Решение № 11053 от 15.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2012 г.

Решение № 11053 от 15.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Софарма" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Илиенско шосе" № 16 за отмяна на решение № 1295 от 25.01.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 3319/2011 г. Молителят иска посочения акт да бъде отменен на основание чл. 239, т. 4 и 5 АПК. Твърди, че при постановяване на решението са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила - делото е разгледано от незаконен състав, в нарушение на императивните разпоредби на чл. 225 и 219, ал. 2 АПК. В състава, постановил решението са взели участие съдиите Марина Михайлова и Виолета Главинова, които са участвали в тричленния състав, постановил решение № 10170 от 26.07.2010 г. по административно дело № 111278/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 31 от 26.05.2009 г. по административно дело № 894/2007 г. на Административен съд, София град, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С оглед на това е безспорно, че в състава на съда, разгледал втората касационна жалба са участвали двама съдии, които са участвали в състава, постановил решение по първата касационна жалба. Сочи, че въпреки изявеното в съдебно заседание на 19.12.2011 г. по административно дело № 3319/2011 г. становище и от прокурора, и от молителя за нарушение на императивната разпоредба на чл. 225 АПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 295, ал. 1 ГПК съдът продължил производството с мотива, че "с решението от 26.07.2010 г. съставът на съда се е произнесъл единствено по въпроса за компетентността на органа, издател на административния акт и не е давал указания на първоинстанционния съд по тълкуване и прилагане на закона във връзка с неговата неправилност". Счита, че този мотив противоречи на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Именно поради формираното вътрешно убеждение на съда при първото касационно производство не са налице законови гаранции за защита правата и интересите на страната. Сочи също, че в нарушение на чл. 219, ал. 2 АПК съдът приел в касационното производство "мостри от опаковки" на марката на молителя и на заинтересованата в основното производство страна и ги е обсъждал въпреки, че не опаковките, а марките са предмет на спора. Моли съда да отмени решение № 1295 от 25.01.2012 г., постановено по административно дело № 3319/2011 г. Ответникът по молбата за отмяна - Патентно ведомство, счита същата за неоснователна. Ответникът по молбата за отмяна - "Актавис" ЕАД, счита същата за неоснователна. Твърдяните от молителя пороци на съдебното решение не са основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 и 5 АПК. Сочи, че предметът на първото касационно решение е приетата нищожност на оспорения административен акт. Съдът се произнесъл само досежно нищожността на акта и не е обсъждал въобще неговата законосъобразност, поради което не е налице основание за отвод при повторното касационно разглеждане. Твърди, че "опаковките" не са приемани като доказателство по делото и не са обсъждани от съда при постановяване на решението. А твърдението за обсъждането им от съда в мотивите на съдебното решение счита за груба инсинуация, несъответстваща на обективната истина. Сочи освен това, че мотивите на съдебното решение могат евентуално да обосноват неправилност или необоснованост, но не са на основание за неговата отмяна, още по-малко такова по чл. 239, т. 5 АПК. По отношение на довода по чл. 239, т. 4 АПК счита, че дори самият молител не навежда доводи за отмяна. Моли съда да остави без уважение искането за отмяна. Решение № 1295 е постановено на 25.01.2012 г. и като необжалваемо е влязло в сила в деня на обявяването му - чл. 223 АПК. С оглед на това налице е подлежащ на отмяна съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК. С решението съдът отхвърлил жалбата на "Софарма" АД срещу решение № 274 от 21.12.2006 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения е заличена регистрацията на марка № 50838, "Троксерутин врамед", собственост на "Софарма" АД. С оглед на това молителят е легитимирано по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК лице да иска отмяна на решението. Искането за отмяна е подадено на 15.03.2012 г. И двата факта, които молителят сочи като основания за отмяна по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК, са осъществени в съдебното заседание на 19.12.2011 г., на което "Софарма" АД било надлежно представлявано. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и 2 АПК искането за отмяна е подадено в срок. Поради горното съдът счита, че искането е допустимо - подадено е срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, от надлежна страна и в искания от закона срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. Отмяната като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове е допустима само на изрично предвидените в закона основания - чл. 239 АПК. Тъй като е извънреден способ основанията, на които е допустима отмяната, се тълкуват стриктно (strictо juris), те не могат да се тълкуват разширително. Релевираните от молителя основания за отмяна са две - участие на незаконен състав при разглеждане на делото и приемане в хода на касационното производство на "мостри", които са обсъдени в мотивите на постановения съдебен акт. Самият молител много плахо ги е квалифицирал с оглед на разпоредбата на чл. 239 АПК. Посочил е, че участието на незаконен състав го лишило от адекватна защита, поради което счита, че това е основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. За другото твърдяно основание не сочи правна квалификация, но доколкото в началото на молбата е посочена и т. 4 би следвало да се разбира, че счита второто основание за такова по т. 4. Вярно е, че съдът не е обвързан от правната квалификация на твърдяните основания, но тя е индиция за доводите на молителя и възможност да бъдат по-точно и пълно разбрани. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК: Молителят твърди, че в хода на съдебното следствие в касационното производство съдът приел "мостри от опаковки" и ги обсъдил в мотивите си. Първо, дори и съдът да е приел "мостри от опаковки" в хода на касационното производство, този факт по никакъв начин не може да бъде основание за отмяна. Правилата, които уреждат доказването, дори когато са нарушени, не са основание за отмяна на съдебното решение по реда на извънредния способ. Нарушаването им може да доведе до отмяна на съдебното решение, но само поради неправилност в рамките на инстанционния контрол, не и като самостоятелно основание за отмяна по пътя на извънинстанционното производство. С оглед на това, без правно значение за основателността на твърдяното отменително основание, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяният от молителя факт, освен че не е основание за отмяна, е и неверен. Видно от протокола за съдебното заседание на 19.12.2012 г. съдът с определение приел представените с касационната жалба на Патентно ведомство и с възражението на "Софарма" АД писмени доказателства и между тях не са "мостри от опаковки". Вярно е, че в съдебното заседание представителят на "Актавис" ЕАД заявил "Представям единствено за сведение на съда мостри на процесната марка, както и мостра на използваната повече от 30 години опаковка на "Актавис" ЕАД (съответно Троксерутин и Троксавазин), с оглед непосредствена преценка за вероятността от объркване при използване на процесната и по-ранните марки. Представям двете не в качеството на веществени доказателства, а единствено за придобиване на непосредствено впечатление", но съдът не е приемал и приобщавал към доказателствата по делото "мостри от опаковки". Що се отнася до това, какво съдът приел в мотивите на решението си, то въобще не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. С оглед на изложеното искането на молителя за отмяна на решение № 1295 от 12.01.20102 г. на това твърдяно основани е неоснователно. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК: Молителят твърди, че е лишен от право на защита поради нарушаване на правилата за законен състав. Първо, не всяко нарушение и не нарушението на всяко правило е основание за отмяна по смисъла на т. 5. Законодателят много конкретно е изброил правилата и формата на тяхното нарушаване, които могат да доведат до отмяна. Между тях не е твърдяното нарушение на чл. 225 АПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 295, ал. 1 ГПК. Общо твърдение за нарушено право на защита на основание невключени в чл. 329, т. 5 АПК нарушения не е основание за отмяна. Следователно искането за отмяна е неоснователно. То не се включва в лимитативно изброените нарушения на съдопроизводствените правила, които обезпечават участието на страните. Следва да се посочи, че целта на визираните в т. 5 нарушения е да отстранят нарушения, които рефлектират върху правото на страната да участва в разглеждането на делото, а не да коригират действия на съда. С оглед на изложеното искането на молителя за отмяна на решението и на това основание е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 АПК Върховният административен съд