Решение № 4142 от 19.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. Тасев, срещу Решение 119 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 416/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил и Решение 148 от 26.10.2022 г., постановено по същото дело, с доводи за тяхната неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната им и решаване на делото по същество, като се уважи исковата претенция. Ответната страна Административен съд Перник, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил предявения от Н. Тасев, иск с правно основание чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, против Административен съд Перник за заплащане на 100 000 лева обезщетение за претърпените от него през периода от 28.05.2021 г. до 18.07.2021 г. включително, неимуществени вреди от неиздаването на определения за определяне на следващите се държавни такси по касационните жалби с вх. 1845/28.05.2021 г., вх. 1846/28.05.2021 г. и вх. 1847/28.05.2021 г., както и от непроизнасянето по молбите с вх. 1961/09.06.2021 г., вх. 1963/09.06.2021 г. и вх. 1962/09.06.2021 г. съответно по адм. дело 143/2021 г., адм. дело 160/2021 г. и адм. дело 174/2021 г., трите по описа на Административен съд Перник. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът от първата инстанция е установил, че по подадените касационни жалби и молби са постановени съдебни актове, които са съобщени редовно на Тасев, въз основа на което е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил категорични и убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че той действително е претърпял твърдените вреди. Въз основа на това е направил извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на ответника. С Решение 148 от 26.10.2022 г. постановено по същото дело съдът е отхвърлил искането на Н. Тасев за допълване на Решение 119 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 416/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като е приел, че в случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск изцяло. Решенията са валидни, допустими и правилни. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен от решаващия съд. По делото безспорно е установено, че не е налице бездействие на ответника по подадените касационни жалби срещу решения на Административен съд Перник и молби. Съдът своевременно е изпълнил процесуалните си задължения, очертани в разпоредбата на чл. 213а АПК, като е постановил съдебни актове, с които е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на касационните жалби. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на несъгласието на страната с постановените съдебни актове, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. Съдът е преценил правилно и молбата - искане на Тасев за допълване на Решение 119 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 416/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като е приел, че не са налице основанията на чл. 176 АПК. С тази молба се оспорват констатациите и изводите на съда, които са предмет на преценка при касационния контрол за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт. При така изложените съображения решенията на съда, като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение