Решение № 39 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5483/2007 г.

Решение № 39 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5483/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по жалба на И. Т. П. срещу решение от 15.07.2007 г. по гр.д. № 1492/2005 г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Ответницата П. П. в писмено становище и чрез пълномощника си оспорва жалбата. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните и като провери данните по делото, намира следното: С обжалваното решение, съдът като е отменил решение от 15.06.2005 г. по гр.д. № 4595/2004 г. е прогласил за нищожен договор от 20.05.2004 г., сключен с н.акт № 270/2004 г.на нотариус при Варненски РС, с който П. П. е продала на И. Т. 13/20 идеални части от имот пл. № 161, с площ от 1094 кв.м, в ЖК "В", гр. В. за сумата 11 775,80 лева и договор от същата дата, сключен с н.акт № 271/2004 г. на нотариус при Варненски РС, с който тя му е продала 1/3 идеална част от имот пл. № 755, в м."П", гр. В., ведно с построената в него жилищна сграда, за сумата 2 495,90 лева, тъй като е нищожно нотариалното удостоверяване на основание чл. 472, вр. чл. 478 ГПК (отм.) - не е участвал преводач, а продавачът френски гражданин, което е довело до липса на форма на сделките до тяхната нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съдът е осъдил И. Т. да предаде на П. П. владението на имотите, предмет на нищожните сделки. За да уважи предявените искове въззивният съд е приел за установено, че ответницата по жалба- ищца в производството, не е владеела добре български език, което е налагало при извършване на сделките от български нотариус да й бъде назначен преводач. Съдът е приел правилно, че неспазването на изискването за назначаване преводач на неразбиращо български език лице прави нотариалният акт нищожен - чл. 472 ГПК (отм.). Според чл. 472 ГПК нищожно е нотариално удостоверяване, когато нотариалният орган при извършване на нотариално удостоверяване не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, включително и предвидените в чл. 478 ГПК (отм.). Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не поражда присъщите му правни последици. Когато е нищожен нотариален акт за сделка по чл. 18 ЗЗД, удостоверената сделка няма да породи правни последици - чл. 26, ал. 2 ЗЗД и сделката е нищожна. Тази нищожност не може да бъде поправена. Съдът е направил тези свои изводи обаче без да е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства. За да обоснове изводът си, че ищцата не е разбирала български език съдът е взел предвид само заключението на социо- психо-лингвистичната експертиза, дала заключение за слабото езиково познание на П. П. Съдът не е отчел фактът, че тя макар и френски гражданин все пак произхожда от смесен брак, което не я прави лице напълно незапознато с българският език. При това са били събрани и гласни доказателства, установяващи възможност на последната да разбира българския език и да си служи с него. С оглед на така изложените съображения и при спазване разпоредбата на чл. 218ж, ал. 2 от ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да направи цялостен анализ на събраните по делото доказателства, за да може да приеме за безспорно установено по делото, че продавачът П. П. не знае български и нотариусът не е разбирал използваният от нея език, така както предвижда разпоредбата на чл. 478 ГПК (отм.), в който случай единствено би следвало при извършване на атакуваната сделка да бъде назначен преводач. Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот и посочването на основанията за нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 472 ГПК е не само изрично, но и изчерпателно т.е. цит. разпоредба не може да се тълкува разширително. С оглед изхода по спора за нищожността на сделките спор съдът ще следва да прецени основателността и другия предявен от П. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на имотите, предмет на същите. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.