Решение № 9671 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2012 г.

Решение № 9671 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Образувано е по касационната жалба на Областния управител на област Видин, ул. "Дунавска" № 6, чрез процесуалния представител Ваня Иванова - старши юрисконсулт в областна администрация на област Видин, против решение № 85 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 123/2012 г. на Административен съд гр. Видин. В касационната жалба се излагат съображения по съществото на спора. Релевират се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение с произтичащите от това последици. В съдебно заседание Областният управител на област Видин, не се представлява и не изразява становище. Ответниците Иванка Петрова Въкова, Пенко Въков Пуев и Нели Въкова Колева, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, а съдебното решение като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намери, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение административния съд е отменил отказ, материализиран в писмо изх. № 2803/1030 от 6.04.2012 г. на областния управител на област Видин. Осъдил го е да заплати от бюджета на административния орган на Иванка Въкова, Пенко Пуев и Нели Колева сумата от 480 лв. - разноски по делото. Върнал е преписката на областния управител на област Видин за произнасяне, като се съобразят указанията, дадени в решението. За да установи оспореното решение, решаващия съд в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ е приел за установено: По повод на образуваната в Областна администрация гр. Видин административна преписка вх. № 94ПП/162 от 23.12.2009 г. в съответствие с разпоредбите на ЗПГРРЛ била издадена заповед № РД09/47 от 29.03.2011 г. на областния управител на област Видин, с която се признава право на еднократно обезщетение на Въко Пуев Въков и Къна Пуева Въкова за претърпяна незаконна репресия от техния наследодател Пуйо Въков Ценов, изразяваща се в лишаване от свобода, в размер на 5494 лв., разпределени пропорционално между тях. Видно от акт за смърт № хххх от хх.хх.хххх г., издаден от община Русе, Въко Пуев Въков е починал на същата дата. Съгласно удостоверение за наследници № хххххх от хх.хх.хххх г., издадено от община Русе, Въко Пуев Въков е оставил като наследници по закон Иванка Петрова Въкова - съпруга, Пенко Въков Пуев - син и Нели Въкова Колева - дъщеря. Наследниците на Въко Въков с молба рег. № 803/812 от 29.03.2012 г. до областния управител на област Видин са поискали от него да получат половината от сумата 5494 лв., призната като еднократно обезщетение на своя наследодател по ЗПГРРЛ. С процесното писмо областния управител е отказал да стори това. При така установената и възприета фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че качеството на правоимащо лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ има Въко Пуев Въков, а не неговите наследници. Приел е обаче, че като негови правоприемници те могат да встъпят във висящ процес и дължимата парична суми като еднократно обезщетение за претърпяна репресия призната на Въко Пуев Въков като част от актива на неговото наследство, са наследими от наследниците му по закон. По тези съображения съдът е постановил оспореното решение. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби в касационната жалба са основателни. Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. В чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ е предвидено, че когато правоимащите лица са починали, наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, получават еднократно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, в зависимост от конкретно приложимата хипотеза на закона. Съобразно цитираната нормативна регламентация ответниците в настоящото производство са извън кръга на наследниците, които имат право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Правото на лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ не може да бъде реализирано от друг правен субект по силата на наследственото правоприемство. Административният орган правилно е приел, че кръгът на правоимащите лица е изчерпателно определен, поради което тези, които се явяват наследници от следващ ред не могат да претендират да получат обезщетение за претърпяна репресия от техните наследодатели и законосъобразно е оставил без уважение исканията на ответниците по настоящото производство за репарация по реда на ЗПГРРЛ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и жалбата срещу срещу административния акт отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,