Решение № 14932 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12667/2009 г.

Решение № 14932 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12667/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пенка Савова Митовска от гр. Пловдив срещу решение № 924/3.07.2009 г. по адм. д. № 1729/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 16003106/24.03.2008 г, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 466 от 19.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив за определени данъчни задължения по чл. 32 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8570,63 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 2084,70 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за законосъобразен РА, тъй като в хода на оспорването му жалбоподателката не е опровергала констатациите обосновали предпоставките на чл. 122 от ДОПК за определяне на дължимия патентен данък за 2006 година за осъществявана от жалбоподателката в качеството й на ЕТ "Зои-90-Пенка Митовска" патентна дейност по чл. 32 от ЗОДФЛ (отм.). Определеният данък е в размер на 50%, тъй като са налице доказателства за основание за ползване на облекчението по чл. 29, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.). Решението е правилно. Не се спори, че за ревизираната 2006 година лицето подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, като извършваща дейност от посочени в чл. 31 и 32, съобразно подадена декларация за извършване на патентна дейност - таксиметрови превози. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ - отм.) лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред. Не се спори по обстоятелството, че дейността е осъществявана в населено място от първа група по ал. 3 (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) на чл. 32 ЗОДФЛ (отм.). Не се спори, че е подадена декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ, с която е декларирано, че през цялата 2006 г. ще извършва дейност по чл. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) - таксиметрови превози с леки автомобили общо 31 бр., с регистрационни номера, съгласно подаден опис към декларацията. С подадена втора декларация за промени в обстоятелствата, 10 бр. от първоначално описаните са заменени с други. При ревизията, въз основа на получена справка от ИА "Автомобилна администрация" при ДАИ-Пловдив за брой регистрирани ЕТАФП на ЕТ "ЗОИ-90-П. Митовска" и получена справка за издадени и заверени пътни книжки на автомобили с данъчно задължено лице ЕТ "ЗОИ-90-П. Митовска", след съпоставка с декларираните от ДЗЛ МПС, се установяват превозни средства, които не са декларирани за 2006 година, но с тях се е осъществявала таксиметрова дейност за цялата 2006 г. Констатирано е невярно деклариране на обстоятелства, относими към задължението за патентен данък. Спорът е относно броя на пътните превозни средства, установени с ревизията. Данъчно задълженото лице е подало първоначална декларация и коригиращи към нея и внесеният данък е съобразно декларирането. При ревизията е установено невярно деклариране, но в хода на ревизията ДЗЛ не е представило доказателства, опровергаващи тези констатации. Заповедта за възлагане на ревизията и искането за предоставяне на документи и писмени обяснения не са могли да бъдат връчени, поради неоткриване на лицето или негов представител на адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК. Изпратени с препоръчано писмо с обратна разписка до адреса, пратката е върната с отбелязване "непотърсена". В определения срок, а и след това, не са постъпили документи и писмени обяснения от ДЗЛ. Това е дало основание на органа по приходите да приеме, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и да се установи данъчно задължение към определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Лицето е уведомено за извършвана ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Констатациите на данъчните органи относно броя на ползваните МПС за таксиметрови превози, основаващи се на доказателства, събрани от ревизиращите органи в хода на ревизията, не са опровергани. В случая е определена облагаемата данъчна основа въз основа на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които предвид конкретната фактическа обстановка са относими за определяне на данъчната основа. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на данъчно-задълженото лице, което не е спазило законовите изисквания при осъществяваната от него стопанска дейност - липсва счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на РА, издаден при ревизия по чл. 122 от същия кодекс, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, от което следва, че в тежест на жалбоподателката е било да ангажира доказателства, относими към спора. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване от жалбоподателката не са ангажирани доказателства за притежавани МПС, сключени договори с таксиметрови шофьори, счетоводни регистри. Възраженията й относно неправилния брой установени МПС и ЕТАФП с ревизията не се подкрепят с доказателства за действителния брой МПС. Извън приложените по административната преписка доказателства, други не са ангажирани от жалбоподателката, въпреки дадените изрични указания в тази насока от първоинстанционния съд в определение от 28.11.2008 г., постановено в публично съдебно заседание, на което жалбоподателката е била представлявана от упълномощен адвокат. В проведеното следващо съдебно заседание са приети доказателствата от административния орган по административната преписка, като процесуалния представител на жалбоподателката е заявила, че няма доказателствени искания. При това процесуално бездействие от страна на жалбоподателката, правилни са изводите на съда за законосъобразност на обжалвания РА, поради неопровергаването му в хода на обжалването. Възраженията поддържани в касационната жалба са общи и неконкретизирани, отделно - не се подкрепят с приетите по делото доказателства. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,