Решение № 8012 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2016 г.

Решение № 8012 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Решаващ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, представляван от старши юрисконсулт, срещу Решение № 2025/24.03.2016 г. по административно дело № 2103 по описа на Административен съд С.-град за 2016 г. Твърди се, че решението е недопустимо, постановено по просрочена жалба, неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да обезсили, алтернативно да отмени атакувания съдебен акт. Ответната по касационната жалба страна се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Излага доводи по същество. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който атакуваният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. С., гражданин на Афганистан, срещу Решение с № ДС-4950/15.01.2016 г. на Решаващ орган при ДАБ към Министерски съвет на Р България, с което е прекратено производството по определяне на държава компетентна да разгледа молбата за предоставяне на статут на лицето. Жалбата пред АССГ е депозирана на 25.02.2016 г., а решението на решаващия орган е връчено на лицето на 29.01.2016 г. С определение, постановено на основание чл. 161 от АПК, съдът е възстановил срока на обжалване на решението, като е взел предвид поведението на административния орган и личностните особености на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, че е издаден от компетентен орган и в описаната и изискуема от закона форма. Прието е за установено, че при издаване на решението Председател на ДАБ е нарушил процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушение на материалното право. Прието е, че решаващият орган не се е съобразил с процедурата посочена в чл. 20, ал. 1 § 2 на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 01.12.2005 г. за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки. Приел е, че е налице бездействие от страна на административния орган за извършване на процедурата, както и за проверка на относимите към нея факти и обстоятелства. Настоящата инстанция споделя отчасти доводите на пръвоинстанционния съд, който е достигнал до правилен извод, свързан с незаконосъобразност на оспореното решение на решаващ орган при ДАБ и е отменил същото. В хода на административното производство, безспорно са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на участие в административното производство на лицето търсещо защита, неприлагане на задължителни разпоредби, свързани с кръга на субектите, които следва да участват в това производство и неправилно приложение на материалното право по отношение на правомощията на административния орган. На първо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че при произнасянето си издателя на оспорения пред първоинстанционния съд акт се е позовал на несъществуваща правна норма, а именно чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, която е отменена по съответния ред още към датата на подаване на молба за закрила от Н. С.. Съобразно действащата към него момент норма на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец /какъвто е бил търсещия закрила/, който е на територията на Р България, се назначава представител от Общинската администрация, определен от Кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. При запознаване с преписката, представена от административния орган се установява, че такова лице е определено със Заповед ЗД - РД09/405/18.11.2015 г., регистрирана в ДАБ при МС под № 11736 от 01.12.2015 г. Кмета на район "О. К." към Столична община е уведомен за обстоятелството, че в РПЦ - С. се е явило лице, по отношение на което следва да бъдат предприети действия по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ с писмо със същия номер но от 07.11.2015 г. Под същия номер и от същата дата са изпратени и писма до Директора на Специализирана дирекция "М" - ДАНС и до Директор на Дирекция "Социално подпомагане" кв. Красно село, както и до Председател на Държавна агенция за закрила на детето. Във всяко от описаните по- горе писма е конкретизирано, че интервю с лицето ще се проведе на 17.11.2015 г. от 9.00 часа. За да се приеме, че търсещото закрила лице е станало причина за непровеждане на производство по подадената от него молба е необходимо да се установи, че административния орган е изпълнил всички свои задължения във връзка с воденото производство и е взел необходимите мерки да осигури фактическото му провеждане. От описаното по-горе става ясно, че към 26.10.2015 г. - датата, на която, съобразно покана с рег. № 11736 от 19.10.2015 г. е насрочено интервю на Н. С., решаващия орган не е изпълнил нито едно от вменените му по закон задължения, гарантиращи правото на пълноценно участие на лицето в производството и осъществяване в пълнота на гарантираното му от закона право на защита. Няма данни на Сафи да е съобщена по какъвто и да е начин следваща дата за провеждане на интервю - 17.11.2015 г. от 9.00 часа. При това положение е несъстоятелно да се твърди, че с неявяването си, търсещия закрила е единствен виновник за невъзможност по отношение на него да бъде проведено съответното производство. Налице е и съществено нарушение на материалния закон, тъй като административния орган се е произнесъл извън дадените му от закона правомощия. Съобразно разпоредбата на чл. 14 от ЗУБ, решаващият орган е имал задължение и правомощие при неявяване на лицето на определената за интервю дата, да спре производството, водено по подадената от Сафи молба за предоставяне на закрила. Право да прекрати това производство по силата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, компетентното длъжностно лице е имало едва след като в продължение на три месеца от спиране на производството по чл. 14 от Закона, търсещия закрила не се яви пред него и не представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Не само, че не е изчакан този тримесечен срок, но и липсват каквито и да е доказателства, административния орган да е потърсил от Сафи информация, относно причините за неявяването му на 26.10.2015 г. и на 17.11.2015 г. При това положение се достига до затвърждаване на извода за проявено бездействие от страна на административния орган, което е станало причина за непровеждане на производството, образувано на 19.10.2015 г. по повод молбата вх...дирана под № 5588 от същата дата на непълнолетния гражданин на Афганистан. Обстоятелството, че в Регламент /ЕС/ № 604 от 2013 г. на Европейския парламент е предвидено, че оттегляне на молба за международна закрила означава действия, с които кандидата прекратява производствата, които са започнали с подаване на молбата му за международна закрила, в съответствие с Директива 2013/32/ЕС било то изрично или мълчаливо, не изключва задължението за приложение и спазване на изискванията и нормите на българското законодателство, които са съобразени изцяло и не противоречат на правните норми на Европейския съюз. Предвид описаното, настоящия състав споделя напълно становището за наличието на доказателства за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производство пред административния орган, които са довели до опорочаване на издадения акт с № ДС-4950 от 15.01.2016 г. на решаващ орган на ДАБ при МС на Р. Б., до степен такава, че да не може да предизвика целените с него правни последици и да бъде отменен от компетентния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение