Решение № 15441 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2016 г.

Решение № 15441 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - С., чрез процесуален представител, против решение № 47/22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8/2016 г. по описа на Административен съд С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът - В. В. В., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 343з-1609/08.02.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - С., с която на В. В. В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма. Не се споделят изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 208 от ЗМВР. В процесния случай дисциплинарно производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител по получен сигнал, обективиран в писмо рег. № 7855р-5530/06.08.2015 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност"-МВР, пори което е разпоредено извършване на предварителна проверка/ с резолюция от 06.08.2015 г. върху цитираното писмо/, като съобразно чл. 205, ал. 2 ЗМВР впоследствие е издадена заповед № 343з-1628/22.12.2015 г. за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител. Противно на изложените от Адм. съд С. мотиви, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР / за дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 ЗМВР/, в който случай съобразно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР дисциплинарното производство започва без издаване на нарочна заповед. Неправилно първоинстанционния съд е счел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 207 от ЗМВР. Цитираната разпоредба не е приложима в процесния случай, тъй като не се касае за тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл. 203 ЗМВР. Незаконосъобразно съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Проверката е приключила със справка УРИ 343р-10429/05.11.2015 г., с която оспорващият е запознат на 09.11.2015 г., като е подписал протокол от същата дата, в който изрично е заявил, че е запознат с правото си да направи писмени възражения или да даде допълнителни обяснение в срок от 24 часа, считано от момента на запознаването му със справката. В указания срок писмени обяснения не се постъпили при ДНО. Не се кредитират изводите на съда за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Обжалваната заповед съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на посочената норма. В заповедта изрично е отбелязано, че проверката е приключила със справка УРИ 343р-10429/05.11.2015 г. В справката, на която се е позовал дисциплинарнонаказващият орган, са изложени в обобщен вид установените при дисциплинарната проверка факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, както и мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението (от 19.00 ч. на 25.07.2015 г. до 07.00 ч. на 26.07.2015 г., в гр. С., по време на осъществяване контролна дейност по ЗДвП) и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В справката са посочени и конкретните нарушени разпоредби на указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., а именно: раздел II т. 6 -"неизползване на монтираните в служебните автомобили безжични микрофони по време на осъществяване на контролната дейност по ЗДвП, поради което в приложените видеофайлове от дирекция "Вътрешна сигурност"-МВР липсват аудиозаписи, и т. 6.9 - "всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. Доказателствата, въз основа на които е установено нарушението са посочени в справката и представляват записи от системите за видеонаблюдение -видеофайлове, съдържащи се в папки на адрес /videocontrol. mvr. bg/vpkSODMVR SLIVEN AVTOMOBILI. Следователно не е налице неяснота при описанието и индивидуализацията на нарушението и съответно не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Необосновани са и заключенията на съда за противоречия на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка УРИ 343р-10429/05.11.2015 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: мл. инспектор В. В. В., за времето от 19.00 ч. на 25.07.2015 г. до 07.00 ч. на 26.07.2015 г., в гр. С., не е използвал монтираните в служебен автомобил О. А. с рег. № СН1633ВВ безжични микрофони, съгласно указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила и правилата за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., по време на осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, с което виновно е нарушил цитираната заповед относно "Утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа" /Наричани по-долу Указанията/. Служителят не е използвал монтираните в служебния автомобил безжични микрофони съгласно раздел II т. 6, и т. 6.9. "всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. С утвърдените правила за работа със "Система за видеонаблюдение в автомобила" служителят е запознат съгласно протокол за проведено обучение от 01.04.2015 г. Спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Тези факти обосновават заключението, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което служителят е осъществил състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган, и същия е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. Не се кредитират пространно изложените мотиви от първоинстанционния съд относно системата за видеонаблюдение, и извода на съда, че оспорващият не е надлежно обучен да работи със системата за видеонаблюдение, тъй като същите са в противоречие с приетите по делото доказателства. Както се отбеляза по-горе на жалбоподателя е проведено обучение за работа със системата за видеонаблюдение, съгласно правилата по т. I, II, и IV от "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", по план-конспект, изрично включващ описание на системата и технически характеристики, работа със системата и тактика за контрол, действия на служителите при невъзможност да се извършва контрол на пътното движение и патрулно постова дейност с автомобила вследствие повреда, планов ремонт, командироване с друго предназначение или повреда на системата за видеозаснемане. Протокол за проведено обучение УРИ 804р-1537/01.04.2015 г. не е оспорен от жалбоподателя, и същия в дадените писмени обяснения в хода на проверката е заявил, че е запознат с указанията. Необосновани са изводите на съда основани на представения от оспорващия протокол за проведено обучение от 21.10.2015 г. Протоколът /без рег. № и подпис на дл. лице извършило обучението/ е във вр. със справка рег. № 8121р-36797/12.10.2015 г. на Д. И. - МВР и засяга неотносими съм предмета на делото въпроси по т. 2, и т. 3 от същия, а по отношение т. 1 касателно запознаване с Указанията, оспорващия изрично е записал, че е запознат по време на занятия с методическите указания за работа на системата за видео наблюдение, но "практическо обучение не е проведено". Тези обяснения, противно на изложените мотиви от първоинстанционния съд не са в противоречие с дадените писмени обяснения в хода на проверката от 29.10.2015 г., където е оспорващия твърди, че е "чел инструкцията за работа с микрофоните", но "няма информация защо няма аудиозапис". Образуваното дисциплинарно производство срещу началник сектор "ПП" и срещу началник група "ОДПКПД" към ОДМВР С. е неотносимо към настоящия случай. В конкретния казус при провеждане на ежедневните инструктажи не само не са проверявани състоянието и изправността на безжичните микрофони и същите не са зачислявани към раздела за техническите средства за контрол в РСОД, каквото е изискването на т. 6, раздел II от "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. ", но също така не се установява по делото жалбоподателя след приключване на контролната дейност в екип 614 на 26.07.2015 г. да е отразил писмено в изготвен доклад или в ежедневния отчет, че системата не функционира /вкл. частта за аудиозапис/, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,