Решение № 14431 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2013 г.

Решение № 14431 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Тодоров Байрямов от гр. Пловдив чрез адв. Демерджиев срещу решение № 18/07.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2467/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161106636/25.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 819/11.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, с който са определени данъчни задължения, както следва: окончателен годишен (патентен) данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 23 333.31 лв., лихви в размер на 19 671.75 лв.; окончателен годишен (патентен) данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 28 000 лв. и лихви в размер на 20 470.03 лв.; окончателен годишен (патентен) данък по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ и т. 30, б. "б" от Приложението на закона за 2007 г. в размер на 28 000 лв. и лихви в размер на 16 706.68 лв. и е осъден жалбоподателят да заплати на Д "ОДОП" Пловдив сумата от 3 373.64 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба процесуалният представител адв. Демерджиев и в съдебно заседание прави възражение за изтекла погасителна давност за установените задължения за патентен данък за 2005 г. и 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е установил фактическата обстановка и оттам е стигнал до погрешни правни изводи. Изложени са доводи, че дейността, която жалбоподателят извършва, не може да бъде квалифицирана като заложна къща и не следва да се облага с патентен данък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са посочени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Красимир Байрямов против ревизионния акт за патентен данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ и т. 30, б. "б" от Приложението на закона за 2007 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са установили, че жалбоподателят е предоставял заеми срещу договорна ипотека, като дейността му може да бъде определена като "заложна къща". Прието е, че системното сключване на този тип договори може да бъде квалифицирано именно като дейност на "заложна къща" и следва да бъде обложено с окончателен годишен патентен данък. С оглед гореизложеното АС - Пловдив, е приел, че от представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство се налага безспорен извод за правилността на направените от органите по приходите установявания в ревизионния акт, потвърдени с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Във връзка с приобщените доказателства съдът обосновано е приел, че те са достатъчни, за да достигне до извода, че жалбоподателят е осъществявал патентна дейност, тъй като е давал заеми на физически лица, като е вписвана договорна ипотека върху недвижими имоти на заемополучателите, за да се обезпечат заемите. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че след като е доказано по делото, че касаторът е осъществявал патентна дейност - "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.), то той дължи окончателен годишен данък, без значение дали от тази дейност са реализирани приходи или не. Неоснователни са доводите, изложени от касатора, че ревизираното лице е предоставяло безлихвени заеми в качеството си на физическо лице, като от същите не е реализирало никакви доходи. Видно от представените доказателства - нотариални актове за договорна ипотека, ревизираното лице е сключвало тези договори системно за кратки срокове. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) третира облагане с патентен данък при извършване на дейност "заложна къща". Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че законодателят не е дефинирал за конкретната хипотеза на облагане с окончателен годишен данък понятието системно, но като се има предвид, че за периода 2005 г. са сключени 9 бр. договори за заем, за 2006 г. са сключени 5 бр. договори за заеми и за 2007 г. са сключени 7 бр. договори за заем с различни лица с учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти за обезпечаване на вземанията, то изводът е, че е извършвана заложна дейност. При тези установени по делото факти следва, че ревизираният субект е осъществявал дейността по даване на заеми не инцидентно и еднократно, а системно. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд е анализирал нормите на ЗЗД, които регламентират залога и ипотеката. В тази връзка обосновано е посочено, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) не разграничава двата вида обезпечение (движима или недвижима вещ) по посочените по-горе договори и същата не може да бъде тълкувана стеснително. Независимо че в чл. 3, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи е посочено, че заложната къща не може да предоставя заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то с оглед факта, че тази наредба не е била в сила по време на ревизираните периоди, нейните разпоредби са неприложими в настоящия казус. Настоящият състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и по отношение на ревизирания период 2007 г. С оглед фактите по делото настоящият състав на Върховния административен съд - осмо отделение, приема съжденията на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е осъществявал дейност като "заложна къща" за този период, за правилни и законосъобразни. Пред административният съд е направено възражение от жабоподателя за погасяване по давност на установените задължения за патентен данък за 2005 г. и 2006 г. Това възражение се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител и в съдебно заседание в касационната инстанция. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение неправилно и незаконосъобразно не е отменен РА, в частта, в която са установени задължения за данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 23 333.31 лв. и за 2006 г. в размер на 28 000 лв. и съответните лихви поради погасяване на тези задължения по давност на основание чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). При приложимост на режима на ДПК (отм.), ревизионното производство започва с връчването на ЗВР на основание § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.). В случая ревизията е възложена на 09.12.2011 г., а ЗВР е връчена на 03.01.2012 г. На основание чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) даностният срок за данъка по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. започва да тече на 01.01.2006 г. и изтича на 01.01.2011 г., а за данъка за 2006 г. е изтекъл на 01.01.2012 г. Следователно към датата на започване на настоящата ревизия (03.01.2012 г.) петгодишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) за събирането на определените с РА задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. вече е бил изтекъл. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против РА, в частта в която са определени следните данъчни задължения - окончателен годишен (патентен) данък за 2005 г. в размер на 23 333.31 лв., лихви в размер на 19 671.75 лв. и окончателен годишен (патентен) данък за 2006 г. в размер на 28 000 лв. и лихви в размер на 20 470.03 лв., като незаконосъобразно. При постановяване на решението по съществото на спора РА, в частта, в която за определени задължения за патентен данък за 2005 г. и 2006 г. се явява незаконосъобразен, поради погасяване на задълженията по давност, поради което РА в тази му част следва да бъде отменен. Решението в останалата обжалвана част, а именно в частта, в която е отхвърлена жалбата против РА, в частта, в която е установен окончателен годишен (патентен) данък по чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ и т. 30, б. "б" от Приложението на закона за 2007 г. в размер на 28 000 лв. и лихви в размер на 16 706.68 лв. като правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора, заявените претенции от страните за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции, данните за направени разноски /касаторът не е представил доказателства за сторени по делото разноски/, съразмерно на уважената част от жалбата и по компенсация, разноски следва да се присъдят в тежест на касатора и в полза на бюджета на Д "ОДОП" Пловдив в размер на 1204 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение