Решение № 13064 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2020 г.

Решение № 13064 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на Постоянна комисия за установяване на конфликт на интереси при Общински съвет /ОбС/- Септември, представлявана от председателя Г. Йовчев, против Решение № 8 от 06.01.2020 г., постановено по адм. д. № 677 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено по жалба на Н. Николов решение за установяване конфликт на интереси от 12.06.2019 г., с което е установен конфликт на интереси по отношение на Н. Николов, в качеството му на кмет на кметство В., [община], област Пазарджик, и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с чл. 26, ал. 3 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси му е наложена на глоба в размер на 1 000 лева, платими по сметка на [община]. Изложените съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- Н. Николов, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение за установяване конфликт на интереси от 12.06.2019 г., с което Постоянната комисия за установяване конфликт на интереси при ОбС- Септември е установила конфликт на интереси по отношение на Н. Николов, в качеството му на кмет на кметство В., [община], област Пазарджик, и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с чл. 26, ал. 3 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси му е наложила глоба в размер на 1 000 лева, платими по сметка на [община]. За да отмени постановеното решение, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия, валиден акт е и е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. Отбелязал е, че в него са посочени правните основание за упражненото административно правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици, но при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до постановяване на незаконосъобразен административен акт. Счел е, че не е спазен срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ – относно произнасяне с мотивирано писмено решение в срок до два месеца от образуване на производството, т. е. до 07.04.2019 г., както и че няма данни да е продължен срокът за произнасяне с 30 дни, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ, намирайки че срокът не е инструктивен, а преклузивен. Освен това е приел като нарушение на процесуалните правила и обстоятелството, че в диспозитива на решение, взето на заседание на комисията на 15.03.2019 г. /Протокол № 2/15.03.2019 г./ е посочено: "адв. Манчев да изготви мотивирано-проекто решение по случай, с което комисията да се запознае на следващото заседание и след обсъждане да вземе решение има или няма конфликт на интереси", а такова проекто-решение не е представено по делото, а няма данни и да е обсъждано. Освен това не може да се установи дали директно е прието проекто-решението или са обсъдени и други варианти. По този начин, съдът е счел, че е иззета функцията на постоянната комисия да изрази воля. Изразено е и съмнение относно уведомяването на всички членове на постоянната комисия за заседанието за 12.06.2019 г. и за получаването на материали за това заседание от звеното по чл. 29а от ЗМСМА., без да са изведени категорични констатации. Посочена е като нарушена и разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на ОбС- Септември, според която 3 дни преди заседанието председателят на комисията информира обществеността за предстоящото заседание, обявявайки предложението за дневен ред, дата, час и място на провеждане на заседанието на предварително определените за това места в общината и на официалната интернет страница на общината. Съдът обаче е приел, че жалбоподателят е действал в конфликт на интереси, с установен частен интерес и облага. Жалбоподателят е кмет на кметство В., от което периодично се представят фактури за закупуване на материали, подписани от кмета в качеството му на купувач, от една страна, и [фирма], в качеството му на продавач, чийто едноличен собственик на капитала и управител е съпругата на Н. Николов- Л. Николова и която е подписала всички фактури. Деянието е извършено през 2016 г., когато е действал Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси /ЗПУКИ/, а според чл. 8, изр. второ на този закон, лице, заемащо публична длъжност няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Касационният довод за нарушение на материалния закон се преценява като основателен. Съдът необосновано е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, изброени по- горе, като е игнорирал безспорното обстоятелство, че е налице установен конфликт на интереси, като правопораждащ юридически факт, т. е., че са налице предпоставките на чл. 8, изр. 2 ЗПУКИ. На базата на ангажираната доказателствена съвкупност касационната инстанция счита, че е налице нарушение на визираната законова норма, представляващо основание Н. Николов, като кмет на кметство В. и лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл. 3, т. 8 ЗПУКИ, да бъде субект на отговорността по ЗПУКИ. По делото е категорично установено, че той е упражнил правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ – както нематериална, така и материална, за свързано лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Обратно на извода на административния съд, настоящият състав на ВАС счита, че не се установяват съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на Глава осма от закона. Не е налице особена законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (В същата насока ТР № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, както и Решение № 12130 от 30.09.2020 г. по адм. д. № 2277/2020 г. на ВАС, VІ отд., и Решение № 11813 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 880/2020 г. на ВАС, VІ отд.). При тази нормативна уредба сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни, както е приел административният съд. Административният орган е допуснал просрочие, но извършените със забава процесуални действия не са в нарушение на общия принцип за разумен срок. Неправилно е поддържаното в съдебното решение становище за нарушение на административнопроцесуалните правила, които имат характера на съществени нарушения и са самостоятелна причина за постановяване на един незаконосъобразен акт. Посочените такива, от една страна са недоказани, а от друга- не могат да бъдат квалифицирани като съществени нарушения, тъй като за това не е налице законова или подзаконова предпоставка. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и на негово място постановено друго, по същество, с което жалбата на Н. Николов да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,