Решение № 4164 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2022 г.

Решение № 4164 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение № 6911 от 23.11.2021 г. по адм. д. № 3853/2021 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена заповед № 8121К-4441/08.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния /ЗДСл/ служебното правоотношение на С. Д., на длъжност началник на отдел "Правно – нормативно обслужване" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР, с ранг I старши. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски и не прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът С. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но в противоречие с материалния закон. Решаващият съд е счел, че административният орган не се е произнесъл в срок по подадено от С. Д. заявление с рег. № 1983р-2694 от 17.02.2021 г. за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, считано от 01.04.2021 г. Липсата на валидно приемане на предложението от страна на Министъра на вътрешните работи е довело до материална незаконосъобразност на издадената заповед № 8121К-4441/08.03.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ответника по касация. Решението на АССГ е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. В процесния случай е безспорно установено, че служителят със заявление рег. № 1983р-2694 от 17.02.2021 г., е отправил предложение до органа по назначаването за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, считано от 01.04.2021 г. Като причина е посочено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Видно от доказателствата, приети по делото, Министърът на вътрешните работи е поставил ръкописно резолюция "Да" на заявлението като на 18.02.2021 г. същото е било насочено за проект на заповед. Последвало е издаване на процесната заповед с дата 08.03.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. Д., която е била връчена на служителя на 01.04.2021 г. АССГ правилно е отбелязал, че за да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, следва да има безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - от органа по назначаването и държавния служител. На задълженията на предложителя да направи писмено искане за прекратяване на служебното правоотношение и да го изпрати на другата страна, са възложени насрещни задължения на последната да вземе отношение по предложението като в десетдневен срок от получаването му уведоми предложителя. Двете предпоставки - приемане на предложението и уведомяване за това предложителя - следва да се осъществят кумулативно. Нормата има императивен характер и не позволява отклонение в поведението на страните. Споделя се извода на решаващия съд, че по делото липсва съвпадение на волите на двете страни за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В конкретния случай, при получено на 17.02.2021 г. заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, десетдневният срок за уведомяване на служителя, изчислен съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс, е изтекъл на 27.02.2021 г., и в този срок Министъра на вътрешните работи не е приел изрично предложението на С. Д., преди да издаде на 08.03.2021 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Фактическият състав на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл не е осъществен, защото липсва уведомяването, като част от този фактически състав. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване, при което не са били налице посочените в оспорения акт основния по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за издаването му. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение не може да замести императивното правило за уведомяване като елемент от фактическия състав по см. на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 33 от 29.01.2022 г. с адвокат Г. Добрев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение