Решение № 10668 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К. М. Б., чрез адв. Семерджиева срещу Решение 4955/20.12.2024 г. постановено по адм. дело 134/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 1012-12-369#1/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-1061-6 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Касаторът излага мотиви, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като се отмени и потвърдения с него административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез процесуален представител Ц. Манева в писмен отговор, излага становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба.

Представител на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е Решение 1012-12-369#1/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-1061-6/24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което К. Б. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.09.2021 г. до 24.05.2022 г. в размер на 11393,94 лв. главница и 2219,06 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да се произнесе съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 05.10.2021 г. , подадено до Дирекция Бюро по труда Велинград, К. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от Кодекса за социално (КСО), като е декларирал, че последното му трудово правоотношение е прекратено от 25.09.2021 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава- членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето 19.05.2021 до 30.09.2021 г.

На 08.10.2021 г. заявителят е уведомен, че трябва да представи следните документи:

• заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швйцария*;

• декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) 883/2004;

• документ от Ирландия за причината за освобождаване (документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати).

В изпълнение на цитираното по- горе писмо жалбоподателят е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава- членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност - изтичане срока на договора, копия от фишове за заплата - 3 броя и договор за работа за периода от 19.05.2021 до 30.09.2021 г., които са приети в ТП на НОИ Пазарджик. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовото правоотношение.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB 267351 от 26.10.2021 г. и U003 268380 от 27.10.2021 г. е изискано предоставяне на информация за горепосоченият период. Съобразно това с разпореждане 122-00-1061-1 от 27.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на изисканите документи от компетентната институция на Ирландия.

На 01.11.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за К. Б. са получени СЕД U017 270889 и U004 270890 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• периоди на осигурена заетост от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора.

• доход за периода от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г. в размер на 10126 евро - брутен доход.

Съобразно установеното с разпореждане 122-00-1061-3 от 17.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. I и чл. 54в, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 25.09.2021 г. до 24.05.2022 г. (осем месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-812 от 20.06.2023 г. на осн. чл. 1 от НОИПОБ във вр. с чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, жалбоподателят е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 25.09.2021 г. Б. не е представил изисканите документи.

Чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите- членки на ЕС със СЕД U001 691779 от 19.07.2023 г. и Н001 691991 от 19.07.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г.

На 19.07.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за жалбоподателя са получени СЕД U002 692719 и Н002 692724 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта - неизвестно.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия от работодателя Keelings Softfruits UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. С документ, получен на 15.08.2023 г. работодателят Keelings Softfruits UC уведомява: Искам да потвърдя, че К. Б. от горепосочения адрес е бил нает с Keelings Softfruits UC като работник в градинарството на срочен договор. К. беше нает с Keelings между 19/05/2021 и 24/09/2021. К. се оттегли от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 30.09.2021 г.

Във връзка с горното, със СЕД U001 714813 и Н001 715453 от 16.08.2023 г, е изискано отново удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г.

На 17.08.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик за жалбоподателя са получени СЕД U002 717115 и Н002 717117 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 19.05.2021 г. до 24.09.2021 г. и причина за прекратяване на заетост - напускане на служителя.

Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане 122-00-1061-5/14.09.2023 г на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане 122-00-1061-3/17.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на К. Б.. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане 122-00-1061-6/24.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 25.09.2021 г. до 24.05.2022 г. в размер на 11393,94 лв. - главница и 2219,06 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждане 122-00-1061-6 от 24.11.2023 г. директорът на ТП на НОИ Пазарджик е приел, че същото е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 24.09.2021 г., но въпреки това е декларирал като причина за прекратяване на трудовото му правоотношение изтичане срока на договора. Органът е приел, че с това си поведение Б. недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по- дълъг период и в по- голям размер.

Приложено е за послужване и адм. дело 133/2024 г. по описа на АС Пазарджик. С решение 2557/01.07.2024 г. по същото дело е отхвърлена жалбата на Б. против решение 1012-12-368#1/04.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик. Административният орган с решението си е потвърдил разпореждане 122-00-1061-5/14.09.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане 122-00-1061-3/17.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и разпореждане 122-00-1061-7/24.11.2023 г., с което на Б. е отпуснато ПОБ за периода 25.09.2021 до 24.01.2022 г. в размер на 12 лв. месечно. Решение 2557/01.07.2024 г. на АС Пазарджик е влязло в законна сила на 02.08.2024 г. - т.е. със стабилен административен акт са определени размерът на дължимото обезщетение за безработица и периода, за който следва да бъде изплатено.

За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Приел е, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото заявителят изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е "изтичане срока на договора" на 24.09.2021 г. По отношение наличието на недобросъвестност при получаване на осигурително плащане от лицето, съдът е приел, че Б. е бил недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не му се дължат, тъй като е установено, че същият е знаел, че е нает по срочно трудово правоотношение и е напуснал работа преди изтичане срока на договора.

Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.

Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, К. Б. е знаел, че трудовият му договор с работодателя Keelings Softfruits UC е сключен като срочен от 19.05.2021 г. до 30.09.2021 г. и към 24.09.2021 г. срокът не е бил изтекъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне размера на ПОБ. Поради това обстоятелство административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видно основанието за прекратяване на възникналите трудови правоотношения с Keelings Softfruits UC". К. Б. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор.

В чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC", който с писмо вх. 1030-12-1155#2/15.08.2023 г., уведомява ТП на НОИ Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на К. Б. в дружеството е именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и от компетентната институция в Ирландия с представените СЕД U002 717115 и Н002 717117/17.08.2023 г., видно от които трудовото правоотношение е прекратено считано от 25.09.2021 г. поради "напускане на служителя". Посочените данни не са опровергани в хода на съдебното производство.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Касаторът не е представил пред ТП на НОИ Пазарджик документи за предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение, представил е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава- членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - "изтичане срока на договора". Сочното обстоятелство се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили К. Б. да бъде нает на работа основно като работник в градинарството, със срок на договора, изтичащ на 30.09.2021 г. Уговорени са и клаузи по прекратяването му с и без предизвестие. Следователно, не може напускането на служителя на 24.09.2021 г. да е по причина изтичане срока на договора, тъй като същият изтича на 30.09.2021 г. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от СЕД U002 717115 и Н002 717117/17.08.2023 г. сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя.

В чл. 6, ал. 2 от НОИПОБ, е посочено, че когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 от КСО се определи ПОБ в по- малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са приложими в настоящия казус. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретния случай е изпълнил задължението си да установи правнорелевантните факти.

Налага се извод, че К. Б. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина, съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по- голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут.

В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по сходни случаи, обективирана в Решение 9941/06.02.2025 г. по адм. д. 11254/2024 г., Решение 1599/19.02.2025 г. по адм. д. 11225/2024 г., Решение 6038 от 05.06.2025 г. по адм. д. 1582/2025 г., Решение 6248 от 10.06.2025 г. по адм. д. 3500/2025 г. и др.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100 (сто) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,