Решение № 130 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2016 г.

Решение № 130 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК в редакцията до влизане в сила на ЗИДГПК – аргумент от § 74 от ПЗР на това изменение на ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 912/20.06.2016 г. г. по гр. д. 939/2016 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1746/25.04.2014 г. по гр. д. № 20341/2012 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, по искове по чл. 422 ГПК признава за установено, че [фирма] (сега в несъстоятелност) дължи на Д. Н. К. сумата 8 558. 26 евро, равностойни на 16 738. 50 лв., на К. Г. С. сумата 11 296.90 евро, левово равностойни на 22 094. 82 лв., - главници за наем по договор от 04.02.2008 г. за периода 01.08.2009 г. 29.07.2010 г., ведно със законните лихви от 07.11.2011 г., а общо на двамата сумата 776. 66 лв. – разноски в производството по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19508/2011 г. на ПРС. Касационното обжалване е допуснато по въпроси в приложението на чл. 272 ГПК. Това налага следното обобщаване на практиката на ВКС с решения по чл. 290 – 293 ГПК, която им отговаря: Съгласно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Задължението по чл. 272 ГПК въззивният съд упражнява с постановяване на решението. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че задължението по чл. 272 ГПК за въззивния съд възниква, когато първоинстанционното решение е валидно (постановено от съд в надлежен състав, в писмена форма и е подписано), допустимо (спазени са процесуалните предпоставки по разглеждането на иска), мотивирано (отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК), обосновано (правните изводи произтичат от фактическите констатации след обсъждане на доказателствата по относимите факти), а решаващата дейност на двете инстанции за изхода на правния спор съвпада. Въпросите по настоящото дело не обхващат приложението на чл. 272 ГПК в производството по обжалване на определенията (по реда на глава Х. ГПК).