Решение № 12574 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. К. З. със заявено искане с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на Определение 6890/24.06.2025 год., по административно дело 5742/2025 год. по описа на Върховен административен съд и Определение 15925/12.05.2025 год. по административно дело 646/2025 год. по описа на Административен съд София-град. В подкрепа на искането се твърди, че в случая са нарушени съответните правила, в следствие на което, искателката е лишена от възможността на участва в производствата пред двете съдебни инстанции. Допълва се, че съдът не е обсъдил пороците в частната жалба, което отново обосновава лишаване от възможност на лицето да участва по делото. В съдебно заседание, искателят лично поддържа искането по изложените доводи и аргументи. Формулира искане за отмяна на Определение 6890/24.06.2025 год., по административно дело 5742/2025 год. по описа на Върховен административен съд и Определение 15925/12.05.2025 год. по административно дело 646/2025 год. по описа на Административен съд София-град. Ответникът министърът на вътрешните работи не изразява становище по искането за отмяна на съдебните актове. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба от И. К. З. срещу министъра на вътрешните работи, в която е формулирано искане за прогласяване на нищожността на Заповед 8121К-4695/18.11.2016 год. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на инспектор И. К. З. специалист V степен в дирекция Комуникационни и информационни системи МВР. С нарочна молба от 30.04.2025 год., адресирана до съдебния състав на Административен съд София-град, И. З. е формулирала доказателствено искане да се задължи ответника да представи оригинала на процесната заповед, както и искане за спиране на производството по делото, формулирано в три точки. В молбата изрично е заявено, ако в случай, че не бъде изпълнено нито едно от заявените искания, жалбоподателката ще е в невъзможност да упражни защитата си, което ще я принуди да оттегли иска. С протоколно определение от 30.04.2025 год., постановено по административно дело 646/2025 год., състав на Административен съд София-град е отхвърлил исканията, приел е приложените писмени доказателства и е дал ход на делото по същество. С допълнителна молба от 05.05.2025 год., И. З. отново е уведомила съда за становището си, че ако не бъдат уважени исканията й за спиране на делото, оттегля иска. С последваща молба от 07.05.2025 год., З. е заявила искане за отмяна на определението за даване на ход на делото по същество, доколкото изрично е заявила, че оттегля иска. С оглед така заявените искания, с Определение 15925/12.05.2025 год., постановено по административно дело 646/2025 год., съдебният състав на Административен съд София-град е отменил протоколно определение от 30.04.2025 год., с което е даден ход на делото по същество и е прекратил производството по делото на основание чл. 155, ал. 2 от АПК поради оттегляне на искането за прогласяване на нищожност на административния акт. Така постановения съдебен акт е бил оспорен от И. З. с частна жалба пред Върховен административен съд, който с Определение 6890/24.06.2025 год., постановено по административно дело 5742/2025 год. е оставил в сила Определение 15925/12.05.2025 год. по адм. дело 646/2025 год. по описа на Административен съд София-град. В мотивите си, касационната инстанция е приела за правилен извода на административния съд, че е налице изявление от жалбоподателя за оттегляне на подадената искова молба, което от своя страна съставлява основание за прекратяване на съдебното производство по чл. 159, т. 8 от АПК. Развити са и доводи, че в случая е без значение по какви съображения З. е оттеглила подадената от нея искова молба, доколкото последната безпротиворечиво е заявила искането си за оттегляне. С оглед така установените фактически обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че в случая не е изпълнено посоченото в искането основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Следва да се има предвид, че отмяната на влезли в сила съдебни актове, регламентирана в чл. 237 и сл. от АПК по своята правна същност съставлява извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. В случая, искателката И. К. З. е мотивирала искането си с разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно която, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Текстът предвижда няколко хипотези за отмяна: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана; 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. Видно от приложеното по настоящото производство административно дело 646/2025 год. по описа на Административен съд София-град, в конкретния случай не е изпълнена нито една от визираните хипотези. Жалбоподателката И. З. е била надлежно и редовно призована за насроченото на 30.04.2025 год. открито съдебно заседание, на което същата не се е явила. От друга страна, производството по делото пред първоинстанционния административен съд е прекратено именно поради заявено от страна на ищцата оттегляне на иска заявено както в молбата от 30.04.2025 год., така и допълнителните такива от 05.05.2025 год. и от 07.05.2025 год. От друга страна, доколкото производството пред Върховния административен съд по адм. дело 5742/2025 год. се е развило по реда на чл. 234, ал. 1 от АПК и частна жалба е разгледана в закрито заседание без участието на страните, то няма как да се приеме наличието на хипотезите на чл. 239, т. 5 от АПК, съставляващи основание за отмяна. С оглед така развитите мотиви, в случая не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,