Решение № 13884 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2017 г.

Решение № 13884 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕООД - гр. В., против Решение № 269/21.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3225/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03-1403014-091-001/14.07.2015 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 473/9.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 96 638 лева главница и лихви за забава в размер общо на 11 129,01 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на установените с ревизионния акт задължения. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова - Петрова, в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 3 608,11 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1403014-091-001/14.07.2015 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 473/09.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., само в частта, с която на "Т. Б." ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1/27.04.2014 г., № 5/30.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД, в общ размер на 96 638 лева главница и лихви за забава в общ размер на 11 129,01 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. С обжалваното решение, АС - В. е отхвърлил жалбата на "Т. Б." ЕООД изцяло и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 608,11 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по извършване на ревизията, констатациите на органа по приходите и заключенията по назначените ССчЕ и допълнителни ССчЕ. Приел е, че процесните фактури № 1/27.04.2014 г., № 5/30.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД, с предмет на доставката различни видове стоки, като барбекю, аксесоари за баня, домашни потреби, компютърни конфигурации, декорации, цветарници, балатуми и др., не обективират реално възникнали данъчни събития. Този извод е обоснован, след като съдът е приел, че представените по делото приемо - предавателни протоколи от датата на фактурите, не са достатъчни да удостоверят прехвърляне правото на собственост върху предмета на доставките, които с оглед вида и количеството им, предполагали установяването на извършен транспорт. При липса на доказателства за транспортиране на стоките, ползването на склад от доставчика, плащането на цената на фактурите, както и доказателства, че прекия доставчик е разполагал със стоките, за да може да ги прехвърли, съдът е обосновал изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки. Като индиция за липсата на стоки от фактурирания вид при доставчика, съдът се е позовал и на издадения на доставчика "Лигъл консулт" ЕООД РА № Р-2210-1404523-091/001/23.02.2015 г. Решението е правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕООД срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури № 1/27.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, в тази част. Изводите на административния съд за липса на реално осъществени доставки на стоки по фактури № 1/27.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД се подкрепят от доказателствата по делото. Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото писмени доказателства и заключения по основна и допълнителни ССчЕ са неоснователни, тъй като не се отразяват на крайните изводи на съда по приложението на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и заключения по назначени ССчЕ, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките по фактури № 1/27.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД са реално извършени. За да се приеме, че една доставка на стоки е реална, то РЛ следва да докаже по безсъмнен начин реалното прехвърляне на правото на собственост върху стоките, предмет на спорните доставки. На първо място, съдът правилно е преценил доказателствената сила на представените частни документи - приемо-предавателни протоколи. Видно от съдържанието на същите, се предават стоки от вида и количеството на фактурираните, но липсват данни за мястото на предаването на стоките. Обясненията на ревизираното лице, че стоката е пренесена на ръце от работниците му от склада на доставчика до неговия търговски обект, не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. От друга страна, по делото не е доказан факта, че доставчика разполага със склад, в който стоката да е била съхранявана, и от който евентуално да е била пренесена до обекта на ревизираното лице. При извършената насрещна проверка на доставчика, същият след като е бил редовно уведомен за документите, които следва да представи, не е дал обяснения за механизма на доставките и не е представил доказателства за наличие на складови бази. Наред с това, с оглед количеството и вида на фактурираните стоки, правилно съдът е приел, че за установяване механизма на доставката е следвало да се ангажират доказателства за превозване или пренасяне на стоката, каквито по делото не са събрани. В подкрепа на тези изводи е и издадения на "Лигъл консулт" ЕООД РА № Р-2210-1404523-091/001/23.02.2015 г., с който му е отказано право на данъчен кредит по фактури от предходните доставчици. Единствената неправилна фактическа констатация на първоинстанционния съд е относно плащането на цената по фактурите, обоснована и със заключение по втората допълнителна ССчЕ. В хода на ревизията не е било спорно и това се установява от констатациите в РД, че по процесните фактури са извършени частични плащания по банков път. Данъчно събитие е налице при реално прехвърляне на права на собственост върху стоки, поради което единствено и само при наличие на издадена и осчетоводена фактура, както и доказателства за частично плащане на цената по фактурата, не може да се приеме, че данъчното събитие е настъпило, съответно данъкът е правомерно начислен и оттам, че са налице предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т.е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - доставка. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на доставките по фактури № 1/27.04.2014 г. и № 6/21.05.2014 г., издадени от "Лигъл консулт" ЕООД, поради което в съответствие с материалния закон е отказано право на данъчен кредит на получателя по фактурите, а като е достигнал до същите правни изводи, АС - В. е постановил решението си в тази му част, при правилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Т. Б." ЕООД срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 42 000 лева по фактура № 5/30.04.2014 г., издадена от "Лигъл консулт" ЕООД, ведно със съответните лихви, по следните съображения: По делото е безспорно установено, че за доказване прехвърлянето на собствеността върху стоки - компютърни конфигурации, от страна на доставчика и ревизираното лице е представен приемо-предавателен протокол, в който стоките са индивидуализирани и който посочва, че мястото на доставката е в гр. С.. Съгласно обясненията на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, стоките по тази фактура са транспортирани до негов обект в гр. Ш. с транспорт от "Т. Ц. Е" ЕООД. В подкрепа на това твърдение в хода на ревизията са представени и приети фактура за транспортна услуга № 1001000026/3.05.2014 г., издадена от "Т. Ц. Е" ЕООД и товарителница от 2.05.2014 г., подписана от изпращач - "Лигъл консулт" ЕООД, превозвач - "Т. Ц. Е" ЕООД и получател - "Т. Б." ЕООД. При тези доказателства, първоинстанционния съд необосновано приема, че транспортирането и предаването на стоките по фактура № 5/30.04.2014 г., издадена от "Лигъл консулт" ЕООД не е доказано. Наред с това е неправилна констатацията на първоинстанционния съд, че плащането на цената по тази фактура не е доказано. Видно от констатациите в РД плащането на фактурата е по банков път на няколко транша, като при сборуването на банковите преводи с основание "по фактура № 5/30.04.2014 г." се установява цялостно плащане на цената по процесната фактура. При наличие на безспорни доказателства за предаване на стоките от доставчика на ревизираното лице, установен механизъм на доставката и плащането на цената по фактурата, неправилно съдът приема, че доставката не е реално извършена. Предвид това е налице соченото в касационна жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, поради което оспореното решение, в тази му част следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение, с което се отмени издадения РА, в частта на установени задължения за ДДС в размер на 42 000 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 5/30.04.2014 г., издадена от "Лигъл консулт" ЕООД, ведно със съответните лихви. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, обжалваното решение е частично неправилно и в частта на разноските. Първоинстанционния съд е осъдил "Т. Б." ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 3 607,66 лева. Съобразно материалния интерес по делото и отхвърлената част от жалбата, определени по главницата, на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски в размер на 1 939 лева за първоинстанционното производство, поради което решението на АС - В., в частта на присъдените разноски над 1 939 лева до присъдения размер от 3 607,66 лева, следва да се отмени. Наред с това, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски и за касационното производство, които следва да се определят в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1 454 лева, предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационното жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция. Предвид липсата на претенция за разноски от страна на "Т. Б." ЕООД, както за първоинстанционното, така и за касационното производство, такива не следва да му се присъждат. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение