Решение № 9755 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2017 г.

Решение № 9755 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител против Решение № 677а от 18.10.2017 г. по адм. д. № 942 от 2017 г. на Административен съд Х.. Със съдебното решение е отменено Решение № 12610/20.06.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на А. Х. Д., действаща лично и със съгласието на законния си представител Н. С. Б. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението не е съобразено с установените по делото факти. Поддържа, че не са допуснати нарушения на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето в административното производство, както и че А. Х. Д. е получила на език, който владее, информация относно реда за подаване на молбата за статут и предстоящата процедура и е предоставен списък на правозащитни организации, работещи с бежанци. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено, а оспорването на решението на ДАБ - съответно отхвърлено. О. А. Х. Д. чрез процесуалния си представител адв. Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Х. е отменил Решение № 12610/20.06.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на А. Х. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като съответно е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Съдът не е обсъждал бежанската история на жалбоподателката, а е приел, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, тъй като на кандидата за статута не е предоставена информация за правото на правна помощ. Изложени са и съображения, че съдът е допуснал нарушение чл. 22, чл. 34 и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като не е разгледал молбите на всички членове на семейството в едно производство. Решението е неправилно. Не са допуснати нарушения на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Интервюто с жалбоподателката е проведено в присъствие на социален работник, който е било изрично уведомен за датата и часа на провеждането му и е подписал протокола. В конкретния случай обстоятелството, че социалният работник не е изразил становище и не е представил социален доклад в административното производство не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. От една страна, председателят на ДАБ е изпълнил задължението си да уведоми компетентната дирекция "Социално подпомагане" за предстоящото интервю. От друга страна, социалният работник не е част от административната структура на ДАБ и по отношение на него председателят на ДАБ не разполага с административна или дисциплинарна власт. Съдът е този, който в подобни случаи следва да изиска извършването на съответното процесуално действие, а именно представяне на становище или социален доклад. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения, като е осигурил присъствието на социален работник в съдебното заседание. Обаче към датата на съдебното заседание пред Административен съд Х. - 28.09.2017 г., жалбоподателката и нейната майка са напуснали РПЦ Х., без да посочат друг адрес, поради което е налице обективна невъзможност уведоменият представител на компетентната дирекция "Социално подпомагане" да представи социален доклад или да вземе становище по въпросите от неговата компетентност, а именно благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация. С осигуряване на социален работник в съдебно заседание в конкретната ситуация компетентната дирекция "Социално подпомагане" и съдът са сторили максимално възможното за охраняване висшия интерес на детето, по смисъла на чл. 23, § 2, т. "б" от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Неправилни са изводите за нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. С разпоредбата на чл. 58, ал. 8 ЗУБ в последната и редакция са транспонирани чл. 10, чл. 19 и чл. 21 от Директива 2013/32 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Съгласно посочените разпоредби, страната ни, като държава-членка гарантира, че на кандидатите се предоставя безплатно правна и процедурна информация, включително най-малко информация относно процедурата с оглед на конкретните обстоятелства на кандидата. От предвидените в чл. 21 възможности, Р. Б. е избрала варианта информацията задължително и без поискване да се предоставя от самия административен орган, като не е въвела никое от ограниченията, посочени в този текст. Така текстът на чл. 58, ал. 8 ЗУБ гласи, че молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, се информира писмено на разбираем за него език, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Когато обстоятелствата налагат това, тази информация може да бъде предоставена устно. В случая разпоредбите на закона и на директивата са изпълнени, тъй като А. Х. Д. е получила изискуемата информация на разбираме за нея език, включително относно правото на безплатна правна помощ, което се удостоверява от приложените по делото доказателства. Директивата не предвижда задължение за държавите-членки за служебно предоставяне на безплатна правна помощ на кандидатите за международна закрила в административното производство. Действително държавата няма задължения, произтичащи от цитираното право на ЕС, за предоставяне на безплатна правна помощ в самото административно производство. Съгласно чл. 20, § 1 от Директива 2013/32 обаче държавата гарантира безплатна правна помощ и представителство, при поискване, в процедурите по обжалване, което включва най-малкото подготовката на изискваните съдебни документи и участие в изслушването пред първоинстанционния съд от името на кандидата. Подготовката на документите за завеждане на дело е вид правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и в закона е предвидено, че тази помощ се предоставя от НБПП въз основа на удостоверение по чл. 22, ал. 2 ЗПП, изпратено от административния орган - чл. 25, ал. 2 ЗПП. Тази правна помощ е безплатна и се дължи на основание чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗЗП на лица, търсещи международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание /друго основание е именно разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, която предвижда право на правна помощ във всички производства, засягащи детето, независимо дали са съдебни или административни/. Правната помощ при вече образувано съдебно производството е такава за процесуално представителство - чл. 21, т. 3 ЗПП и се предоставя от съда, по искане на лицето, на основание чл. 25 ЗПП. В първия случай задължение на административния орган е да уведоми лицето за правото му да получи правна помощ, като в случая това задължение е изпълнено. Във втория случай това задължение е на съда. По делото са налице данни, че чужденката е уведомена от административния орган за правото да получи правна помощ в цялото производство и чужденката не е поискала предоставяне на такава по чл. 21, т. 2 ЗПП. В същото време, в съдебното производство и е предоставена правна помощ. Поради това не е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на други членове на семейството на чужденката не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 ЗУБ. Част от тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила.