Решение № 6363 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015 г.

Решение № 6363 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Г. Д. срещу съдебно решение № 778 от 29.04.2015 г. постановено по адм. дело № 1770 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че първоинстанционният съд е игнорирал допуснатите от административния орган нарушения при постановяването и прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ). По делото отсъстват доказателства за спазването на вменения с чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ред. Длъжностното лице, което е разпоредило прилагането на ПАМ е било длъжно да уведоми компетентното районно управление на Министерство на вътрешните работи (МВР) за новото положение на превозното средство. Посоченото не е извършено, което е довело до издаване на незаконосъобразен индивидуален административен акт. За да достигне до извод за наличието на втората и третата предпоставка посочени в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, съдът е кредитирал показанията на свидетеля М., водач на специализирания автомобил използван за репатрирането. Същият е лице служебно зависимо от една от страните в производството и неговите показания не би следвало да се възприемат като безспорни и обективни. Нарушен е принципът на равенство на страните в процеса и принципът на служебното начало. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Главен специалист в отдел "Общофункционален контрол" (ОК), дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" (УКОРС) при община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Община Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Г. Д. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № СА 1208 МР без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 4.08.2014 г. на С. И. П. на длъжност "Главен специалист", отдел "Общофункционален контрол" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при община Бургас. Прекратил е производството по исковете на С. Г. Д., за заплащане на сумата от 43,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 256,80 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил Д. да заплати на община Бургас сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 4.08.2014 г. около 13.20 часа при извършена проверка служители на община Бургас констатирали паркирано в зоната на кръстовището, образувано между улиците "Шейново" и "Александър Велики" в гр. Бургас, пътно превозно средство - лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № СА 1208 МР. Направили фото снимки, след което ответникът С. И. П. разпоредил принудително преместване на автомобила посредством автокран с рег. № А 7664 КМ, за което бил съставил протокол. Автомобилът бил репатриран до специализиран наказателен паркинг на общинско предприятие "Транспорт" при община Бургас. За допуснатото нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 058257 от 4.08.2014 г. От приетия по делото снимков материал и от показанията на свидетеля Д. М., които е кредитирал, съдът е установил, че автомобилът обективно е препятствал достъпа до кръстовището и е ограничавал видимостта на водачите на МПС, влизащи и излизащи от кръстовището по двете улици. Било е затруднено и преминаването на пешеходците (участници в движението съгласно § 6 от ЗДвП) от другата страна на улицата, като последните са слизали на пътното платно, за да заобиколят автомобила на жалбоподателя, с което са били създадени предпоставки за ПТП. При така установеното е след анализ на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената устна ПАМ е издадена от компетентен орган (предвид заповед № 3032 от 14.11.2012 г., издадена от кмета на община Бургас), в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на втората на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като паркирането й на посоченото място създава опасност за участниците в движението. Поради това е достигнал до извод, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Приел е, че с оглед формирания извод за неоснователност на жалбата, предявените искове за обезщетение се явяват недопустими на основание чл. 207, ал. 2 от АПК, поради което в тази част производството следва да се прекрати. Решението е правилно. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая видно от заповед № 3032 от 14.11.2012 г., издадена от кмета на община Бургас, служителите на длъжност "специалист" в дирекция УКОРС, са компетентни да прилагат ПАМ от вида на процесната. Следователно правилно административният съд е приел, че мярката е приложена от компетентно длъжностно лице. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установяват предвидените в закона условия за прилагане на ПАМ. От снимковия материал, приложен на л. 32-34 от първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на кръстовище, като задната му част навлиза в кръстовището. Разстоянието между автомобила и предходния паркиран такъв не е достатъчно за свободно преминаване. Следователно паркираният автомобил затруднява преминаването на пешеходците, които са принудени да го заобикалят навлизайки към центъра на кръстовището, а по този начин се създава опасност за тях от преминаващите на там МПС. Наред с това по делото е установено, че начинът на паркиране на автомобила ограничава видимостта на останалите влизащи и излизащи от кръстовището МПС, в резултат на което създава опасност за ПТП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение, за неправилност на решението, предвид факта, че съдът е кредитирал показанията на свидетеля Маринов, водач на специализирания автомобил използван за репатрирането. Същият е очевидец на начина на паркиране на автомобила и дал е показания под страх от наказателна отговорност. Показанията му са в съответствие с представения по делото снимков материал. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно неговата обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набеди Д. Действително по делото не са събрани доказателства, че в съответствие с изискването на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП районното управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, е уведомено за новото местоположение на превозното средство. Неизпълнението на посоченото задължение обаче не е процесуално нарушение от съществен характер, водещо до незаконосъобразност на атакуваната заповед. То не засяга правото на защита на оспорващия до степен, че с изпълнението на задължението за уведомяване би имало вероятност за друг изход на развилото се административно правоотношение. Видно от данните по делото производството пред АС - Бургас е образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 145 - 178 от АПК, обективно съединено с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК, производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като е достигнал до извод за неоснователност на жалбата срещу ПАМ и я е отхвърлил, административният съд правилно е прекратил производството по съединените искове. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на община Бургас искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,