Решение № 52 от 22.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 727/2010 г.

Решение № 52 от 22.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 727/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на задочно осъденият Б. Л. Х. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 315/2006 г. на Кубратския районен съд, отмяна на постановената по него, влязла в сила присъда № 158/29.04.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се твърди, че осъденият задочно Б. Л. Х. не е знаел за наказателното преследване срещу него, проведено по реда на чл. 269, ал. 3 НПК и приключило с осъдителна присъда. Изтъква се, че с ЕЗА е задържан на 13.07.2010 г. в К. Н. и е преведен в РБ за изпълнение на цитираната по-горе присъда, изпълнена на 6.10.2010 г., когато е постъпил в З. - Б.. Осъденият се явява лично в с. з. и с адвокат С. Д. - упълномощен защитник и поддържа искането си като основателно. Представителят на ВКП счита искането за основателно, защото ЕЗА съдържа гаранции за задочно осъденият да поиска възобновяване на делото, проведено в негово отсъствие. В последната си дума осъденият отново заявява, че иска зачитане на правото му на лично участие по решеното в негово отсъствие дело. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 158 от 29.04.2008 г. по н.о.х.д.№ 315/06 г. на Кубратския РС, подсъдимият Б. Л. Х. - роден на 31.01.1974 г. в [населено място], Р. област, живущ в [населено място], български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 10.04.2002 г. в [населено място], [община], Р. област, при повторност, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и след като се сговорил предварително[населено място] А. и Р. В. И., е отнел чужди движими вещи - 70 м ел. алуминиев кабел, 60 м кабел рекордоман и 1 брой бутало за двигател "Лейланд", на обща стойност 370 лева, немаловажен случай, от владението на [фирма] [населено място], без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 28 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. Съгласно чл. 46, б. "б" от ЗИН е постановено да изтърпи наказанието при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК определеното общо наказание от шест месеца лишаване по реда на чл. 23 от НК като общо най-тежкото между наложените с протоколно определение от 17.05.2000 г. по НОХД № 466/98 г. на PC-Р. и с протоколно определение от 10.07.2000 г. по НОХД № 373/97 г. на PC-Р. наказания, е постановено да бъде изтърпяно отделно, при общ режим. Присъдени са разноските по делото. Депозираното искане на задочно осъденият е допустимо за разглеждане в настоящото производство, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 423, ал. 1, предл. първо от НПК относно реда и срока за разглеждането му. Преценката на данните по делото сочи, че не е налице правното основание към което е насочена претенцията. Основанието по чл. 423, ал. 1, предложение второ НПК изисква проверка и анализ на всички данни по делото, които изясняват характера на незнанието на задочно осъдения за проведеното в негово отсъствие задочно производство. Законът и съдебната практика разглеждат правото на задочно осъденият да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, не при всяко незнание, а само когато то е обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него във всички фази и стадии на процеса. Очертаните в чл. 55 от НПК основни права на подсъдимото лице в наказателния процес са диспозитивни. Правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, както правото на даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения и пр., са неотменими права, които са част и от стандартите на справедливия процес по чл. 6, § З, б. б. а, b, с и d от ЕКЗПЧОС. Упражняването им е една правна възможност, зависеща от волята на подсъдимото лице. От друга страна, те не са абсолютни и не могат да препятстват постигането на целите на наказателния процес по чл. 1 НПК за своевременно и ефективно наказателно правосъдие. Ето защо въведеният институт на задочното производство, при предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК, който ограничава до известна степен възможностите за пълноценно реализиране правата на обвиняемото лице в наказателния процес, е съвместим с разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ. Проверката по делото показва, че осъденото лице е било информирано за започналото срещу него наказателно преследване както в досъдебната, така и в съдебната фази на процеса. Х. е бил привлечен като уличен с постановление от 8.07.2002 г. по дознание № 2055/02 г. на ПУ [населено място], Р. област за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4, 5 и 7 НК. На същата дата е разпитан в това му качество, при участието на упълномощен от него защитник - адвокат С. от АК, [населено място]. Взета му е мярка за неотклонение подписка, с мотиви, че е с установен адрес в [населено място], обл. Р. и няма опасност да се укрие. Видно от съдържанието на протокол за предявяване на дознание от същата дата ( спр. л. 41 от досъд. пр.), в присъствието на защитник Х. се е запознал с материалите по приключилото досъдебно производство срещу него и срещу още две лица, с които е обвинен за съучастие в извършване инкриминираното деяние. На 22.11.2006 г. е образувано нохд№ 315/06 г. по описа на РС гр. Кубрат на основание внесен обвинителен акт срещу Б. Х. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4, 5 и 7 НК и срещу А. А. и Р. И. по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4, 5 НК. От действията на съдията-докладчик по делото е видно, че с разпореждане от 27.11.2006 г. по чл. 248 -чл. 254 НПК е изпълнил всички процесуални задължения на съда във връзка с информирането на подсъдимите лица за насрочването на делото в открито съдебно заседание и за получаване от тях на съдебните книжа - препис от обвинителния акт и призовка за съдебното заседание, насрочено на 31.01.2007 г. от 9.00 ч. От данните, съдържащи се в приложените по делото, връчени на подсъдимите призовки е видно, че призовката за първото съдебно заседание, ведно с препис от обвинителния акт е връчена на Б. Х. лично на 1.12.2006 г. Следователно, налице са обективни данни, че Х. е бил надлежно информиран от съда за внесения срещу него обвинителен акт и съответно за фактическите и юридически параметри на обвинението, т. е. за характера и причините за започналото срещу него наказателно преследване в съдебната фаза. Още повече, че на 31.01.2007 г. Х. и останалите двама подсъдими са упълномощили по свой избор за свой общ защитник в процеса адвокат П. Д. от АК, [населено място], спр. л. 17 от съдебното производство, за защитата им по процесното нохд№ 315/06 г. на РС Кубрат. Информираността им за съдебното производство е установена и от факта, че и тримата подсъдими са се явили в първото насрочено заседание по делото. Последващото отлагане на делото по причини, предизвикани от поведението на подсъдимите и на защитата им, е извън дейността на съда. Една от причините е ненамирането на подсъдимите на известните по делото им адреси, поради напускане и непосочване на актуални такива, каквото поведение е изисквало изпълнението на задължението им по наложените им мерки за процесуална принуда "подписка" за уведомление на съда за новото им местонахождение. Положените процесуални усилия на съда са обективирани в изискани и предоставени официални справки по делото, от които е видно, че Бюлет Х. не е намерен на известния по делото адрес, нито в следствените арести или в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Мероприятията на съда за установяване на местоположението на подс. Х., са изяснили, че в хода на съдебното производство той е напуснал известния по делото адрес в [населено място]. В отговор на запитване от съда, О. дирекция на полицията - [населено място] с писмо от 7.05.07 г. го е информирала, че Х. е напуснал територията на РБ на 8.04.07 г. и е с неизвестен адрес в чужбина (спр. л. 23-25 от съдебното производство). При тези данни съдът законосъобразно е изпълнил процедурата по чл. 269, ал. З НПК с участието на защитник на подс. Х., адвокат С. от АК [населено място], при което проведеното съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда е по стандартите на справедливия процес. ВКС и Съдът в С. са категорични, че буквата и духът на чл. 6 от ЕКПЧОС не забраняват на едно лице, по своя собствена воля, да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на справедлив процес. Този отказ е действителен за преследваните от Конвенцията цели, когато бъде категорично установен. В случая, с поведението си подсъдимият е демонстрирал отказа си да участва лично в съдебното производство. Макар към датата на провеждането на съдебното производство по процесното дело регламентираният институт да не е бил усъвършенстван, с последвалите промени, обнародвани с ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г. процесуалната норма на чл. 423, ал. 1 в актуалната й редакция предвижда императивно уважаване на депозираното от задочно осъдения искане за възобновяване на делото, само поради неучастието му в наказателното производство, предпоставено от неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Законодателните разрешения в нормите на чл. 254, ал. 4, чл. 423, ал. 1 и чл. 269, ал. З, т. З от НПК, в хронологията на тяхното приемане (ДВ, бр. 109/2008 г. и бр. 32/2010 г.) утвърждават последователната воля на законодателя да изведе само обективното незнание на осъдения за започналото наказателно преследване като основание за възобновяване на делото, водено в негово отсъствие. Конкретиката на фактите по настоящото дело сочи на тъкмо обратното. Осъденият Х. е бил надлежно и своевременно уведомен за съдебното производство по нохд№ 315/06 г. на К. и последвалата промяна в местоживеенето на лицето с напускането на страната и с установяване на адрес, неизвестен в чужбина до неговото задържане, сочи на укриване на подсъдимото лице, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че проведеното съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по делото на К. в отсъствие на осъдения не са в нарушение на процесуални норми от съдебната инстанция, разгледала делото при условията на задочна процедура по чл. 269, ал. З НПК. Това категорично мотивира неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването. Неоснователни са направените доводи, че осъденият може да се ползва в случая от основанието по чл. 423, ал. 5 НПК. Действително то е самостоятелно и абсолютно основание за възобновяване на наказателното производство, без оглед на това дали лицето е знаело за започналото срещу него съдебно производство, но само в случаите, при които основанието за предаденият на Р. България от друга държава задочно осъден съдържа и изрично предоставени от страната ни гаранции в ЕЗА за възобновяване на делото. От съдържанието на писмо № 13687/09 г. от 8.11.10 г. на ВКП, ведно с фотокопие от ЕЗА на РП [населено място] за лицето Б. Л. Х. е видно, че правното основание за издаването на заповедта е привеждане в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда по нохд№ 315/06 г. на К.. Формалното посочване в съдържанието на ЕЗА за наличието в националното ни законодателство и на процедурата по чл. 423, ал. 1 НПК не достатъчно условие то да се третира като самостоятелно и абсолютно основание за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 5 НПК. Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение