Решение № 6913 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2019 г.

Решение № 6913 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Максима транс" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Й. Л., срещу Решение № 148 от 27.06.2019 г., постановено по адм. д. № 155 по описа на Административен съд - Я. (АС – Я.) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") за осъждането й да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лв. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 47-0000159 от 28.11.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Я., отменено с Решение № 134 от 05.04.2017 г., постановено по анд № 1585 по описа на Районен съд – Я. за 2016 г., ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на плащането и претендираните разноски в размер на 325,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касационния жалбоподател, е извършената от съда преценка, че не са налице две от изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск за обезщетение – настъпили вреди, както и причинна връзка между тях и отменения акт. Съдът не взел предвид договора от 01.12.2016 г., както и това, че наличието на договорно отношение между "Максима транс" ЕООД и адв. Лалова се доказва с факта на изготвянето, подаването на жалба, представляването и явяването й в хода на административно-наказателното производство. Съдът не следвало да взима под внимание и доводите на прокуратурата относно документалната необоснованост на извършения разход. В противоречие с доказателствата по делото бил и изводът на съда, че не е налице имуществена вреда за "Максима транс" ЕООД. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал като доказателство за извършеното плащане разписката, представена по делото към договора за правна помощ. Оспорва се и приетото в решението, че включената в договора за правна защита разписка не установява плащането по причина представянето едва в производството по обезщетението, предвид това, че районният съд съдът не се произнася относно направени от страните разноски. Отделно се правят твърдения, че третият екземпляр на договора бил представен по делото в производството по обжалване на наказателното постановление. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с лихвата, както е предявена. Претендират се разноските по делото съгласно представените доказателства и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощената адв. Лалова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – ИА "АА" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Обръща внимание на факта, че по делото не са представени доказателства за заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение до приключване на производството пред районния съд. Позовава се на еднозначна практика на Върховния административен съд по спорния по делото въпрос. П. на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. "Максима транс" ЕООД е предявило пред АС - Я. иск срещу ИА "АА", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането й да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 300,00 лв., претърпени във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 47-0000159 от 28.11.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Я., отменено с Решение № 134 от 05.04.2017 г., постановено по анд № 1585 по описа на Районен съд – Я. за 2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на плащането на сумата на обезщетението, както и претендираните разноски в размер на 325,00 лв. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Съдът счел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление. Направил извод обаче, че не е налице вредоносен за настоящия касационен жалбоподател резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. Съобразил, че по делото в Районен съд - Я. не са представени доказателства, от които да се установи реалното заплащане на адвокатско възнаграждение по анд № 1585 по описа на този съд за 2016 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие с вписано платено адвокатско възнаграждение не се съдържа в делото, нито са налице други доказателства за извършено плащане. Приел, че процесуалното представителство пред районния съд било осъществено само въз основа на съдържащото се в това дело пълномощно. Направил извод, че представеният в производството по обезщетение договор от 01.12.2016 г. не може да обоснове и докаже исковата претенция, тъй като не обуславя наличие на реално причинена вреда от отмененото наказателно постановление. Възприел и доводите на прокуратурата, че договорът за правна защита и съдействие не може да обоснове документално извършено плащане. В тази връзка съобразил, че договорът не е от прономерован кочан, съдържащ серия и номер на документа и не може да обвърже съда да приеме извършването на законосъобразно и действително осъществено плащане. По така изложените в решението съображения съдът отхвърлил иска за присъждане на обезщетение, ведно с претенцията за присъждане на законната лихва върху него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС - Я. от "Максима транс" ЕООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 47-0000159 от 28.11.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Я., правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ИА "АА" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Я. за неоснователност на предявения иск за обезщетение по причина, че "Максима транс" ЕООД не е доказало реално претърпяна вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие е представен едва в производството пред АС - Я., като наред с това не е представен друг документ, от който да се установява изплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Лалова. Не е установено и доказано твърдяното в касационната жалба, че третият екземпляр на договора, заверен препис от който е представен в производството по обезщетение, бил представен по делото в районния съд. Само вписването в жалбата, по която е образувано производството по обжалване на наказателното постановление, че се прилага договор за правна помощ и пълномощно, не установява това. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение на адвоката. Тези изводи не се променят от факта на изготвянето, подаването на жалба, представляването и явяването на адвокат в хода на административнонаказателното производство, както твърди касационният жалбоподател. Поради това в случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице и допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по причина "недопускане" като доказателство за извършеното плащане на разписка, представена по делото "към договора за правна помощ". Не се установява в хода на производството пред АС – Я. да е направено искане за приобщаване по делото на документ – разписка за извършено плащане, което да не е уважено от съда. Единственият относим към твърденията на "Максима транс" ЕООД документ, на който настоящият касационен жалбоподател е основавал твърденията си, е бил представеният договор за правна защита и съдействие от 01.12.2016 г., който е приет по делото като доказателство и обсъден от съда. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение