Решение № 521 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Е. С. Т. обжалва Решение 1789/19.10.2023 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 901/2022 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед 18-10176/28.09.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Благоевград за одобряване на изменение в кадастралната карта и регистри на с. Долна Крушица, общ. Петрич, състоящо се в коригиране на границата между поземлен имот с идентификатор 22143.200.39 и поземлен имот 22143.200.9.

От ответниците Община Петрич е на становище за неоснователност на жалбата, Д. С. Т. я поддържа, началникът на СГКК Благоевград, С. С. Т., И. С. Т., Й. К. Б., Е. К. Н., Г. Х. Л. и С. Х. П. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна по резултата на заявеното нарушение на процесуалния закон. Решението е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. Съобразителната част на съдебния акт се състои от описание на развитието на административното производство, мотивите и разпоредителната част на заповедта и възпроизвеждане на констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза. Извън преценката относно компетентността на издателя на заповедта, формата на акта и отсъствието на съществени административнопроизводствени нарушения, правните изводи на съда по съответствието на заповедта с материалния закон се изчерпват с позоваване на становището на вещото лице за наличието на грешка при отразяването на границите на имотите и за нейното отстраняване с административния акт.

2. Оспореното решение е постановено в противоречие с изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК за необходимото съдържание на мотивите към него. Мотивите на съдебното решение трябва да обхванат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Същинска проверка за спазването на материалния закон при промяната в кадастъра не е извършена.

а. Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, т.е. при явна фактическа грешка.

Съдът въобще не е идентифицирал съществуването на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, дефиниращ понятието за явна фактическа грешка в две възможни хипотези, всяка от които е приложима при точно определени материалноправни предпоставки. Не са индивидуализирани елементите от фактическия състав на упражненото правомощие, към които да бъдат съотнесени следващите от техническата експертиза и останалите доказателства установявания относно границите на поземлените имоти от обсега на промяната, нито са направени фактически констатации в обективна правно-логическа връзка с относимата норма на ЗКИР. Съждението за наличие на грешка в кадастъра е изведено презумптивно, без какъвто и да било анализ дали всъщност грешката е явна фактическа или отговаря на понятието за непълноти или грешки по § 1, т. 16 ДР ЗКИР вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от закона.

б. По този начин възприетите от административния орган фактически основания на осъществената промяна в кадастъра са останали извън обхвата на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, а решаващият извод за отхвърляне на искането за обявяване на нищожност на заповедта от материалноправна гледна точка е бланкетен.

в. Немотивираността на решението е съществен негов процесуален порок, доколкото оставя касационния контрол без предмет правилността на приложението на материалния закон от съда. Проверката на основата само на постановения правен резултат би нарушило принципа по чл. 131 АПК за двуинстанционност на съдебните производства по кодекса.

3. Първостепенният съд е допуснал и друг пропуск.

Действително, в първоинстанционните жалби е релевирана нищожност на заповедта. С диспозитива на решението са отхвърлени жалбите срещу акта, като не е направено разграничение между отхвърляне на искане за нищожност и на жалба за отмяна на заповедта. Същевременно в две съдебни заседания, на които делото е било обявявано за решаване, са предявени и искания за отмяна на административния акт, по които съдът не се е произнесъл. Затова при новото разглеждане на делото е дължимо съдът да съобрази и искането за отмяна на заповедта в случай, че се поддържа от жалбоподателите, респ. да се произнесе по допустимостта на оспорването в тази му част на заявилите го страни.

4. а. Искането на ответника по касация Д. Т. за сезиране на Конституционния съд на Република България за противоконституционност на чл. 212, ал. 2 и чл. 242, ал. 4 АПК (изискванията за приподписване на касационна жалба и искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение от адвокат или наличие на юридическа правоспособност) е подадено след провеждането на откритото съдебно заседание, на което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване, поради което само на това основание е недопустимо за разглеждане по същество.

б. За страната не е налице и правен интерес от сезиране на КС на този етап от развитието на производството. Освен че няма данни Д. Т. да е подал касационна жалба и тя да е била оставена без разглеждане във връзка с неспазване на изискването на чл. 212, ал. 2 АПК, решението на касационния съд е благоприятно за него съдебният акт на първата инстанция ще бъде отменен и делото ще продължи с провеждането на ново производство пред административния съд. Отделен е и въпросът, че чл. 242, ал. 4 АПК е неотносим към характера на настоящото производство по инстанционен съдебен контрол.

5. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

б. По претендираните от насрещните страни съдебни разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение