Решение № 1461 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2020 г.

Решение № 1461 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против решение № 887/9.07.20 г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д. № 1007/20 година. С обжалваното решение Агенция "Митници" е осъдена за заплати на "Милки груп био" ЕАД обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на наказателно постановление № 371/14.05.2019 г. на зам. директора на ТД на "Северна морска" в Агенция "Митници", на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска – 15.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 385 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Наведеното касационно основание е нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са: наказателното постановление не е индивидуален административен акт, издаден в резултат на типична административна дейност, не са доказани вреди, подлежащи на обезщетение, поради недоказаност на пряка причинно-следствена връзка между НП и заплатения адвокатски хонорар, за който не е доказано, че е заплатен в производството по оспорването на НП. Ответникът – "Милки груп био" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмени бележки, представени по делото от процесуалния им представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, направени пред настоящата инстанция. Върховната административната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Варненският административен съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 360 лева, ведно със законната лихва върху него от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита в производството пред районен съд – Варна по а. н. д. № 2767/19 във връзка с обжалването на НП № 371/2018/2019 от 14.05.2019 г., издадено от зам. директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници". Административният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ. Основателно го е преценил като допустим. Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки ТР № 1/17 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС, административният съд е приел, че са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки за уважаването на иска. Решението на административния съд е правилно. Възраженията, направени от касатора са неоснователни с оглед приетото в тълкувателното решение, на което се е позовал и първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението на касатора, че не са налице доказателства за направено плащане на адвокатския хонорар. Такива са налице и са били представени още по време на производството по обжалването на НП пред Варненския административен съд. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за направата им – договор за правна защита и съдействие от 20.11.20 година, в който е записано, че договореният размер на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева е платено в брой. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението като неправило, но по съображения, различаващи се от изложените в касационната жалба. Считам, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Искът неправилно е квалифициран от съда. Искът не е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Вярно е, че исковата молба в никакъв случай, не може да се определи като подробна, но от нея става ясно, че вредата е от НП, издадено от митнически орган. Митническите органи прилагат правото на ЕС, тъй като съгласно чл. 3, параграф 1, буква а) ДФЕС, митническият съюз е от изключителната компетентност на Съюза. Когато митнически органи налагат административни санкции за нарушаване на митническото законодателство, те прилагат правото на ЕС. От съдържанието на отмененото НП и от съдържанието на съдебното решение, с което това е станало, става ясно, че констатациите на митническия орган са за допуснати от дружеството нарушения на митническото законодателство, в това число и разпоредби от цитирани два регламента. Районният съд в решението, с което НП е отменено, е приел, че митническият орган е този, който при издаването на НП е нарушил норми от приложими регламенти на ЕС. Тази информация, според мен, е достатъчна за квалифициране на иска като такъв по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Неправилната квалификация на иска от административния съд е довела и до липсата на мотиви по съществени за спора обстятелства - нарушените норми от правото на ЕС предоставят ли права на частноправните субекти, нарушението може ли да се определи като съществено според критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, налице ли е причинна връзка между вредата и нарушението. Съдът не е изложил съображения и по съществения за спора въпрос относно размера на вредата и по-конкретно, представлява ли вреда в случая, платеният данък добавена стойност в размер на 60 лева. В тази връзка съдът е пропуснал да укаже на страните необходимостта от ангажиране по делото на доказателства по този въпрос и по-конкретно, дружеството - ищец приспаднало ли е или не, начисленият му ДДС по фактурата от адв. Желязкова. Един от принципите, изведени от съдебната практика по делата за отговорността на държавата и общините за вреди, е да не се допуска под формата на обезщетяване на вреди неоснователно обогатяване на лицата. Спазването на този принцип в конкретния случай, е налагало съдът да даде указания за допълнително данни по делото по въпроса за приспадането на ДДС по въпросната фактура, след което прецени, доколко ищецът може да се прецени като краен потребител на услугата по фактурата и поемащ тежестта на ДДС. По тези съображения, считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивирала особеното мнение:........................................................... съдия: /Искра Александрова/