Решение № 3656 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2020 г.

Решение № 3656 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационни жалби на процесуалния представител на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място] и директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 2491/12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 7998/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което частично е отменена писмена покана изх. № 29-02-100/02.07.2018 г., издадена от директора на СЗОК, с която МБАЛ [фирма] [населено място] е поканена да възстанови суми, получени без правно основание. Касационният жалбоподател МБАЛ [фирма] [населено място] оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против поканата за възстановяване на сумата от 4 381 лева, от които: 750 лева по КП-17, ИЗ № 11583/2017 г.; 750 лева по КП-17, ИЗ № 12306/2017 г.; 461 лева по КП-56, ИЗ № 12695/2017 г.; 620 лева по КП-50, ИЗ № 13604/2017 г. и 1800 лева по КП - 25, ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че по отношение на КП-17, ИЗ № 11583/2017 г.; КП-17, ИЗ № 12306/2017 г.; по КП-56, ИЗ № 12695/2017 г. и по КП-50, ИЗ № 13604/2017 г. първоинстанционният съд не се е съобразил с НРД и неоспорената по делото съдебно-медицинска експертиза, от които се установява, че са спазени разписаните в алгоритъма индикации на съответната КП. Твърди се, че по същият начин са спазени и предвидените изисквания по ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г., поради което за същите се дължи заплащане по КП-25. Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата на МБАЛ [фирма] [населено място] срещу писмена покана изх. № 29-02-100/02.07.2018 г., издадена от директора на СЗОК. Претендират се направените по делото разноски само за заплатената Д. Т. за касационното оспорване. Касационният жалбоподател - директора на СЗОК оспорва решението в частта, в която е отменена писмена покана № 29-02-100/02.07.2018 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса и МБАЛ [фирма] [населено място] е поканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер общо на 9250 лева, от които: 750 лева по КП-17, ИЗ № 12926/2017 г.; 750 лева по КП-17, ИЗ № 12615/2017 г. и 7750 лева по КП-26, ИЗ № 12785/2017 г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение в атакуваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на назначената съдебно-медицинска експертиза, в които се установяват противоречия, че е неправилен извода на съда че в административния акт липсват мотиви досежно неинвазивните изследвания по отношение на ИЗ № 12926/2017 г., че по отношение на ИЗ № 12615/2017 г. не са спазени изискванията за хоспитализация, а по отношение на ИЗ № 12785/2017 г. не са спазени императивните изисквания за дехоспитализация, съгласно КП, с което е нарушен чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло писмена покана изх. № 29-02-100/02.07.2018 г., издадена от директора на СЗОК. Претендира се и направените по делото съдебни разноски за внесена Д. Т. Ответникът по касационната жалба на МБАЛ [фирма] [населено място] - Директора на СЗОК оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АССГ в атакуваната част. Ответникът по касационната жалба на Директора на СЗОК - МБАЛ [фирма] [населено място] оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АССГ в атакуваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана изх. № 29-02-100/02.07.2018 г., издадена от Директора на СЗОК, с която МБАЛ [фирма] [населено място] е приканено да възстанови суми, получени без правно основание по смисъла на чл. 76а ЗЗО, в общ размер на 13 631 лева, както следва: по 750 лева за четири случая по КП-17, поради неспазване изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 12926/2017 г. и ИЗ № 12615/2017 г. и на основание чл. 348 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 11583/2017 г. и ИЗ № 12306/2017 г.; по 900 лева за два случая по КП - 025, поради неспазване изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г.; 7 750 лева за един случай по КП - 026, поради неспазване изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 12785/2017 г.; 461 лева за един случай по КП - 56, поради неспазване изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 12695/2017 г. и 620 лева за един случай по КП - 50, поради неспазване изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2017 г. – ИЗ № 13604/2017 г. От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на заповед № РД-18-1687 от 04.12.2017 г. на директора на СЗОК е извършена проверка на лечебното заведение по изпълнение на договора за оказване на болнична помощ по КП за 2017 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-18-1687-1/12.12.2017 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1687-2/12.12.2017 г., връчени на лечебното заведение на 20.12.2017 г. В същите е констатирано, следното: по КП-17 – по отношение на ИЗ № 12926/2017 г. е извършено инвазивно изследване без да са изчерпани диагностичните възможности на неинвазивните методи, т. е. не са спазени разписаните в алгоритъма индикации на КП; по отношение на ИЗ № 12615/2017 г. е извършено инвазивно изследване СКАГ и е взето решение за лечение на пациента без консултация с кардиохирург, въпреки наличието на триклонова коронарна болест и двойно клапно протезиране, с което не е изпълнен диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/ на КП; по отношение на ИЗ № 11583/2017 г. и ИЗ № 12306/2017 г. е извършено оперативно лечение, осъществено в неотложен порядък по хирургична КП № 116, при което положение съгласно чл. 348 от НРД за МД за 2017 г. се заплаща само хирургичната КП, а не и хоспитализацията по КП 17, която е терапевтична. По КП-025 - по отношение на ИЗ № 13193/2017 г. не са спазени индикациите за хоспитализация – няма стенокардна болка, в ЕКГ липсват посочените в алгоритъма на КП-25 специфични за НАП реполаризационни промени, не са налице отклонения в лабораторните изследвания, не са проведени неинвазивни диагностични процедури; по отношение на ИЗ № 13910/2017 г. не са спазени разписаните в алгоритъма на КП критерии за дехоспитализация – в деня на дехоспитализация в ИЗ-декурзус липсва мед. заключение за липса на мед. риск от приключване на болничното лечение, липсват данни за свалена превръзка и за състоянието на пункционното място, в ИЗ липсва приложен "фиш за дехоспитализация". По КП-026 - ИЗ № 12785/2017 г. не са спазени разписаните в алгоритъма на КП критерии за дехоспитализация - в деня на дехоспитализация в ИЗ-декурзус липсват данни за общото състояние, не е документирано обективно мед. заключение за липса на мед. риск от приключване на болничното лечение, не е попълнен коректно "фиш за дехоспитализация". По КП-56 - ИЗ № 12695/2017 г. не са изпълнени задължителните, записани в ДЛА дейности по КП – не е взет биологичен материал за МДИ, не е извършено образно изследване, не е извършена консултация с неврохирург, не е поставен лумбостат по време на болничния престой. По КП-50 - ИЗ № 13604/2017 г. не е изпълнен в пълен обем ДЛА на КП, при дехоспитализация е предоставена епикриза, в която липсва насочване за провеждане на рехабилитация. От лечебното заведение е постъпило писмено възражение (вх. № 22-2473-61/28.12.2017 г.) срещу част от констатациите - отразените в т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 от Протокола за неоснователно получени суми, като възражението е прието за неоснователно от директорът на СЗОК, видно от писмо от 30.03.2018 г. (изх. № 22-2473/61). Последвало издаването на атакуваната писмена покана, в която били отразени посочените по-горе констатации на протоколите. По делото са приети две съдебно-медицински експертизи, неоспорени от страните. По първата, изготвена от специалист нервни болести, се установява, че по КП-56 - ИЗ № 12695/2017 г. два пъти е вземан биологичен материал, че при наличие на ренгенография на лумбален отдел на гръбнака, извършено предварително в амбулаторни условия не е задължително да се провежда нова такава по време на хоспитализацията, че с оглед състоянието на пациента не е била необходима консултация с неврохирург по време на хоспитализацията /при липса на индикации за спешно оперативно лечение/ и е допустимо такава да бъде назначена за извършване в амбулаторни условия, че не е било необходимо поставянето на лумбостат /допълнително ортопедично средство за поддържане на кръста/ по време на болничния престой и няма практика да се поставя по КП, а по КП-50 - ИЗ № 13604/2017 г. състоянието на пациента при дехоспитализацията не е изисквало същият да бъде задължително насочен за провеждане на рехабилитация. По втората, изготвена от специалист кардиолог /инвазивна кардиология/, са изготвени две заключения – основно и допълнително, като вещото лице е изследвал четирите ИЗ по КП - 17 и ИЗ по КП - 026. Посочено е, че по КП-17 – по отношение на ИЗ № 12926/2017 г. добрата медицинска практика позволява извършването на инвазивно изследване с цел предотвратяване на повторен инцидент, както е направено в хода на хоспитализацията и са спазени индикациите за хоспитализация от алгоритъма на КП; по отношение на ИЗ № 12615/2017 г. пациентът е обсъден на кардиологичен колегиум преди хоспитализацията, като не е упоменато участие или не на кардиохирург, спазени са индикациите за хоспитализация от алгоритъма на КП, но при вземане на решение за инвазивно изследване не е отразена консултация с кардиохирург – такава е необходима по ДЛА на КП, когато се взема решение за вида на евентуалната реваскуларизация, както и при съпътстващи оперативни клапни лезии, каквито състояния са отхвърлени след проведеното инвазивно изследване; по отношение на ИЗ № 11583/2017 г. при нестабилитет в състоянието с невъзможност за дехоспитализация с компенсирани прояви на сърдечна недостатъчност, оперативно лечение в неотложен порядък не противоречи на добрата медицинска практика; по отношение на ИЗ № 12306/2017 г., предвид състоянието на пациента – съществуващ риск от прогресия на симптоматиката и влошаване на състоянието, непротиворечи на добрата медицинска практика насочването за операция по спешност, а по отношение на КП - 026 ИЗ № 12785/2017 г. са отразени данни за общото състояние на пациента, като при липса на патология или динамика в останалия статус не е наложително стриктното му отразяване, не са вписани усложнения от процедурата във фиша за усложнения на последната страница на катетеризационния протокол. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел оспорената писмена показа за издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при частично неправилно приложение на материалния закон, по които съображения постановил оспореното решение. Съдът счел, че по т. 3 и по т. 4 / КП-025 - ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г. /, като неоспорена, поканата е влязла в законна сила, поради което отхвърлил жалбата в тази част. Върховният административен съд - шесто отделение, в по-голямата част, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган – директора на СЗОК, с оглед правомощията му по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, при спазване на административно-производствените правила, разписани в чл. 76а, ал. 1- ал. 3 от ЗЗО и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Съгласно чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); изпълнителят на медицинска помощ се задължава да осигурява на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълнява правилата за добра медицинска практика, съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, а съгласно чл. 288, т. 6, б. "а" от НРД за МД за 2017 г. (отм.); клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения - индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. Съответно при КП, АПр и КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП и АПр, съгласно чл. 346, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Отношенията между НЗОК и изпълнителя на БМП се уреждат от сключения помежду им индивидуален договор (ИД) за оказване на медицинска помощ № 22-2473/04.05.2017 г., който по своето естество е административноправен и е в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД за МД 2017 г. - отм. от 01.04.2018 г.). Съгласно клаузата на т. 26, ал. 1 от договора при КП, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП. Договорната клауза възпроизвежда разпоредбата на чл. 346, ал. 1 от НРД МД 2017 г. (отм.);. Съгласно пък т. 28 от ИД, възпроизвеждаща чл. 348 от НРД МД 2017 г. (отм.); , при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. При извършено плащане от НЗОК в нарушение на т. 26, ал. 1 или т. 28 от ИД, респ. чл. 346, ал. 1 или чл. 348 от НРД МД 2017 г. (отм.); ; , получените от изпълнителя суми се явяват без правно основание. Следва да се посочи, че Институтът на неоснователното обогатяване се прилага субсидиарно тогава, когато отношенията между страните не са уредени на друго основание. В случая отношенията между страните са уредени с договор и изпълнителят дължи възстановяване на сумите на договорно основание. Редът за възстановяването е административен и е уреден с разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО. И настоящият състав намира, че по КП-17 - ИЗ № 11583/2017 г. и ИЗ № 12306/2017 г., при които е извършено оперативно лечение, осъществено в неотложен порядък по хирургична КП № 116, получените по КП 17 суми са получени без основание. В изпълнение разпоредбата на чл. 348 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); , след като пациентите са постъпили по терапевтичната КП - 17, по която се установява, че са извършени диагностично-терапевтични процедури при спазен ДЛА на КП и в хода на лечението е индикирано оперативно лечение /в един и същи ден пациентите са изписани по КП 17 и са приети по КП 116/, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. Предвид изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционният съд, че атакуваният административен акт в тази част се явява правилен и законосъобразен. Правилен се явява и изводът на съда, че атакуваната покана е законосъобразна и в частта досежно КП- 56 - ИЗ № 12695/2017 г. и КП - 50 - ИЗ № 13604/2017 г. И касационният състав счита, че по време на болничния престой на пациента по КП- 56 - ИЗ № 12695/2017 г., не са били извършени дейности, които са задължителни според ДЛА на КП, за да бъде поставена правилна диагноза и въз основа на нея предприето адекватно лечение и по конкретно предписаните в епикризата - извършване на допълнително изследване с магнитен резонанс на лумбален сегмент и консултация с неврохирург. Необяснимо се явява обстоятелството, защо са предписани посочените изследване и консултация, при положение че компютърната томография на гръбначен стълб и магнитно-резонансната томография на гръбначен стълб са част от основните диагностични процедури по КП-56, които при необходимост следва да бъдат използвани, а консултацията с неврохирург се предвижда в т. II. 2. 9 от ДЛА при наличие на вертеброгенен болков синдром и то при положение че изпълнителят по договора е в състояние да ги извърши. Вярно е, че в анамнезата и издадената епикриза е описан резултатът от проведената амбулаторно, преди хоспитализацията ренгенография, но към ИЗ липсва оригинален документ. Изрично в изискванията на КП е посочено, че: "за всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното: всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ". В случая това изискване не е спазено, поради което правилно административният орган е обосновал извод, че не е извършено образно изследване и липсва приложена ренгенография, с което не са спазени изискванията на чл. 344, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. По отношение на КП 50 - ИЗ № 13604/2017 г. се установява незавършеност на КП по смисъла на чл. 346, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. И настоящият състав счита, че оценката за тежестта на състоянието на пациента не е била извършена в съответствие с изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм, дотолкова доколкото в приложените по делото скали за оценка на тежестта на инсулта не се съдържат данни за времето на извършване на оценките. От регистрираните две оценки за тежестта на състоянието на пациента, не може да се установи кога са направени – при приемането, по време на болничния престой или при изписване, което е от значение за диагностичния процес, съгласно т. II. 2 от ДЛА на КП. Неправилен обаче се явява извода на първоинстанционният съд, че предвид липсата на доводи за незаконосъобразност на процесната покана в частта по т. 3 и т. 4 /КП-025 - ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г. /, същата е влязла в сила. Видно от жалбата на МБАЛ [фирма] [населено място] до АССГ, лечебното заведение е обжалвало изцяло писмена покана изх. № 29-02-100/02.07.2018 г., издадена от директора на СЗОК и е сезирало съдът с искане за нейната отмяна. Независимо, че лечебното заведение не е изложило доводи и не е ангажирало доказателства за незаконосъобразност на поканата по т. 3 и т. 4, административният акт е оспорен изцяло и тъй като оспорването в тази част е останало недоказано, т. е. констатациите и изводите на административния орган не са оборени, отхвърлянето на жалбата на МБАЛ [фирма] [населено място] срещу поканата по т. 3 и т. 4, като краен резултат, се явява правилно. В касационната инстанция също не се ангажират доказателства в обратната насока, а единствено бланкетно се сочи, че са спазени всички предвидени изисквания по ИЗ № 13193/2017 г. и ИЗ № 13910/2017 г., поради което за същите се дължи заплащане. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на поканата в останалата част. Видно от заключението на вещото лице - специалист по кардиология, по отношение на ИЗ № 12926/2017 г. са спазени индикациите за хоспитализация от ДЛА на КП-17, тъй като пациентът е с известна исхемична болест на сърцето /ИБС/. Съгласно т. II. 1. 1., 2 и 3 от ДЛА на КП-17, наличието на ИБС – всички форми, е една от индикациите за инвазивна диагностика на болни със сърдечно-съдови заболявания с необходимост от извършване на лява или дясна сърдечна катетеризация и ангиография или коронарография. В административният акт не се сочат, а и по делото не се събраха доказателства какви други неинвазивни изследвания е следвало да се извършат от лечебното заведение, за да се наложи извода, че не са изчерпани диагностичните възможности за неинвазивни изследвания на пациента. Предвид изложеното правилно съдът е счел за оборени констатациите в административния акт в тази част. Оборени се явят констатациите и по отношение на ИЗ № 12615/2017 г. – КП-17. Видно от заключението на СМЕ, в случая консултация с кардиохирург не е била изискуема според изискванията на КП-17 / т. II. 2 от ДЛА на КП/, тъй като с проведеното инвазивно изследване на пациента, който е с известна ИБС, триклонова коронарна болест, във връзка с което му е извършване оперативна коронарна реваскуларизация и клапно протезиране, е отхвърлена необходимостта от реваскуларизация и не са установени съпътстващи оперативни клапни лезии. След като инвазивното изследване е отхвърлило необходимостта от реваскуларизация, безпредметно се явява обсъждането й от екип от лекари, включващ кардиохирург. Формираният от административния орган извод за неспазени критерии за дехоспитализация, разписани в алгоритъма на КП-26 – ИЗ № 12785/2017 г., също се опровергава от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съгласно същата в случая са били налице индикациите за дехоспитализация, регламентирани в т. II. 4 на КП-26, като: в ИЗ са отразени обективни данни за стабилно общо състояние на пациентката, без гръдна болка и ЕКГ-динамика спрямо постъпването, без описани усложнения свързани със съдовия достъп. В приложения Фиш за дехоспитализация е отразено обективното състояние на пациента при изписването, приложени са протоколът от извършеното ехокардиографско изследване и Катетеризационния протокол, в който е указан часът на сваляне на компресивната превръзка на пункционното място на лява радиална артерия - 16. 32 ч. в деня на интервенцията - 02.11.2017 г., а във фиша за усложнения на последната страница на категоразиционния протокол няма вписани такива. По изложените съображения, няма основание за възстановяване на неоснователно получени суми по КП-26. Неоснователни в тази насока се явяват твърденията на касационния жалбоподател – директора на СЗОК, че първоинстанционния съд не е взел предвид наведените доводи за некредитиране на заключенията на вещите лица. Следва да се посочи, че съдът не разполага със специални знания в областта на медицината и след като касационния жалбоподател не е оспорил заключението на СМЕ по надлежния ред, не е поставил допълнителни въпроси към съответното вещо лице и не е поискал назначаване на тройна СМЕ, недоказани се явяват твърденията за неизпълнение на ИД – основание за възстановяване на неоснователно получени суми. Административният орган е задължен да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да издаде процесната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, което в случая, по отношение на КП-17, ИЗ № 12926/2017 г. и ИЗ № 12615/2017 г. и на КП-26, ИЗ № 12785/2017 г., не е изпълнено. В заключение следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационните жалби, всяка от страните следва да понесе разноските за касационното оспорване, така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение