Решение № 2986 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2020 г.

Решение № 2986 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. В. Минков против решение № 149/24.09.2020 г. на Административен съд – Шумен, постановено по адм. дело № 305/2020 г., с което е отменена заповед № 161-ФК/06.07.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от [фирма] търговски обект – вендинг автомат, находящ се в [населено място], обл. Шумен, м-ст "Ясмък" № 86 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и за несъобразяването й с целите по чл. 22 ЗАНН. Твърди, че в изпълнение на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК оспорената заповед съдържа мотиви относно продължителността на срока и в тази връзка счита, че е спазен и принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. При безспорно установено извършването на нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и наличието на предпоставките по материалния закон за налагане на мярката, касаторът счита, че с оспорената заповед е съобразена значимостта на охранявания обществен интерес, както и целите на административната принуда за осъществяване на превенция срещу укриване бъдещите продажби на стоки в търговския обект и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения правов ред. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - [фирма], [населено място] не се представлява в касационното производство и не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 161-ФК/06.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – вендинг автомат, находящ се в [населено място], обл. Шумен, м-ст "Ясмък" № 86, стопанисван от [фирма] и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - поради това, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). При проверка, извършена на 29.06.2020 г. в обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, вендинг автомат за топли напитки, при извършена контролна покупка на 1 бр. кафе на стойност 0. 40 лева органите по приходите са констатирали, че на контролния дисплей не се визуализира фискална касова бележка. Установено е, че дружеството, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ извършва продажби на кафе чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискалните устройства – нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съдът след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че при издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата не е съобразена с материалния закон и целта на закона. В мотивите си е посочил, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, според състава не отговаря на нито една от целите, закрепени в чл. 22 от ЗАНН. От фактическа страна е приел за установено, че видно от представения договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни касови апарати №[ЕИК]/29.06.2020 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство №[ЕИК]/29.06.2020 г. и служебен бон /л. 6 - л. 8/, както и от съставения протокол за извършена проверка сер. АА № 0384387/29.06.2020 г., непосредствено след приключване на проверката задълженото лице е закупило и монтирало в процесния търговски обект-вендинг автомат, фискално устройство модел ELICOМ EV12- KL с ИН на ФУ № ECO 36745 и ИН на ФП № 46066745, въведено в експлоатация и регистрирано в сървъра на НАП на същата дата в деня на проверката - 29.06.2020 г. в 15: 23 ч., което според съда обуславя крайния извод, че констатираното от проверяващия екип нарушение е било незабавно отстранено. Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка липсата на фискално устройство е била отстранена, съдът приема, че не съществува опасност от извършване на ново нарушение от този вид, респективно от увреждане на фиска. В тази връзка счита, че изложените от органа мотиви относно срока на мярката са общо формулирани и несъобразени със спецификата на конкретния казус. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, в приложимата й по време редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което, не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006) предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата по време редакция/ лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. В случая в оспорената заповед е посочено, че при извършената контролна покупка не се визуализира номер на фискален бон на дисплея на вендинг автомата с час и стойност на покупката. При извършената в деня на проверката справка за ФУ/ИАСУТД данни за сумарните обороти и броя отчетени на ФУ/ИАСУТД суми е установено, че на посочения адрес няма регистриран ФУВАС, квалифицирано от органа като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Видно от приложените по делото писмени доказателства, в деня на проверката дружеството е сключило договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни касови апарати №[ЕИК]/29.06.2020 г., за което е издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство №[ЕИК]/29.06.2020 г. Представен е и служебен бон от 29.06.2020 г., видно от който ФУВАС EV12 е въведено в експлоатация и е вписано в НАП на 29.06.2020 г. При така установените факти правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 22 ЗАНН. По делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 4 ЗДДС е преустановено към момента на извършване на проверката на 29.06.2020 г. и към момента на издаване на оспорената заповед. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 15445/14.12.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 9493/2020 г., решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5056/2020 г., решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020 г., решение № 7198/14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. Останалите съображения на съда, че издаването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка преди издаването на наказателно постановление ограничава в значителна степен правата на търговеца и не съответства на целта на закона, не се споделят от настоящия състав, тъй като са в противоречие с нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, която предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Издаването на наказателно постановление съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС е релевантно за прекратяване на действието на мярката, но не е материалноправно основание за нейното налагане. Независимо от това, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 22 от ЗАНН, поради незабавното отстраняване на нарушението е правилен и решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,