Решение № 4890 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение17.04.2024 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1117 от 05.10.2023 г., постановено по адм. д. 547/2023 г. на Административен съд София - област, шести състав,

ОСЪЖДА Н. Деликостова, [ЕГН], да заплати на Община Ихтиман направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Деликтостова, подадена чрез упълномощен адвокат В. Хорозова, против решение 1117 от 05.10.2023 г., постановено по адм. д. 547/2023 г. на Административен съд София - област, шести състав, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу заповед 320 от 16.03.2022 г. на кмета на Община Ихтиман. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че в производството не са събрани доказателства за наличието на предпоставките на § 14, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗР ЗСПЗЗ/. В тази връзка твърди, че с оглед наличието на законова забрана за разпореждане със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, както оспореният административен акт, така и решението за продажба на общински имот чрез публичен конкурс, са нищожни, издадени в противоречие с императивна разпоредба на закона. Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно законосъобразното провеждане на конкурсната процедура, като изразява становище, че класирането на кандидатите при игнориране на направени предложения и неразглеждане на всички изявления от всички участници, представлява нарушение на правилата за провеждане на конкурси. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски, съгласно представен в проведеното съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК. Ответникът кметът на Община Ихтиман оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт П. Герова, а в съдебно заседание чрез юрисконсулт Грънчаров пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Г. Николова, П. Илиев, А. Павлевски и С. Павлевски, не изразяват становище по касационната жалба, а в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита, че съдът е формулирал неправилни правни изводи за законосъобразност на оспорения акт, доколкото извършване продажба на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/ е заобикаляне на законовата забрана за разпореждане с тези земи. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Деликтостова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния съд се е развило по жалба на Н. Деликостова против заповед 320 от 16.03.2022 г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона за местното управление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 35, ал. 6 ЗОС, чл. 86, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Ихтиман /НРПУРОИ, Наредбата/, съгласно одобрен протокол от 07.03.2022 г. на комисията за подготовка и провеждане на публично оповестен конкурс за продажба на имоти с идентификатори 10029.224.25, 10029.224.26 и 10029.224.30 в землището на [населено място], община Ихтиман, Софийска област, открит с негова заповед 207/15.02.2022 г., е определено класирането и спечелилия участник - А. Павлевски, наредено е да се изготви и сключи договор за покупко-продажба със спечелилия участник, а жалбоподателката е класирана на трето място. Първостепенният съд, като е съобразил, че издадената впоследствие заповед 390 от 30.03.2022 г., с която е отменена заповед 320/16.03.2022 г. и заповед 207/15.02.2022г. относно провеждане на публично оповестения конкурс за продажба на трите недвижими имота, е отменена с влязло в сила решение на Административен съд София област /АССО/, е приел, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, като мотивите за постановяването ѝ се съдържат и в приложените доказателства към представената по делото административна преписка. Според решаващия съд процедурата по провеждане на обявения публично оповестен конкурс е осъществена при спазване на законовите изисквания и не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на заповедта. Съдът, като е анализирал разпоредбите на чл. 35, ал. 1 ЗОС и приложимата в настоящия случай глава осма от НРПУРОИ, е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че към офертите не следва да се поставят особени изисквания, защото при провеждането на конкурс е дадена възможност да се поставят специални изисквания към офертите и кандидатите, за разлика от провеждането на търг, при който от значение е единствено ценовото предложение на кандидатите. Този извод първостепенният съд е обосновал с изискването на чл. 77 от Наредбата, според който публично оповестен конкурс се организира в случаите, когато освен размер на цената, се поставят специфични изисквания към предмета на сделката и сключването и изпълнението й са подчинени на определени условия, както и нормата на чл. 82, т. З НРПУРОИ, съгласно която предложението на участниците следва да съдържа проект за стопанско развитие. Според съда конкурсната комисия е оценила подадените оферти съобразно утвърдените критерии и условия и подробно е мотивирала решенията си. Отхвърлено е възражението, че заповедта е издадена по - късно от 7 дни от провеждане на конкурса, по съображения, че срокът чл. 86, ал. 1 от Наредбата е инструктивен. За неоснователно е счетено и възражението, че с проведената процедура се заобикаля забраната за продажба на земеделски земи, тъй като решение 398 от 22.12.2021 г. на Общински съвет - Ихтиман е прието на основание § 12, ал. 2, т. 1 от ЗР на ЗИДЗПЗП, при изискуемото мнозинство и е влязло в законна сила, съответно заповедта за откриване на процедурата по продажба е издадена при условията на това решение, въз основа на което е проведен и конкурса с конкретно определени условия. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение правилно е преценено, че процесната заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие в приложимия материален закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд точно е съобразил, че е била открита и проведена процедура - публично оповестен конкурс за продажба на три недвижими имота частна общинска собственост. Конкурсната процедура е приключила с предложение на помощната комисия за определяне на купувач. Това предложение е било възприето от кмета на общината и е издадена оспорената в настоящото производство заповед 320 от 16.03.2022 г., с която е определено класирането и е обявен участника, спечелил проведения конкурс за продажба на общинските имоти, а настоящата касационна жалбоподателка е класирана на трето място. Административният съд подробно е обсъдил всички направени с първоначално подадената жалба оплаквания, като обосновано е преценил, че процедурата открита, проведена и приключила при съобразяване на взетото от Общински съвет Ихтиман решение 398 от 22.12.2021 г. С него общинският съвет е гласувал и приел решение да се проведе публично оповестен конкурс за продажба на процесните недвижими имоти - частна общинска собственост, като е посочено бъдещото предназначение на имотите да бъде за жилищно застрояване съгласно предвижданията на ОУП на община Ихтиман при разширяване на строителните граници на урбанизираната територия; одобрени са пазарни оценки на имотите съгласно оценителен доклад от м. декември 2021 г.; определен е депозит за участие в размер на 10 % от началната цена за продажба на съответния имот; посочено е, че останалите условия на конкурса да бъдат определени от кмета на Община Ихтиман; на кмета е възложено организирането и провеждането на публично оповестения конкурс при условията на решението, както и условията на глава осма на НРПУРОИ. Възраженията пред настоящата касационна инстанция за провеждане на процедурата в нарушение на § 14, ал. 1 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 100 от 2015 г., доп., бр. 79 от 2020 г./ и направеното искане за обявяване на нищожност както на оспорената заповед, така и на решението на Общинския съвет, по същество представляват злоупотреба с процесуални права, защото правото на обжалване е упражнено недобросъвестно, с цел да бъдат увредени правата и законните интереси на класирания на първо място участник. В първоинстанционното производство жалбоподателката е поддържала, че процедурата е следвало да бъде обявена не като конкурс, а като търг, а с оглед предложената от нея най-висока цена за трите процесни имота да бъде определена за купувач. В касационното производство са наведени твърдения, които обаче са извън предмета на спора, очертан в първоинстанционната жалба, с която е бил сезиран първостепенния съд. Настоящата инстанция намира, че по реда на касационното обжалване се прави опит да бъде осъществен инцидентен контрол за законосъобразност на влязлото в сила Решение 398 от 22.12.2021 г. на Общински съвет Ихтиман, в изпълнение на което е проведена конкурсната процедура, който контрол е недопустим в касационното производство, включително защото общинският съвет не е страна в първоинстанционното съдебно производство и няма как да организира защитата си срещу сега предявените възражения. Ако жалбоподателката е считала, че решението на общинския съвет е незаконосъобразен административен акт, тя е разполагала с възможността да го оспори, или да сезира прокуратурата или областния управител с искане за неговата отмяна, което не е било сторено, а напротив - същата е твърдяла, че следва да бъде класирана на първо място в проведения конкурс. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. По делото не са налице данни, че процесните общински имоти касаят за такъв вид земи и, че те да попадат в обхвата на цитираната норма. Смисълът на ограничението по § 14, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е да могат да бъдат задоволени нуждите от земеделски земи при възстановяване на такива на правоимащи по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. В конкретния случай не се твърди, а и не се установява с продажбата да са били нарушени вещни права на трети лица. Поради това е правилен и обоснован е изводът на решаващия съд за законосъобразност на процесната заповед. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Община Ихтиман своевременно претендираното от процесуалния представител на кмета юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лева, съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Останалите ответници не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,