Решение № 345 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2014 г.

Решение № 345 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Перилис" ЕООД гр. Варна против решението, постановено по адм. дело № 592/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът оспорва правилността на съдебното решение като твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АС Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Перилис" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № 031303742/11.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 869/30.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Перилис" ЕООД по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 122 400 лв. за данъчни периоди м. 03 и 04.2013 г. по фактури № 100301/8.03.2013 г. и № 100302/26.04.2013 г., издадени от "Би кул" ЕООД. Административният съд, за да отхвърли жалбата на дружеството, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според съда от събраните доказателства не се установява безспорно извършването на доставките именно от дружеството - издател на фактурите - "Би кул" ЕООД като в мотивите си съдът посочва и изброява установени от него несъответствия във връзка с неизпълнение на договорните условия между доставчика и получателя на стоките като срок на плащане и заплащане на цената /по втората фактура/, относно транспортирането на стоките и възможността на доставчика да прехвърли права на собственост върху същите стоки. Според дружеството-касатор доставките по двете фактури, издадени от "Би кул" ЕООД, с предмет стоки - "ротор за турбина", "обратен клапан с механизъм Ду-200 мм", "задвижка 1123-100", "задвижка клинова Ду 1400 мм", "2 бр. подгреватели ПН-30" и "2 бр. клапа за регулиране на нивото на конденза", са реално извършени, за което са позовава на събраните писмени и гласни доказателства и прието експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Оплакванията на касатора са неоснователни. Решението на АС Варна е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил е избирателно доказателства според времето на представянето им, не е съобразил доказателствената сила на частните документи, съставени от страната и нейния съконтрахент, като неправилно е приел, че всички доказателства, представени след изготвяне на РД и РА са частни документи с недостоверна дата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора относно реалността на направените доставки се концентрира върху индивидуализацията на стоките, върху приемо-предаването на същите, върху кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците и извършения транспорт. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетата съдебно-счетоводна експертиза, в която подробно са описани документите, с които са предадени и заприходени стоките по двете фактури - складови разписки за приемо-предаване и товарителници и пътни листа за осъществения транспорт - от "Тедданиел-Данчев и с-ие" по първата фактура и от купувача - по втората фактура. Приемо-предаването е извършено в изпълнение на договор от 18.02.2013 г. между РЛ и доставчика "Би кул" ЕООД, по силата на който е уговорено доставянето на стоките в склад в гр. Девня на употребявани съоръжения, изведени от експлоатация. Установено е заплащане на цената на стоките по първата от двете процесни фактури. Св. Станков, автокранист, установява извършването на товаро-разтоварна дейност в склад на "Перилис" ЕООД в гр. Девня на стоки, между които ротор, задвижки и кранове, потвърждава издаването и подписването на потвърдителните бележки към двете процесни фактури. Установено е и извършването на последващи облагаеми доставки от РЛ със същите стоки - предвид събраните писмени доказателства за направен износ за Казахстан на идентични стоки към купувача "Енергоцентър 2005" ТОО. Относно реализирания износ за издадени две митнически декларации от ревизираното лице като износител - от 8.03.2013 г. и 27.04.2013 г., върху които е отразен осъществен физически контрол на изнасяните стоки от страна на митнически органи. Не е спорна идентичността на стоките, придобити по процесните две фактури и изнесени за Казахстан, в изпълнение на договор за доставка от 7.01.2013 г. между РЛ и ТОО "Енергоцентър 2005". Последващите облагаеми доставки също са надлежно счетоводно отразени при РЛ. Заключението на приетата ССчЕ е, че към момента на извършване на износа ревизираното лице "Перилис" ЕООД не е разполагало с други стоки от същия вид, извън доставените от "Би кул" ЕООД. Административният съд е установил горните обстоятелства въз основа на събраните писмени доказателства по делото, но считайки, че тези писмени доказателства са частни свидетелстващи документи без достоверна дата и данни за автентичност, неподкрепени от други, изходящи от трети лица доказателства, не е ценил доказателствената им сила. Съдът е приел, че процесните фактури не са съставени за документиране на реално осъществени стопански операции и поради липса на заплащане на цената от втората от двете фактури, поради неустановен произход на стоките при доставчика, поради разминаване в уговорените условия на транспорта и заплащането на стоките, както и поради промяна в собствеността на дружеството-доставчик в период от 12 дни преди сключване на договора за доставка и последващата издаването на фактурите дерегистрация по ЗДДС на прекия и предходния доставчици. Изводите на съда са необосновани. Частните свидетелстващи документи не са оспорени по своето съдържание и автентичност. Тези документи имат своята доказателствена сила и следва да бъдат ценени поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. По делото не са събрани други доказателства, например официални документи, на които тези частни документи да противоречат по своето съдържание и дата на издаване. Обратното, събрани са свидетелски показания, с които те кореспондират и експертно заключение, според което счетоводните записвания при РЛ се редовни, т.е. счетоводните документи имат своята доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика и нормален начин за документиране на дейностите в търговския оборот. От друга страна, установените от съда несъответствия не са съществени и оттам основание за крайния извод за липса на реално осъществени стопански операции. В случая от събраните доказателства е доказано приемо-предаването на стоките и оттам прехвърлянето на правото на собственост върху тях, транспортирането и разтоварването им. Установено е и извършването на последващи доставки със същите стоки, каквито РЛ не е притежавало извън получените по двете процесни фактури. Що се отнася до произхода на стоките при доставчика следва да се отбележи, че недоказаният произход не е основание за отказ на право на данъчен кредит. Още повече, че съдът необосновано е приел, че произходът на стоките при прекия доставчик не е установен, тъй като не е отчел че преди издаване на процесните фактури и предаването на стоките са събрани данни за закупуването им от прекия доставчик от предходен такъв - "А-3 Инвест" ЕООД. Без значение е, че към датата на сключване на договора за доставка от 18.02.2013 г. прекият доставчик все още не е бил собственик на стоките. Предвид установената им наличност при доставчиците, приемо-предаването, както и наличността им при получателя и съответно използването на придобитите стоки за извършването на последващи облагаеми доставки, е установено, че спорните доставки на стоки са реално извършени. Като е достигнал до обратния извод, административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Ирелевантни за спора са обстоятелствата във връзка с наличието или липса на заплащане по процесните фактури, за начина на изпълнение на уговорките по договора за доставка, за прехвърлянето на собствеността на капитала на дружеството-доставчик или за дерегистрацията му по ЗДДС, още повече, че съдът само ги изброява като не прави конкретни фактически или правни изводи въз основа на тях. По съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по двете фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дружеството-жалбоподател. Съразмерно на материалния интерес, заявените претенции и с оглед на представените доказателства за направени разноски, в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъди сума в размер на 3350 лв. за разноски в първата инстанция, както и 25 лв. за разноски в касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение