Решение № 4621 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2010 г.

Решение № 4621 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Цветанов Бешимирски срещу решение № 318 от 15.07.2010 г., постановено от Великотърновския Административния съд по адм. д. № 409/2010 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на задължение по декларация № 381/17.03.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, по реда на чл. 106 и сл. от ДОПК, потвърден с решение № 45/03.05.2010 г. на директора, на ТД на НАП Велико Търново.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания за това са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ. Според касатора, идеята на законодателя е, да подпомогне младите семейства за закупуване на семейно жилище, независимо дали гражданският брак е сключен преди или след сключването на ипотечния кредит, поради което посочената разпоредба следва да се тълкува разширително. Възразява се, че тълкуването, направено от административния съд е неправилно и поставя младите семейства в неравноправно положение.

Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на атакувания акт. В съдебното заседание, проведено в касационното производство, процесуалният представител на касатора е заявил претенция за присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство ТД на НАП гр. Велико Търново не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът поддържа, че в чл. 22а е регламентирано данъчно облекчение за млади семейства, при което законодателят е поставил определени условия, визирани в т. 2 и 3 да са налице по различно време- т. 2 относно възрастта към момента на сключването на ипотечния кредит, по т. 3 ипотекираното жилище да е единствено за семейството през данъчната година. Според прокурора от редакцията на т. 1 не може да се приеме, че към момента на сключване на договора, следва да има сключен граждански брак, за да са изпълнени изискванията на закона. Противното разбиране изключва приложението на нормата по отношение на лицата, които не са сключили граждански брак към момента на сключване на договора за ипотечен кредит, но са създали впоследствие семейство и отговарят на изискванията, на нормата към момента по ал. 4- което очевидно не е целта на законодателя.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 381/17.03.2010 г., издаден от ТД-В. Търново, с който органът по приходите, след проверка на данните по годишна данъчна декларация (ГДД) № 0600001173/26.02.2010 г. на Николай Бешимирски, е отказал да му признае като надвнесена сумата от 1 173, 56 лв., който отказ е в резултат, на отказ да му бъде признато данъчно облекчение за млади семейства, правото за което е упражнено с въпросната декларация. Мотивите на органа по приходите са, че тъй като данъчнозадълженото лице към момента на сключване (20.08.2007 г.) на договора за кредит за покупката на недвижимия имот, не е бил сключил граждански брак, а е сключил такъв на 22.06.2008 г., не е налице първото от условията по чл. 22а, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

Отказът е потвърден от горестоящия орган по приходите и от административния съд с аналогични мотиви.

Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса и тя е следната: на 20.08.07 г. между "ДЗИ Банк" АД в качеството на кредитор и Десислава Цветкова и Николай Бешимирски от друга страна, в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 127 900 лева, както следва - 34 450 лева за покупка на апартамент № 31 в гр. София, ж. к. "Дружба" с избено помещение към него и 93 450 лв. за други разплащания. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху закупуваното жилище.

На 22.06.2008 г. Николай Бешимирски и Десислава Цветкова сключват граждански брак.

С подаването на ГДД за 2009 г. Николай Бешимирски в таблица 6-ползване на данъчни облекчения е декларирал данъчно облекчение за млади семейства в размер на 11 735, 66 лева, в резултат на което данъчната основа за 2009 г. е изчислена на 3259,50 лева, а дължимият данък на 325, 95 лева.

Тази фактическа обстановка е установена обективно от административния съд.

Съдът неправилно обаче е тълкувал и приложил материалния закон- чл. 22а от ЗДДФЛ. Както правилно е определил административният съд, приложимата правна норма е чл. 22а от ЗДДФЛ в редакцията към 2009 г.. Необосновано съдът е приел, че приложимата разпоредба изисква наличието на сключен граждански брак към датата на сключването на ипотечния кредит.

Разпоредбата в посочената редакция гласи:

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:

1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчнозадълженото лице и/или от съпруга/а, с който/която имат сключен граждански брак;

2. данъчнозадълженото лице и/или съпруга/ата не са навършили 35 - годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;

3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Основателен е доводът на касатора и становището на прокурора, че от редакцията на посочената разпоредба, не следва изводът, че бракът между данъчнозадълженото лице и съпруга/та трябва да е факт към момента на сключване на ипотечния кредит.

Ако законодателят е имал предвид именно това, редакцията на разпоредбата и по-конкретно на т. 1 от чл. 22а би била различна. Не може и не следва да се търси нещо, което го няма в закона.

В чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ не е въведено категорично и недвусмислено изискването, данъчнозадълженото лице да е в брак към момента на сключване на договора за ипотечен кредит, поради което неоснователно административният съд и органът по приходите са приели, че подобно изискване е налице в закона, и то не е изпълнено в конкретния случай.

Разпоредбата на чл. 22а е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. От друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо приложното й поле. Достатъчно е, че към момента на подаване на годишната данъчна декларация за 2009 г. с която е упражнено правото за ползване на облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчнозадълженото лице е било в брак.

По тези съображения настоящият състав на касационната инстанция преценява решаващия извод на първоинстанционния съд за неправилен.

Между страните не се спори, че останалите предпоставки на закона за ползване на данъчното облекчение са налице към момента на подаване на ГДД, а съществуването им към този момент се установява и от представените по делото доказателства.

Не се спори също така между страните, че размерът на данъчното облекчение, декларирано в ГДД за 2009 г. съответства на лихвените плащания през годината върху първите 100 000 лв.

Изводът, който се налага е, че към момента на подаване, на ГДД № 0600001173/26.02.2010 жалбоподателят е изпълнил фактическия състав на чл. 22а от ЗДФЛ, поради което с подаването й законосъобразно е упражнил правото си на данъчно облекчение за млади семейства.

По тези съображения, Върховният административен съд счита, че решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това спорът се реши по същество чрез отмяната на акт за установяване на задължение по декларация № 381/17.03.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, по реда на чл. 106 и сл. от ДОПК, потвърден с решение № 45/03.05.2010 г. на директора, на ТД на НАП Велико Търново..

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските и за двете инстанции, направени по делото, които са в размер на 115 лева.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд