Решение № 15686 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2011 г.

Решение № 15686 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Никола Стоянов Стоянов срещу решение № 11 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 72/2011 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР - Русе. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Русе, не се представлява и не взема становище. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебния акт. Аргументите за това са, че видно от съдържанието на исковата молба, Стоянов търси да установи неистинността на процесния АУАН, който въпрос по силата на чл. 124, ал. 4 от ГПК е родово подсъден на районния съд. В тази връзка и с оглед субсидиарността на иска за обезщетение спрямо установителния такъв, преценката за основателността на претенцията за обезщетяване предполага уважаване на установителния иск. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Производството пред Административния съд - Русе е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Областна дирекция на МВР - Русе, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 1000 лева и имуществени вреди в размер на 30 лева, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски органи при ответника, извършени при и по повод изпълнение на административно-наказателна дейност - съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП № 4909/4.01.2011 г. Съдът е приел за редовен и допустим така подадения иск, съобразявайки се с постоянната практика на Върховния административен съд, че въпросите по отношение на установяване характера на действията и бездействията засягат основателността на спора, а не неговата допустимост. В хода на делото съдът е приел за установено, че наказващ орган от системата на МВР е издал НП № 4909/04.01.2011 г. въз основа на АУАН № 547/15.12.2010 г., като на ищеца са определени две административни наказания "глоба" за нарушения по ЗДвП, в общ размер от 30 лева. Процесното НП е било обжалвано и не е влязло в сила. Въз основа на показанията на свидетелите Димитров и Владимиров, съдът е приел, че АУАН е издаден за управление на моторно превозно средство на габаритни светлини и за непредставяне на контролен талон от водача, като издаването е било съпроводено със спор относно приложението на ЗДвП. От показанията на свидетелите Цонев и Стоянов съдът е приел за установени обстоятелствата, твърдяни от ищеца по отношение спирането на автомобила и начина на извършване на последвалата го проверка и съставяне на АУАН, както и настъпилата промяна в поведението му - раздразнителност, чести кавги в семейството, безсъние. По отношение на имуществените вреди, съдът е приел за недоказано заплащането на наложените глоби в общ размер на 30 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Съдът е посочил, че доколкото съставянето на АУАН и издаването на НП са проява на санкционираща управленска дейност, целяща правораздавателна цел, при упражняването на която полицейските органи действат като особени юрисдикции, то тази дейност не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като нито действията по съставянето на АУАН, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден по реда на АПК. Контролът за тяхната законосъобразност по съдебен ред, предвиден в ЗАНН, съответно не обуславя отговорността, предвидена в ЗОДОВ, поради което е неприложим реда, предвиден в чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ. С оглед на изложеното, процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК, и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,