г., произтичащи от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД. По време на ревизията е установено, че през ревизирания период задълженото лице е извършвало услуги по проектиране, планиране, инженерни, технически, консултантски и др. строителни монтажни и ремонтни сделки. При съвкупната преценка на събраните в ревизионното производство доказателства от приходните органи е прието, че не са извършени дейностите по фактурите, издадени от посочените доставчици, тъй като е установено, че те не разполагат с кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Приходните органи са посочили, че наличните документи не са достатъчни, за да докажат реално извършени услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, документирани с фактурите, издадени от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД. Поради това, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, на ревизираното лице е отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит във връзка със спорните фактури, издадени от двамата доставчици. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По доставките от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД, съдът е приел, че не са реално извършени. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в хода на съдебното производство не са ангажира доказателства относно посочения факт с правно значение. Съдът е споделил извода на органа по приходите, че доставчиците не са разполагали с лица по трудови правоотношения, които да извършат услугите. По делото не е имало данни и за наети лица по граждански договори. Останало е недоказано от кого и как са извършени спорните услуги. Тези изводи не се променят и от показанията на разпитаните свидетели. Според съда показанията на свидетелите, за това че са работили по трудово правоотношение през ноември 2018 г., към фирма Ди Козметикс ЕООД не кореспондира с установеното от ревизиращите органи, че за периода, през който са издадени фактурите в проверяваното дружество е имало само 4 лица, назначени на трудов договор на длъжности барман, мияч и работник кухня. Съдът е изложил и съображения, че не е установено и заплащане на процесните доставки, което е косвен аргумент за липса на реални доставки. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил пълно и в съвкупност събраните доказателства за реалност на спорните доставки и при обосновани фактически изводи правилно е приложил материалния закон. По доставката от Ди Козметикс ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общо размер на 4 140 лв. за данъчен период м.11.2018 г. за доставки, документирани с 3 фактури, с предмет на доставка услуги. По време на ревизията са представени само счетоводни справки. Установено е, че доставчикът е имал 4 лица, назначени на длъжност барман, мияч и работник кухня. По време на ревизията не са представени процесните фактури, поради което според настоящия състав не може да се установи предмета им. Не са представени и никакви доказателства за получаването на резултата от извършените услуги от страна на ревизираното дружество, както и относно лицата, които са извършили услугите. От ревизираното лице не са представени никакви други доказателства във връзка с тези доставки, поради което е обоснован изводът на административния съд, че не е доказана реалността им. По доставките от Строймат Комерс ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 192 лв. за данъчен период м.05.2019 г., по 4 фактури (л. 78 л. 81 приложение), с предмет на доставка извършване на СМР на обект Ж.С.-Калина с. Бистрица съгласно протокол 1 от 03.05.2019 г. , възложени човеко дни за изпълнение СМР съгласно договор от 03.05.2019 г. , полагане на арматура и извършване на СМР обект Нови Хан . По време на ревизията са представени процесните 4 фактури и Акт обр. 19 за извършени СМР (л. 56 гръб - л. 58 от делото), с посочен предмет отработени човеко дни за СМР , извършване на СМР обект Нови Хан и полагане на арматура . По делото не е представен договор или други доказателства за конкретни параметри на спорните услуги. Представените протоколи обр. 19 също са общи и по никакъв начин не са конкретизирани извършените услуги. Ето защо, правилно е прието, че и за този доставчик не е доказано предаването на резултата на процесните услуги. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява реалност на процесните услуги. Представените пред настоящата инстанция три броя фактури, издадени от Буллес Груп ООД, с предмет на доставка греди, шперплат, транспорт и гвоздеи строителен , Микс Трейд 3 ЕООД, с предмет полагане на арматура и ЕТ Стройинженеринг 93 ЕООД, с предмет извършено СМР на обект ... не променят изводите на първоинстанционния съд. Същите са налични в ревизионната преписка и не установяват реалност на доставките между ревизираното лице и неговите контрагенти. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани фактическите изводи на първоинстанционния съд, че въз основа на представените доказателства не се установява извършването на процесните услуги именно от посочените двама доставчика. По време на ревизията са представени договори, фактури и Актове обр. 19, издадени от други доставчици. От тях е видно, че са извършени аналогични услуги на същите обекти. От показанията на разпитаните свидетели също се потвърждава, че на обектите е имало и работници от други фирми. Пред настоящата инстанция и пред административния съд, касаторът твърди, че от доставчиците е предоставян единствено труд. При това, няма никакви данни за работа на конкретни лица на конкретни обекти на ревизираното лице. Тези лица не се установяват и от представените книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа ежедневен инструктаж (л. 151 л. 228 приложения), както и от показанията на разпитаните свидетели. В съдебно заседание Р. Михайлов и Р. Михайлов са заявили, че са имали сключени трудови договори с Ди Козметикс ЕООД и са им внасяли осигуровки. Тези показания не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като разпитаните лица никога не са били назначавани на трудов догповор при посочения доставчик. Правилен е изводът на съда, че по делото не са представени никакви доказателства за реалното извършване на конкретни услуги от Ди Козметикс ЕООД и Строймат Комерс ЕООД. Наистина, липсата на техническа и кадрова обезпеченост не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, но реалното извършване на услугите, трябва да е доказано от лицето, което претендира правото на приспадане, а в случая липсват убедителни доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. Само от наличието на горепосочените документи не може да се направи обоснован извод, че конкретните услуги са изпълнени от посочените в тях доставчици. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че спорните доставки не е доказано да са реални. Основанията за възникване право на данъчен кредит са посочени в член 168, б. а от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, която е точно транспонирана с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС. Съдържанието на цитираните норми определя предпоставките при които възниква правото на приспадане на платен ДДС по облагаема доставка: реалност на доставката, между данъчно задължени лица, чийто предмет да се използва за целите на облагаемата му дейност. Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да се разреши въз основа на фактите установени пред първоинстанционния съд. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика) . Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37). Такава преценка е извършена от АССГ и при обоснованите фактически установявания за недоказана реалност на доставките на услуги, материалният данъчен закон е тълкуван и приложен правилно от първоинстанционния съд. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, сочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 681.78 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 25 397.20 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност претендираното юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено според актуалната редакция на Наредба 1/09.07.2004 г. Не е налице основание да бъде приложена редакцията на наредбата към по-ранна дата, така както се заявява от процесуалния представител на касатора, тъй като разноските се присъждат към настоящия момент и действащата редакция предвижда възнаграждението да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/9.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение