Решение № 1647 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията (до 06.10.2023 г. с наименование "Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество"), чрез юрисконсулт Г. Георгиева срещу Решение 701 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело 11416 по описа за 2022 г. на Административен съд София- град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е да се отмени решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде отменен административния акт. В условията на алтернативност е направено искане решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски. Ответникът И. М. К., чрез адв. В. Рашков и адв.Г. Добрев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба, е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение РС-475-22-095 от 06.10.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на И. М. К., в качеството му на ректор на [заличен текст]- София, като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (отм.) (ЗПКОНПИ, (отм.)) за това, че е издал пет броя заповеди с поименни списъци с индивидуализирани допълнителни възнаграждения, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ (отм.) и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) му е наложена глоба в размер на 5 000 лева, а на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм.), в полза на държавата е отнета сумата 842, 04 лева, представляваща полученото от И. М. К. нетно дневно възнаграждение за 07.04.2021 г., 10.08.2021 г., 08.09.2021 г., 11.11.2021 г. и за 16.12.2021 г., на които дати са осъществени деянията, формиращи нарушението конфликт на интереси. С решението е отнета в полза на държавата и сума в размер на 23 923 лева, представляваща получената материална облага, на осн. чл.81, ал.2 ЗПКОНПИ (отм.). От фактическа страна съдът е приел за установено, че административното производство пред КПКОНПИ е започнало по повод сигнал с рег. ЦУ01/С-94/27.01.2022 г., по реда на чл.71, ал.1, пр.1 от ЗПКОНПИ, с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ- 048/09.02.2022 г. срещу проф. И. К. - ректор на [заличен текст]- София. Установено е, че той, като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ (отм.) е издал Заповед 992/07.04.2021 г., Заповед 2216/10.08.2021 г., Заповед 2342/08.09.2021 г., Заповед 3605/11.11.2021 г. и Заповед 4005/16.12.2021 г., с поименни списъци с индивидуализирани възнаграждения, в свой частен интерес е разпределил и платил сам на себе си суми под формата на парична награда- допълнително материално стимулиране. Във вътрешните правила за работната заплата в [заличен текст]- София, утвърдени на 19.12.2018 г., в чл.11 е предвидено, че паричните награди за съществен принос при изпълнение на служебните задължения се определят със заповед на ректора или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на разполагаемия фонд Работна заплата . В резултат на проведеното административно производство и събраните доказателства, КПКОНПИ е установила, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ (отм.), защото К. е действал при наличие на свой частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Вследствие на това КПКОНПИ е издала оспореното решение, предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е възприел доводите, наведени в първоинстанционната жалба, като е развил доводи, че забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) не е абсолютна и в случая не е налице частен интерес и липсва облага, тъй като този резултат би се получил и без участието на лицето. Съдът се е мотивирал с липсата на субективен елемент при определяне на конкретното допълнително възнаграждение за конкретен служител, като е преценил, че ректорът И. М. К. не е повлиял върху определянето на размера на получаваното възнаграждение както за себе си, така и за останалите преподаватели. Съдът е посочил, че в [заличен текст]- София е въведена и функционира от 31.03.2021 г. електронна система е-СОПКОНИ за ежегодно оценяване и определяне броя на точките на всеки преподавател и мястото му в общото класиране на преподавателите, като класирането на академичния състав и определянето на академичния принос се извършва по предварително приети критерии, които се остойностяват физически под формата на точки. Въз основа на тези факти, административният съд е направил извода, че в университета са приети нормативни правила, изградена е и функционира система за отчитане на резултатите от професионалната дейност на всеки преподавател или служител поотделно, в зависимост от нивото на изпълнение на трудовата му дейност и поради това е без значение личността на лицето, подписало заповедта за определянето на допълнителните възнаграждения. Единствено от значение е същото да разполага с компетентност по отношение на разходването на средствата на университета, а с такава компетентност разполага единствено ректора. Не могат да бъдат възприети доводите на съда, че забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ не е абсолютна, а само ако издаването на актове от лицето, заемащо публична длъжност е в частен интерес. Ректорът не е следвало да определя сам на себе си допълнително възнаграждение за образцово изпълнение на служебните си задължения или за постигнати добри резултати. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. Това в конкретния случай не е сторено. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че упражнените от ректора като физическо лице, което по силата на изборно правоотношение е придобило качеството на органен представител, правомощия са такива, упражнени не от органния представител, а от друг правен субект - висшето учебно заведение като юридическо лице, именно защото представляваният е юридическото лице, което не формира самостоятелно воля, а извършва правни действия чрез представителя си. В този смисъл е и правната мисъл на законодателя, определил лицата, носещи качеството ректор на държавно висше училище в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 45 от ЗПКОНПИ /отм./, като лица, заемащи висша публична длъжност, за които с цел да се избегне възникването на колизия между частния и публичния интерес, последният в импликация с обществения такъв - важат всички ограничения по Глава осма, Раздел втори от ЗПКОНПИ /отм./. Изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ лица са именно лицата, разполагащи с механизми, ресурси и възможности да дадат превес на частния си интерес за сметка на публичния. С оглед избягването на каквото и да е съмнение във връзка с горното, законодателят е въвел забраната по чл. 58, ал. 1, изр. първо от ЗПКОНПИ /отм./ лице, заемащо висша публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбите дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В своите решения Върховният административен съд, при тълкуване разпоредбите на закона, многократно е посочвал, че законодателят не изисква доказване на обстоятелството дали и как в действителност упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (в този смисъл са: Решение 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. 2277/2020 г., VI отд., Решение 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 9250/2019 г., VІ отд., Решение 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 1439/2015 г., VII отд., Решение 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. 1791/2014 г., VII отд. и мн. др.). За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Поведението на настоящия ответник правилно е квалифицирано от органа като наличие на частен интерес, който в нарушение на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ (отм.) е издал Заповед 992/07.04.2021 г., Заповед 2216/10.08.2021 г., Заповед 2342/08.09.2021 г., Заповед 3605/11.11.2021 г. и Заповед 4005/16.12.2021 г., касаещи определянето размера на допълнително материално стимулиране за преподавателите и служителите в университета, в това число и на него самия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като е отменил административния акт, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, по съществото на спора, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, И. М. К. следва да заплати на КПК сумата от 550 лева, от която 70 лева държавна такса и 480 лева юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е редуциран спрямо претендирания размер от 500 лева и е определен в максимален размер, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,