Решение № 1558 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2016 г.

Решение № 1558 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез процесуалния му представител юрисконсулта С. П., срещу решение № 1605 от 9.03.2016 г., по адм. д. № 11865/2015 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отменил мълчаливия отказ на Комисията да се произнесе по жалбата на Н. С. Ц. с вх. № Е-11ИН-00-360 от 20.08.2015 г. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне с решение при спазване на реда предвиден в чл. 147 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само "Наредба № 3" и е осъдил КЕВР да заплати на Н. Ц. направените от нея разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е недопустимо и неправилно. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че Комисията разглеждала жалби на лицензианти срещу лицензианти по реда на чл. 22, ал. 1 ЗЕ. В изложението се прави позоваване на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Отделно от това се твърди, че след като КЕВР дължи произнасяне по жалбата, непроизнасянето й в срок не формирало мълчалив отказ и се прави позоваване на съдебен акт, постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени като недопустимо, касационната инстанция да реши спора по същество, като жалбата на Ц. бъде оставена без разглеждане и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли, касационната жалба да не се уважава. Претендира присъждане на направените разноски. Заинтересованата страна "Е.-П. П." АД не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи в подкрепата му. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Н. Ц. е подала жалба до КЕВР срещу "Е.-П. П." АД, която е регистрирана с вх. № Е-11ИН-00-360 от 20.08.2015 г. По тази жалба Комисията не се е произнесла, поради което Н. Ц. е обжалвала мълчаливия й отказ, чрез нея до Административния съд С.-град с вх. № Е-11ИН-00-360 от 19.11.2015 г. Съдът е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което я е разгледал по същество. Приел е, че КЕВР дължи произнасяне по жалбата в двумесечен срок от постъпването й, съобразил е относимите разпоредби по Наредба № 3 и е извел правен извод, че е налице мълчалив отказ, поради което го е отменил, като е посочил правомощието на КЕВР, че тя винаги се произнася с решение по жалба, с която е сезирана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Между страните няма спор, че Н. Ц. е подала жалба до КЕВР срещу "Е.-П. П." АД в качеството й на клиент срещу краен снабдител с електроенергия, направо пред Комисията. Правомощието на КЕВР да разгледа жалбата произтича от чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, а срокът за произнасяне е визиран в ал. 3 и ал. 4 - при възможност за доброволно уреждане на спора. Правомощието на Комисията е същото както в чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3, към чийто ред е направено препращане в чл. 22, ал. 2 ЗЕ. Така подадената жалба изобщо не е администрирана от страна на Комисията, която безспорно и не се е произнесла по нея, въпреки задължението й по чл. 147 от Наредба № 3. След като е била длъжна да се произнесе, но не е сторила това, по силата на законовата фикция на чл. 58 АПК е формиран мълчалив отказ, който също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, според чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен, защото Комисията винаги дължи произнасяне с изричен акт, според чл. 147 от Наредба № 3, както правилно е приел и административният съд. Наведеният довод в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо е неоснователен. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и е от клиент, защото по делото е безспорно, че Н. Ц. е сключила договор с "Е.-П. П." АД, който е приложен към делото и има качеството на краен клиент, според § 1, т. 27г от ДРЗЕ, срещу краен снабдител, според § 1, т. 28а, б. "а" от ДРЗЕ, каквото е качеството на "Е.-П. П. АД. В касационната жалба не е обоснован доводът за недопустимост, поради което той не може да се обсъди. Неоснователно е и твърдението, че жалбата е с правно основание в чл. 22, ал. 1 ЗЕ, а според изложеното от касатора Комисията разглеждала жалби на лицензианти срещу лицензианти. Както се посочи жалбата е с правно основание в чл. 22, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Не може да се разбере и какво е изложено в жалбата, в която от една страна се твърди, че КЕВР трябвало да се произнесе по жалбата, но непроизнасянето й не формирало мълчалив отказ. В тази част от жалбата е направено некоректно позоваване на посоченото съдебно решение на петчленен състав, защото в този казус жалбата е била подадена преди изтичането на двумесечния срок, предвиден в чл. 22, ал. 3 и 4 ЗЕ и чл. 146 от Наредба № 3. По изложените съображения съдебното решение е допустимо и законосъобразно, а касационната жалба срещу него е неоснователна. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Без уважение следва да се остави и искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, защото не е доказано, че такива са направени в касационната производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение