Решение № 11435 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2009 г.

Решение № 11435 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, чрез пълномощника й - адв. Попова, против Решение от 29.12.2008 г. постановено по адм. д. № 04480/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отменен мълчалив Отказ и последвалия изричен отказ от 30.01.2007 г. на кмета на Столична община (СО) за отмяна отчуждаването на дворно място от 4 157 кв. м., представляващо поземлен имот с пл. № 570, кв. 12-а, м. "Суха река-запад", извършено със Заповед № РД-40-1032/07.07.1983 г. и Заповед № РД-40-361/19.03.1986 г., като незаконосъобразни и преписката е върната на СО за ново произнасяне. Оплакванията са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че отчуждителното производство по ЗТСУ (отм.) е завършено, поради което не са налице предпоставките за приложение на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ . Ответникът - Съюз на Българските художници, чрез пълномощника му - адв. Шиклева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е уважил жалбата на Съюза на българските художници, гр. София, като е отменил мълчаливия Отказ и последвалия изричен Отказ, материализиран в Писмо № 1194-И-16 от 30.01.2007 г., на кмета на Столична община, за отмяна отчуждаването на поземлен имот с пл. № 570, в кв. 12-а, м. "Суха река-запад", целият с площ от 4 157 кв. м., извършено със Заповед № РД-40-1032/07.07.1983 г. и Заповед № РД-40-361/19.03.1986 г., като незаконосъобразни, и е върнал преписката обратно на СО за ново произнасяне, съгласно дадените указания. За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбата е основателна по отношение искането за отмяна отчуждаването на гореописания имот, на първото от предявените основания, заявено като главно, а именно - по § 9 от ПР на ЗУТ , вр. с чл. 109, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Евентуалното искане за отмяна на мълчаливия отказ по чл. 31 от ЗОС е приел за недопустимо, поради наличието на влязъл в сила изричен отказ от 24.07.2006 г. на кмета на СО, с която това искане е отхвърлено. За да уважи основното искане, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ , вр. с чл. 109, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Отчуждаването на имота е било извършено и приключено с визираните по-горе Заповеди от 1983 и 1986 г., по реда на ЗТСУ (отм.), за отчуждителното мероприятие "улица". Приел е, че част от улицата е реализирана, но липсват доказателства за изплащане на определеното парично обезщетение. Поради това е направил извод, че отчуждителното производство не е приключило, с което мълчаливия отказ на кмета и последвалия изричен такъв, по § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, вр. със ЗТСУ (отм.), се явяват незаконосъобразни. Ето защо е постановил отмяната им и е върнал преписката за ново разглеждане, с прилагане на алтернативно предвидените в чл. 109, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) хипотези на отмяна отчуждаването или нова оценка. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ , по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 от ЗС . Разпоредбата има предвид приключване на започналите, но незавършени отчуждителни производства към момента на влизане в сила на ЗУТ. Предпоставките за приложението й се свеждат до кумулативното наличие на: 1. (отчуждаване на недвижим имот, по реда на ЗТСУ) отм.; 2. завземане на имота до 30.10.1998 г. за съответното мероприятие, без значение дали е изцяло или частично; и 3. незавършено отчуждително производство до отмяната на ЗТСУ; В случая липсва едно от изискванията за приложението на § 9 от ПР на ЗУТ , а именно наличието на незавършено отчуждително производство до влизане в сила на ЗУТ, поради което разпоредбата е била неприложима. По делото са представени доказателства, които първоинстанционният съд не е обсъдил и които установяват, че отчуждителното производство по отношение на имот пл. № 570 е приключило-определено е парично обезщетение, с изготвен Оценителен протокол от комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.), която оценка е обжалвана пред съда. С Решение от 30.11.1983 г. по гр. д. № 6378/1983 г. на Софийски градски съд, трето гр. отделение, оценката по отчуждителна Заповед № РД-40-1032/7.07.1983 г. за процесния имот е изменена, като е увеличена на 110 135,11 лева, а самата заповед в частта й относно начина на обезщетение е отменена, като в тази част преписката е върната за ново разглеждане. Въз основа на съдебното решение, органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е издал Заповед № РД-40-361/19.03.1986 г., с която е определил начин на обезщетение - в брой, за сумата, определена с влязлото в сила Решение по гр. д. № 6378/1983 г. на СГС. Съдебното решение за оценката представлява годен изпълнителен титул, поради което отчуждителното производство се счита за приключено и определянето на нова оценка е недопустимо. В подкрепа на този извод е и писмо на РНС "В. Левски" до отдел "Финанси" при СНС, на стр. 76 от делото, което установява, че всички документи за получаване на сумата, представляваща стойността на отчуждения имот пл. № 570, кв. "Суха река - запад", от страна на СБХ, са изготвени. Изложеното налага извода, че отчуждителното производство за процесния имот е приключено през 1986 г., при действието на ЗТСУ (отм.) и не е останало незавършено към момента на влизане в сила на ЗУТ. Отсъствието на една от предпоставките за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ , въпреки наличието на другите две, обуславя законосъобразност на обжалвания мълчалив, респ. изричен отказ. Като е приел обратното съдът е нарушил материалния закон и решението му се явява необосновано. Като такова същото ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на СБХ срещу мълчаливия и последвалия изричен отказ, бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК,