Решение № 7426 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2017 г.

Решение № 7426 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тени 1" ООД, чрез адв. К. Г. срещу Решение № 5960 от 24.10.2017 г. по адм. дело № 2699/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р - 22221016001778 - 091 - 001/20.10.2016 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 290/24.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства се обосновава крайния извод за незаконосъобразност на РА, доколкото се установява по категоричен начин извършването на процесните доставки от "Т. Г." ЕООД, "Металукс" ЕООД, "К. С. И." ЕООД и "К. Д. 777" ЕООД. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - С., представляван от юрк. Волянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 634 лева за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р - 22221016001778 - 091 - 001/20.10.2016 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 290/24.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "Тени 1" ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 31 341,67 лева главница и лихви за забава в размер на 5 455,36 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Г." ЕООД, "Металукс" ЕООД, "К. С. И." ЕООД и "К. Д. 777" ЕООД с предмет - транспортни услуги. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на обжалвания пред него РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, РА и РД са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити. Съдът е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки и услуги по издадените от посочените доставчици фактури за процесния период спрямо ревизираното лице /РЛ/, чиято основна дейност е свързана с почистване на терени, прекарване на различни комуникации, настилки на улици и тротоари и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Отделно от това е изложил съображения, че фактурите са с неконкретизиран предмет, като самостоятелно основание за отказа на право на данъчен кредит. Решението е правилно. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. При постановяване на обжалваното решение АССГ е обсъдил всички доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност и е формирал правилен краен извод за материална законосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС. Обоснован е извода на съда, че по фактурите, издадени от "Т. Г." ЕООД, "Металукс" ЕООД, "К. С. И." ЕООД и "К. Д. 777" ЕООД с предмет - транспортни услуги не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Видно от данните по делото в хода на ревизията от страна на приходните органи са изпратени ИППДОЗЛ до всички доставчици, като исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Доставчиците не са открити на адрес, не са представили доказателства, а при извършени служебни проверки е установено, че нямат собствени МПС, нито наети такива, с които да извършват транспортни услуги. Правилно АССГ е установил, че от страна на ревизираното лице са представени само заверени копия на процесните фактури и доказателства за плащане по касов път. Няма издадени пътни листове, товарителници и други съпътстващи документи, удостоверяващи осъществения транспорт. Със заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установено, че не може да се докаже идентичност на предмета на пряката с последващи доставки, тоест, че услугите са използвани от жалбоподателя за последващи облагаеми доставки, което правилно е преценено от първоинстанционния съд като косвено доказателство за липсата на предмета и на пряката доставка. Отделно от изложеното, с основание първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на услуги са с неконкретен предмет, тъй като съдържанието на представените заверени копия на фактури с предмет - транспортни услуги и липсата на съпътстващи доставката документи, не дават възможност да се установи в какво се изразяват транспортните услуги, къде е извършен транспорта, от кого и с какво МПС, както и начина на формиране на стойността на услугата. От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни транспортни услуги, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка за реалността на фактурираните услуги. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги за транспорт е да се удостовери, че това е извършено с конкретни МПС и по конкретни маршрути, което не само, че не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА, но не са и ангажирани твърдения в тази насока. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че при недоказана реалност на фактурираните доставки, добросъвестността на получателя по фактурите е изключена. Предвид изложеното съдебното решение и в тази част не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 634 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение