Решение № 4146 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2011 г.

Решение № 4146 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ганчо Иванов Томанов, жив. в с. Осетеново, община Павел баня, срещу решение № 193/05.10.2011 г. по адм. дело № 106/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 460/14.02.2011 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Стара Загора. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОД на МВР - Стара Загора, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Стара Загора, е приел за установено, че с оспорваната заповед законосъобразно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на главен полицай - младши полицейски инспектор в "Териториална полиция" на участък "Полиция" - Павел баня към РУ "Полиция" Казанлък при ОД на МВР, Стара Загора, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл. 227, ал. 1, т. т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с тях е уронен престижа на службата. Съдът е приел, че изложените в заповедта фактически основания се установяват от събраните по време на административното производство обяснения, показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства, а именно, че през периода м. 09.2009 г. - ноември 2010 г. в съучастие с група лица е добил и извозил 40 кубически метра дърва за огрев на стойност 1200 лв., без да има необходимите за това документи и с цел лична облага. В хода на досъдебното производство след задържането на групата, на 13.12.2010 г. главен полицай Томанов, използвайки служебното си положение, е подбуждал призованите лица да дадат неверни показания за укриване на извършените деяния. Анализирани са всички представени позволителни за сеч на Ганчо Томанов и неговите роднини, както и обстоятелството, че превозените от него с камион "Ифа" дърва са били немаркирани според всички обяснения и показания и не са добити по представените позволителни за сеч. Съдът е изложил подробни мотиви за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, наличие на необходимата форма и реквизити на оспорената заповед, издаването и от компетентен орган. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за неправилна преценка от първоинстанционния съд за спазване на административнопроизводствените правила и в частност на разпоредбите на Инструкция № Iз -1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (отм.), действала към периода на административното производство по издаване на оспорената заповед. В чл. 10 от Инструкцията са регламентирани задължителните реквизити на протокола за изслушване на служителя и между тях не фигурира твърдяното от касатора задължение на изслушващия да го информира, че може да посочи подпомагащ го в защитата служител на МВР. В чл. 13, ал. 1 от същата Инструкция е посочен, че в писмените си обяснения /в протокола за изслушване/ държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство по чл. 230 ЗМВР, може да посочи подпомагащия го в защита служител на МВР. На това негово право обаче не кореспондира задължение на изслушващия да го уведоми за него, регламентирано в Инструкцията, поради което преценката на АС за липса на админстративнопроизводствени нарушения е правилна. Наличието на един брой обяснение от преди началото на дисциплинарното производство от лице, от което е снето второ обяснение по време на дисциплинарното производство и първото обяснение не е послужило за мотивиране нито на оспорената заповед, нито на решението на съда, не води до извода за обосноваване на акта на съда и оспорената заповед с доказателствени средства, събрани по ненадлежен ред. Съдът при позоваването си на становище 4162/03.02.2001 г./л. 38/ е сгрешил датата на издаване на становището, като е посочил дата от преди извършване на деянията, която е очевидно грешна - 12.08.2009 г., но това не означава, че се е позовал на липсващо по делото доказателство. Събраните от съда свидетелски показания напълно кореспондират с обясненията на лицата по време на административното производство и между тях няма противоречия. Съдът правилно е преценил, че липсва твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като е установено, че нарушението е извършено с повече от едно деяния - няколко курса на камиона, шофиран от жалбоподателя при сходна обстановка и през непродължителен период от време, поради което за индивидуализиране на такъв вид нарушение с времето на извършването му е достатъчно да се посочи периода на извършване на деянията. По отношение методът на изчисление на превозената кубатура дървета съобразно броя на курсовете и товароносимостта на камиона, съдът правилно е отбелязъл, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че ако извозените дървета имат особености, водещи до по - малка кубатура на курс, в тежест на жалбоподателя е да го докаже, както и, че дори една единица дървен материал да е извозил без позволение, деянието е тежко дисциплинарно нарушение за държавен служител в системата на МВР. Обоснован е изводът за нарушение на т. 4 от Етичния кодекс на държавния служител в МВР, според който жалбоподателят е следвало да провери законноста на действията, които е смятал да предприеме, т. 7 - да пази доброто име на МВР, т. 8 - да насърчава хората, да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, т. 13 - да не злоупотребява с правомощията си и т. 31 - да не се възползва от правомощията си и служебното си положение за лично облагоденстване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, осъществената писмена защита от юрисконсулт на ответника и своевременно направеното искане са налице основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на ОД на МВР - Стара Загора, по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в размер на 150 лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение