Решение № 3700 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ж. Ж., с [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр. Добрич, бул. 25-ти септември 19А, чрез процесуалния му представител адв. Б. Каменова, срещу Решение 2065 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 463/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Ж. срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-03000824096342-004-001 от 11.06.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна, потвърден с Решение 138/28.08.2024 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП. С обжалваното решение в полза на НАП са присъдени и разноски в размер на 620,88 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил редица обстоятелства, които са твърдени и в жалбата му срещу АПВ, а именно, че наредената сума е предназначена за погасяване на задължения на Титан Експрес ООД по изп. дело 20238110400033 и погрешно е внесена по сметка на жалбоподателя, както и че не е направен превод на лични парични средства жалбоподателя , а такива на Титан Експрес ООД от служебната банкова сметка на жалбоподателя в качеството му на ЧСИ. С позоваване на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), твърди, че паричните средства в специалната сметка не са собственост на съдебния изпълнител. Наред с това според касатора прихващането е способ за погасяване на изискуеми задължения/вземания само когато има идентичност на страните - кредитор и длъжник, какъвто не бил настоящият случай, тъй като плащането не било извършено от личната сметка на Ж., а от неговата специална сметка на ЧСИ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Добрич, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания АПВ. Претендира заплащане на съдебно - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, в т. ч. разноски за държавна такса пред касационната инстанция и адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за адвокатурата. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП - гр. Варна, чрез своя процесуален представител - главен юрисконсулт Е. Великова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в молба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 620,88 лева съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Добрич е била законосъобразността на АПВ П-03000824096342-004-001 от 11.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение 138/28.08.2024 г., издадено от директора на ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Н. Ж. Ж. е отказано възстановяване на внесената по изп. дело 20238110400033 по описа на ЧСИ Н. Ж. сума в размер на 3 208,75 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, в това число: 1. подаденото от ЧСИ Ж. искане с вх. 5514/13.05.2024 г. за възстановяване на погрешно преведена сума за погасяване на публично задължение на Титан експрес ООД по изп. дело 20238110400033 по описа на ЧСИ Н. Ж. поради неправилно изписване на ЧСИ като задължено лице; 2. извършените в тази връзка проверки; 3. наличието на образувано срещу Н. Ж. Ж., с [ЕГН], активно изпълнително дело 8150000189/2015 г., изискуемите публични задължения към 11.06.2024 г. по което били в общ размер на 544 027,40 лева; 4. обстоятелството, че на 29.04.2024 г. е преведена сума в размер на 3 208,75 лева, която съгласно Разпореждане от 30.04.2024 г. е разпределена за покриване на задължения на Н. Ж. по изпълнителното му дело, както и 5. основанията на приходните органи да приемат, че въпреки факта, че същата сума е преведена коректно на НАП с ново платежно нареждане от 10.05.2024 г., с отразени вярно имена и ЕИК на задължено лице Титан експрес ООД, то предвид наличието на непогасени публични задължения на частния съдебен изпълнител исканата сума не подлежи на възстановяване. 6. Възпроизведени са и мотивите от решението на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при административното оспорване на акта за прихващане и възстановяване. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт. Систематизирани мотивите му в тази насока могат да бъдат обобщени до следното: 1. На първо място съдът е приел, че макар разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК да не е била изрично цитирана в обжалвания административен акт, в АПВ ясно е посочено, че наредителят на сумата има непогасени публични задължения, за които има образувано изпълнително дело, поради което преведената от него сума е разпределена за погасяване на част от тези изискуеми задължения обстоятелство, отразено в данъчно-осигурителната сметка на длъжника като плащане за погасяване на задължения. Наред с това, позовавайки се на разпоредбата на чл. 168, т. 1 и т. 2 от ДОПК, съдът е приел, че публичното вземане се погасява, когато е платено, както и чрез прихващане. 2. На следващо място за неоснователно е прието възражението на Ж., мотивирано с нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗЧСИ, тъй като според съда конкретният случай не касае наложен запор върху суми от специалната сметка, а извършено прихващане с доброволно преведената от наредителя сума за публични задължения на същия. 3. Съдът е отхвърлил и възражението на Ж., че специалната му сметка представлява сбор от пари на трети лица, които са длъжници по дела на негов опис, като доколкото същата не съдържа лични средства на ЧСИ не може да служи за погасяване на задълженията му към Държавата. Съдът е приел, че обстоятелството дали преведените от ЧСИ към НАП суми, с които са погасени негови задължения към Държавата, подлежат на възстановяване в специалната му сметка чрез застраховката му като ЧСИ съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ или чрез внасяне на негови лични средства, е въпрос на негова преценка и избор. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АПВ и неоснователност на жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АС - Добрич е разгледал всички възражения на лицето заедно с писмените доказателства по делото и е формирал извода за законосъобразност на АПВ в оспорената му част при правилно установена фактическа обстановка и задълбочен анализ на доказателствата. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд, обосноваващи извода за материална законосъобразност на АПВ. Спорът по делото е правилно ли органа по приходите е прихванал, вместо да възстанови наредената с платежно нареждане от 29.04.2024 сума в размер на 3 208,75 лева по данъчно - осигурителната сметка на Н. Ж. Ж. частен съдебен изпълнител. Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Допустимо е извършването на прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. На първо място, не е спорно, че сумата от 3 208,75 лева е недължимо платена от Н. Ж. Ж., доколкото в платежното нареждане е посочено основание - публични задължения изп. дело 20238110400033, а по отношение на жалбоподателя не е образувано изп.дело с такъв номер. На второ място, приходният орган е констатирал, че лицето има изискуеми публични задължения, събирани от НАП в общ размер на 549 488,44 лв. и образувано изп. дело 8150000189/2015 г. Обосновано АС - Добрич е приел, че тези вземания са публични държавни и с тях приходният орган може да извърши прихващане съгласно изискването по чл.128, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че между посочените суми не може да бъде извършено прихващане поради предназначението на превода за погасяване на задължения на Титан Експрес ООД по изп. дело 20238110400033. След като по делото е установено, че в платежното нареждане от 29.04.2024г., Н. Ж. Ж. е посочен като задължено лице, то предназначението на превода е за погасяване на негови публични задължения, поради което постъпилите суми правилно са отразени в данъчно - осигурителната му сметка и с тях е извършено прихващане с други негови изискуеми публични вземания. Неоснователни са и останалите доводи на касационния жалбоподател. Същите са били изложени и в жалбата срещу АПВ и даденият отговор за тяхната неоснователност от първоинстанционния съд, напълно се споделя от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, ВАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване, и е отхвърлил жалбата на Н. Ж. Ж. като неоснователна, Административен съд - Добрич е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 620,88 лева, определен при условията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,