Решение № 16389 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2018 г.

Решение № 16389 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Богданов против решение № 1225 от 26.02.2018 г., постановено по административно дело № 9050/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1327/2012 г. от 06.07.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се приетото от съда, че Комисията правилно е приложила нормата на чл. 42а от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като се сочи, че е налице повторно извършено нарушение от ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров", което следва да бъде санкционирано с налагане на имуществена санкция в двоен размер. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отменено решението на КЗЛД, както и да бъдат присъдени разноските за съдебните производства и за административното производство пред Комисията. Ответната Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гладникова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение като правилно, съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила да се остави в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Гаров, действащ като ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров", чрез пълномощника си адв. Иванов, оспорва касационната жалба с доводи, развити в подробно писмено становище и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство, за което представя и списък на разноските. Ответниците - "Уайнет 1" ЕООД и "Труд Нет" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е решение № 1327/2012 г. от 06.07.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, с което същата е приела, че жалбата на А. Богданов за допуснато нарушение на ЗЗЛД е основателна по отношение ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" и "Уайнет 1" ЕООД, като на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД е дала задължително предписание на двете дружества за предприемане на адекватни мерки за защита на личните данни на физическите лица при съхранението, предоставянето и употребата на софтуер от дружествата, състоящи се в обезпечаване на техническа невъзможност ползвания софтуер да съставлява предпоставка за неправомерна обработка на личните данни на крайните клиенти, като за изпълнение на предписанието е даден 15 дневен срок. Присъдени са направените в производството разноски от А. Богданов. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и е приел за установено, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба рег. № 1327/29.02.2012 г. на А. Богданов, съдържаща оплакване, че е узнал, че неправомерно са съхранени и обработени личните му данни, поради което е поискал от КЗЛД да вземе необходимите мерки за заличаването им от съхраняващите и обработващите ги ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" и "Уайнет 1" ЕООД - интернет доставчици. КЗЛД е постановила решение № 1327/12 г. от 20.07.2012 г., с което жалбата е оставена без уважение. С влязло в сила решение № 2633/22.04.2014 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 7947/2012 г., решението на КЗЛД е отменено и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на съдебно решение е прието, че двете фирми са обработвали личните данни на жалбоподателя, в посочените в решението форми, в нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД – без правно основание и без да е налице нито едно от условията за допустимост на обработването. В съдебното решение са дадени задължителни указания към КЗЛД, в това число и да прецени приложима ли е разпоредбата на чл. 42а от ЗЗЛД по отношение ЕТ "Ейнджълсофт" - А. Гаров. Съдът е проследил процедурата по новото разглеждане на преписката, като е установил, че страните са уведомени, проведено е открито съдебно заседание, удостоверено в приложения протокол от 25.04.2017 г., на заседание на КЗЛД на 28.04.2017 г. е прието решение за обявяване на жалбата за основателна по отношение на ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" и "Уайнет 1" ЕООД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД да бъдат дадени задължителни предписания на фирмите, като на това основание е постановено оспореното пред АССГ решение на КЗЛД. В същото Комисията е приела относно указанията на АССГ да се обсъди приложимостта на чл. 42а от ЗЗЛД, че нормата е неприложима, тъй като не е налице повторно нарушение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЛД. Изложени са мотиви относно избора на мярка - даване на предписание. Съдът е установил, че с решение № 17/06.12.2011 г., КЗЛД е наложила на ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" административно наказание – имуществена санкция в размер на 12 000 лева, за извършено нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД, което е влязло в сила, като сумата по наложената санкция е заплатена на 12.01.2012 г. от едноличния търговец. При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган, с оглед предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - страните са конституирани правилно, спазени са изискванията за защитата им, решението е взето единодушно, както и е съобразено с дадените задължителни указания от АССГ с решение № 2633/22.04.2014 г., по адм. дело № 7947/2012 г. Административният акт е постановен и в предписаната от закона форма – решение, в което са посочени мотивите – фактически и правни основания, поради които жалбата е приета за основателна и е уважена. Също така съдът е приел, че е спазен и материалния закон, като административният орган правилно е приложил нормите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, приемайки че не е налице нито една от визираните хипотези за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя. Съобразени са нормите на чл. 2 от ЗЗЛД определяща съдържанието на понятието "лични данни" и нормата на § 1, т. 1 от ЗЗЛД, съдържаща легалната дефиниция на понятието "обработване на лични данни". По отношение спорния и понастоящем въпрос относно приложението на чл. 42а от ЗЗЛД, съдът е отхвърлил възраженията на А. Богданов, че КЗЛД не е изпълнила задължителното решение на АССГ и дадените указания за прилагане на посочената правна норма, съответно налагането на санкция за нарушение, при условията на повторност. Посочил е, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато КЗЛД е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася с решение, като има правомощие: 1. да даде задължителни предписания, 2. да определи срок за отстраняване на нарушението и 3. да наложи административно наказание. Административно наказание може да бъде наложено не само по реда на ЗАНН, а и в случаите когато Комисията се произнася по извършване на проверка, какъвто е настоящият и в който е приела, че не са налице основания за налагане на административно наказание по отношение на ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" и "Уайнет 1" ЕООД. Не е налице неизпълнение на предходното съдебно решение на АССГ, в което съдът е указал при новото разглеждане на преписката КЗЛД да се обсъди приложима ли разпоредбата на чл. 42а от ЗЗЛД, без обаче да даде указания за задължителното прилагане на тази разпоредба. КЗЛД е обсъдила приложимостта на чл. 42а от ЗЗЛД, като е приела, че е неприложима, с което е изпълнила дадените от съда задължителни указания. Първоинстанционният съд е посочил, че макар неправилно КЗЛД да е приела, че нарушението не е "повторно" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЛД, с оглед данните за налагане в рамките на едногодишния срок на санкция с влязло в сила решение № 17/06.12.2011 г. на КЗЛД, то нормата на чл. 42а от ЗЗЛД, съгласно която когато нарушенията по този закон са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената, касае единствено размера на имуществената санкция. Разпоредбата обаче не създава задължение за административния орган да налага винаги административно наказание в случаите когото нарушението е повторно извършено в рамките на едногодишния срок. Преценката на органа относно избора на възможно поведение, в съответствие с регламентираното в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, е при условията на оперативна самостоятелност. В конкретния случай правилно КЗЛД е приела, че не са налице предпоставки за налагане на административно наказание и е взела решение за издаване само на задължителни предписания. По тези съображения съдът е постановил оспорения с касационната жалба резултат. Решението е правилно. С оглед изменението на ЗЗЛД, (ДВ, бр. 17/2019 г.) и предвид § 44 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, всички позовавания на нормативната уредба в настоящото решение са в относимата им редакция към датата на издаване на процесното решение. Постановеното съдебно решение е съобразено с доказателствата по делото и изводите на съда са взети при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че КЗЛД е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия - чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 от ЗЗЛД. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение и има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. И трите възможни алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗЛД от администратор на лични данни. Изборът на подходящата мярка при установено нарушение е в оперативната самостоятелност на административния орган. В случая с предходното влязло в сила решение на АССГ е установено извършването на нарушение, с което КЗЛД се е съобразила. Спорно е дали за установеното нарушение КЗЛД е следвало да наложи имуществена санкция, съответно при наличие на основания за приложението на чл. 42а от ЗЗЛД същата да е в двоен размер или правилно е избрала една от другите възможни, предвидени в закона мерки. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност само относно това дали са спазени пределите на оперативната самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случая, правилно съдът е приел, че за установеното нарушение при обработването на личните данни на А. Богданов, КЗЛД е избрала ефективна мярка – даване на предписание по отношение ползвания софтуер, като е изложила своите мотиви. Същите са съобразени с конкретните данни и съответстват на тежестта на нарушението. Същото е без вредни последици, личните данни на жалбоподателя са отдавна заличени от софтуера на ответните фирми (нарушението е извършено в началото на 2012 година), като КЗЛД изрично е посочила, че административната санкция следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на извършителите на нарушението. Спазено е законовото изискване за излагане на мотиви за избраната мярка, поради което не е налице нарушение от страна на административния орган, съответно и от съда по приложението на закона. Правилно съдът е посочил, че само ако избраната от КЗЛД мярка би била налагане на имуществена санкция, то тогава би следвало да се обсъжда приложението на нормата на чл. 42а от ЗЗЛД, което в случая е неприложимо. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, са основателни претенциите за присъждане на разноски за касационното производство, заявени от КЗЛД за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, както и на ЕТ "Ейнджълсофт - А. Гаров" за присъждане на заплатената сума за адвокатски хонорар за един адвокат, действително заплатена, видно от договор за правна помощ от 16.04.2018 г. и преводно нареждане от 17.04.2018 г. в размер на 600 лева, като се осъди касатора да ги заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,