Решение № 8986 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2009 г.

Решение № 8986 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по молба от 27.02.2009 г., подадена от Константин Николов Гребенаров, гр. Созопол. В молбата се твърди, че с влязло в сила решение на Районен съд Бургас е прогласена нищожността на Решение № 911/19.07.2006 г. по адм. д. № 10383/2003 г. на Върховен административен съд с предмет - жалба против решение по адм. д. № 271/2002 г. на Окръжен съд Бургас. Иска произнасяне по жалбата. Възражение срещу молбата са депозирали процесуалните представители на ответника Георги Кочев Манолакиев. Навеждат основания за изтекли преклузивни срокове, алтернативно - за правилност на решението на Бургаски окръжен съд и оставяне на жалбата без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата, тъй като ВАС се е произнесъл по казуса с Решение № 3108/23.03.2006 г. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира подадената молба за допустима по следните съображения. Бургаски окръжен съд е бил сезиран с жалба от Георги Кочев Манолакиев против Решение № 17/21.03.2002 г. на РДНСК гр. Бургас. По образуваното адм. д. № 271/2002 г. съдът се е произнесъл с Решение № II-175/25.07.2003 г., с което е отменил Решение № 17 и потвърденото с него Разрешение за строеж № 156/11.10.1999 г. на Гл. архитект на Община Созопол. По касационна жалба на Константин Николов Гребенаров и Ева Николова Сарова е образувано от ВАС адм. д. № 10383/2003 г., по което с Решение № 911/03.02.2004 г., тричленен състав на съда е отменил решението на Бургаския окръжен съд и е отхвърлил жалбата на Манолакиев. По молба на Константин Николов Гребенаров и Ева Николова Сарова с правно основание чл. 192 ал. 2 ГПК (отм.) вр. чл. 11 ЗВАС (отм.) е образувано производство за поправка на явна фактическа грешка. В молбата се твърди, че видно от последния протокол тройният съдебен състав не отговаря на състава постановил и подписал решението. С Решение № 3108/23.03.2006 г. ВАС се е произнесъл в смисъл, че на осн. чл. 189, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) решението съдържа имената на съдиите, които са го постановили и съгл. ал. 3 на същия текст, то се подписва от съдиите, взели участие в постановяването му като е отхвърлил молбата за поправка на ЯФГ в Решение № 911/03.02.2004 г. като неоснователна. С молба за отмяна на Решение № 911/03.02.2004 г., предявена от Манолакиев е бил сезиран петчленен състав на ВАС. Съдът, с Решение № 9953/30.11.2004 г. по адм. д. № 3931/2004 г. е оставил без уважение молбата. По реда на чл. 209 ал. 3 ГПК (отм.) Георги Кочев Манолакиев е сезирал Бургаски районен съд, който е прогласил нищожността на Решение № 911/03.02.2004 г. на ВАС с Решение № 931/19.07.2006 г., постановено по гр. д. № 240/2005 г. По жалба против това решение е образувано гр. д. № 915/2006 г., по което тричленен въззивен състав на Бургаски окръжен съд с Решение № IV-244/09.05.2007 г. е оставил в сила решението на районния съд - № 931. От датата на поставения печат на представеното по настоящото производство копие от Решение № IV-244/09.05.2007 г. на БОС се установява, че решението е влязло в законна сила на 29.06.2007 г. Нищожният (в случая съдебен) акт не поражда целените правни последици и не може да бъде годна правна основа на друг акт. След като бъде прогласена нищожността му - решаващият състав следва да го препрати на компетентния съд за произнасяне - в конкретния случай ВАС. Такъв диспозитив в решението на БРС липсва. При тази хипотеза е била налице възможността на Константин Николов Гребенаров и Ева Николова Сарова да предявят претенцията, каквото и са направили, ВАС да се произнесе по жалбата им, която предвид решението на Бургаския районен съд, постановено по реда на чл. 209, ал. З ГПК (отм.) е висяща. Жалбата е подадена от Константин Николов Гребенаров и Ева Николова Сарова, гр. Бургас и е против Решение от 25.07.2003 г., постановено по адм. д. № 271/2002 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Възражения по жалбата е депозирал ответникът Георги Манолакиев. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за основателна по следните съображения. Бургаският окръжен съд е бил сезиран с жалба срещу Решение № 17/21.03.2002 г. на Началника на РДНСК Бургас, с което е потвърдено Разрешение за строеж № 156/11.10.1999 г. на Главен архитект Созопол относно пристройка и надстройка на съществуваща масивна жилищна сграда. Решаващият съд е отменил Решението, както и разрешението за строеж. За да постанови акта си е приел, че строителството се извършва на разстояние, по-малко от нормативно определеното в Наредба № 5 за ПН по ЗТСУ (отм.) и че липсва, съгл. изискванията на чл. 61, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) изготвен, одобрен и влязъл в сила ЧКЗСП, който да допуска намалени отстояния на бъдещия строеж до регулационната линия на парцела. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 ЗУТ, действала към момента на издаване на атакуваното решение - одобрените инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по законосъобразност и то до започване на строежа. Поискано е от Георги Манолакиев да бъде отменено РС от 11.10.1999 г. Съгласно чл. 215 ЗУТ, РС е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП (отм.), поради което може да бъде отменен по чл. 156 ЗУТ само при условията на чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.). Съгласно тази норма влезлият в сила административен акт може да се атакува пред съда при условията на чл. 231 и в сроковете на чл. 232 ГПК (отм.), които срокове имат преклузивен характер. Процесното РС е било атакувано от Манолакиев като нищожно като жалбата му е била отхвърлена по адм. д. № 198/2000 г., което решение на БОС е било обезсилено от ВАС по адм. д. № 9485/2001 г. като е прието, че компетентни да се произнесат са органите на ДНСК съгл. чл. 154а ЗТСУ (отм.). Всичко това логично води до извода, че спорното Разрешение за строеж е влязло в законна сила относно неговата законосъобразност и съгл. нормата на чл. 156 ал. 1 ЗУТ. Нищожност на индивидуален административен акт може да бъде прогласена по искане на заинтересована страна безсрочно по реда на чл. 37 ал. 2 ЗАП (отм.). При тази хипотеза органите на ДНСК не могат след изтичането на срока по чл. 232 ГПК (отм.) да отменят влязло в сила РС, каквото е Решение № 17, предмет на производството. Отменяйки го Бургаският окръжен съд е постановил едно незаконосъобразно и неправилно решение, което съобразно чл. 218б б. "в" ГПК (отм.), респ. чл. 222 ал. 1 АПК, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Георги Манолакиев да се отхвърли. Обжалваното Решение № 17 е издадено от Началника на РДНСК Бургас след изтичането на срока по чл. 232 ГПК, но тъй като с него не е отменено РС - налице е позитивен резултат относно обжалвания акт. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав