Решение № 241 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2016 г.

Решение № 241 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. от град В., подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение № 570 от 15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3379/2015 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 18-7742/05.10.2015 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. В., не е изразява становище по подадената касационна жалба. Ответната страна - община В., също не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници - О. Г. Д., К. П. К., Р. Д. Р., П. К. Р., Н. И. С., М. А. Р., Ж. Н. К., П. Н. К. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Н. Н. К. срещу заповед № 18-7742/05.10.2015 г. на началника на СГКК - гр. В., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град В., поискано със заявление вх. № 01-181815/24.06.2015 г., изразяващо се в нанасяне на нови обекти с идентификатори: 10135.2552.4978 и 10135.2552.4978.1, промяна в границите на посочените в заповедта съществуващи обекти в КККР и заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.693 и сграда с идентификатор 10135.2552.694.1 по КККР на град В. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, като с оглед наличието на спор за материално право между страните, началникът на СГГК правилно е издал отказ за изменение на КККР на гр. В., с оглед на което съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните доказателствата в производството и заключението на изготвената и приета съдебно-техническа експертиза по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е изводът на съда, че процесният отказ e издаден при действието на чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), след изменението му с ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г. Цитираната разпоредба сочи, че кадастралната карта и кадастралните регистри могат да се изменят когато съдържат непълноти или грешки, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Именно съобразявайки се с тази разпоредба административният орган е постановил оспорения отказ и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена като неоснователна от съда. В случая наличието на спор за материално право се установява, както от изрично направеното възражение от страна на Н. С., така и от другите представените в хода на административното и съдебното производство конкуриращи се документи за вещни права. По делото безспорно е установено обстоятелството, че исканото изменение засяга, както съседен имот с идентификатор 10135.2552.690, записан в кадастралните регистри като собственост на Н. С., така и други съседни имоти, записани в регистрите като собственост на община В. и на останалите заинтересовани лица. Безспорно е и това, че отказът за изменението е мотивиран с изричното възражение срещу него, направено още в административна фаза на производството от страна на Стефанова, което се обосновава от собственическите й права върху имот 10135.2552.690, съгласно представените нотариални актове за собственост и данните от кадастралните регистр. Отделно от това, в хода на първоинстанционното производство срещу изменението са направени възражения още от процесуалния представител на община В., която е записана като собственик на съседни имоти с идентификатори 10135.2552.693, 10135.2552.697, 10135.2552.1059 и от Р. и П. Р., собственици по данни от кадастралните регистри на съседен имот 10135.2552.4088. Тези фактически обстоятелства са достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението на КККР, както правилно е приел и административният съд, тъй като е налице забрана за изменение на КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението кадастрален обект. След изменението на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.) отпада изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му като съгласие относно изменението на КККР от заинтересованите страни в производството, но това законово изменение не игнорира спора за собственост като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР, видно от цитирания по-горе текст на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Тази норма единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КККР, която може да бъде приложена към исковата молба в бъдещо исково производство. В настоящия случай, наличието на спор за материално право е пречка да се постанови исканото изменение на КККР и е фактическо и правно основание за издаване на отказ на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Цитираното в касационната жалба и в писмените бележки влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 265/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, I г. о. не е определящо за изхода на настоящия административен спор, тъй като с него е отхвърлен конкретен иск на лице, което не е страна в настоящото производство, като с решението по-никакъв начин не е решен със силата на присъдено нещо спорът за собственост между страните в настоящето административно производство, който спор е обуславящ за исканото изменение в КККР на град В. Ето защо с решението, макар и да е установено, че ищецът по посоченото гражданско дело не разполага със собственически права върху имота на настоящия касатор, това не води автоматично до извод за липса на материален спор относно процесния имот с други лица, посочени като съседи в КР, в какъвто смисъл е твърдението на касатора. Тези лица се легитимират като заинтересовани страни със съответните собственически права, а при наличието на конкуриращи се документи за вещни права, то спорът следва да бъде решен по общия исков ред, независимо по чии иск ще бъде предявен. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,