Решение № 14632 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2011 г.

Решение № 14632 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "ГБМ"АД със седалище село Победа, обл. Добрич, представлявано от Николай Йовчев срещу решение № 3597 от 11.11.2010 г. постановено по адм. дело № 4206/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 287/16.04.2010 г. на директора на Агенция"Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № А-675/25.01.2010 г. издадено от началника на Митница - Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото са представени необходимите писмени доказателства за това, че е земеделски производител, както и, че е извършена доставка по фактурата за закупената от тях акцизна стока. Според касатора са представени достатъчно доказателства, че процесното гориво и реализирано при обработка на земеделски земи, за които е одобрен, и това, че е наел трета фирма да извърши обработката не води до основание да му бъде отказано възстановяване на акциза. Ответника по касационната жалба Директорът на Агенция Митници в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че моторното гориво за което жалбоподателят претендира да му бъде възстановен внесен акциз представлява акцизна стока, както и, че същия е земеделски производител, регистриран като такъв и одобрен за финансово подпомагане по ЗПЗП за обработване на земеделска земя. За да отхвърли жалбата обаче е счел, че няма доказателства, че употребеното от "Агро и инвест" ЕООД гориво при обработка на процесните земеделски земи е същото, което е закупено от "Крис транс" ООД и "Нафтекс петрол" ЕООД и за което се претендира възстановяване на акциз. Не са представени и доказателства от жалбоподателя за точния обем и количество на дейностите"жътва", "оран" и пр. Навел е доводи, че приложените протоколи за тези дейности са бланкетни и съдържанието им не допринася за установяване на това какви количества моторно гориво е изразходено. Обжалваното решение е неправилно. С лаконични мотиви съдът се е ограничил в кратко повторение на мотивите на директора на Агенция Митници и въпреки процесуалните действия по доказване от страна на касатора. Тези мотиви на съда не кореспондират с многобройно представените доказателства по делото, които не са били обсъдени. Единствено е обсъдено разминаването в количеството моторно гориво придобито от жалбоподателя за което се претендира възстановяване на акциз и това продадено на "Агро и инвест" ЕООД, като механично са изброени представени писмени доказателства, без да бъдат обсъдени наред с останалите доказателства. Отделно от това в хода на съдебното производство са представените от касатора писмени доказателства- протоколи за извършена работа - обработка на земеделски земи,, ведно с приложени към тях фактури за извършено плащане на тези услуги. Доколкото няма назначена и изготвена експертиза по делото не става ясно на какво основание съдът е приел, че процесното гориво е различно от изразходваното от "Агро и инвест" ЕООД за обработка на земеделските земи на "ГБМ"АД . Не става ясно и за претендираните от касатора обработени земи, какво количество гориво е било необходимо за обработка на твърдяните земеделски масиви, изчислено на база годишна разходна норма от литри на декар регистрирана площ, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 и ал. 5 и съответно кореспондира ли необходимото количество с претендираното за възстановяване на акциз. От събраните в хода на административното, а впоследствие и в съдебното производство доказателства, включително и чрез от неназначена и неизготвена експертиза е можело да се реши спора по същество. Вместо това и в нарушение на чл. 9, ал. 3, респ. чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е положил дължимата процесуална грижа да изясни правнорелевантните факти, което да му позволи да реши спора по същество. Допуснатите нарушения на съда при събиране, анализ и преценка на доказателствата са от категорията на съществените,, тъй като ако не бяха допуснати, биха довели до евентуално различни изводи на съда по съществото на спора. С оглед на изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, както и в неназначаване на икономическа експертиза, касаеща пряко предмета на спора, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение на указанията на настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение