Решение № 3086 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2020 г.

Решение № 3086 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 20, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Образувано е по касационна жалба на С. Георгиева от град Видин против решение № 170/16.09.2020 г., постановено по административно дело № 212/2020 г. на Административен съд-Видин, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3 Д/Д-ВН-050/26.06.2020 г. на директора на ДСП-Видин. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Излагат се доводи, че административният съд не е преценил обстоятелството, че издадената заповед е немотивирана, както и обстоятелството, че е нарушен чл. 18, ал. 2 от ППЗЗД. Поради това се моли за отмяната на атакувания съдебен акт и разрешаване на спора по същество с отмяна на заповедта, издадена от директора на ДСП-Видин. Претендират се направените по производството разноски. Ответната страна- директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Видин, счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като депозирана в срок против съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 3 Д/Д-ВН-050/26.06.2020 г. на директора на ДСП-Видин, с която родителят С. Георгиева от град Видин е насочена за ползване на краткосрочна социална услуга за три месеца в ЦОП към Комплекс за социални услуги за деца и семейства в град Видин за работа с психолог за оценка и повишаване на родителския капацитет при необходимост. Заповедта е потвърдена с решение № 05-РД06-0022/17.07.2020 г. на директора на РДСП-Видин. Установените от административния съд факти са следните: Жалбоподателката е майка на малолетното дете К. Иванов. На 29.05.2020 г. в отдела за закрила на детето в град Видин е получен сигнал от властите във Великобритания, че детето е безследно изчезнало. Постъпило е и съобщение, че детето е под закрила на местните власти за защита на деца в риск, тъй като има данни, че майката има проблем с употребата на алкохол. Сочи се, че майката е извела детето от Великобритания без да уведоми властите за това. ОЗД-Видин веднага започва работа по сигнала. Проведени са пет срещи с майката на детето. Изготвен е и социален доклад. От събраните в административната преписка доказателства се установява, че К. е родена и израснала във Великобритания. От раждането на детето грижите за него са били споделени между двамата родители. През месец ноември 2019 година родителите се разделили и бащата заживял с друга жена. Оттогава грижите за К. се полагат от майката, а бащата помага само финансово. През месец март 2020 година отношенията между двамата родители се влошили, а в края на месец май 2020 година майката и детето се прибрали в град Видин. Оттогава живеят в жилището на майката на жалбоподателката. Бащата се е обаждал само веднъж. Доказателствата по делото установяват, че с жалбоподателката са били проведени няколко срещи, при които й е препоръчана работа с психолог с оглед на оценка и повишаване на родителския й капацитет. Тя не е изявила желание да ползва препоръчаната й услуга. Според представения социален доклад психоклиматът в семейството е нарушен. Отношенията между родителите са лоши и детето е станало свидетел на неразбирателството им, както и на напускането на бащата. Към настоящия момент детето не контактува с баща си. Всичко това сочи, че е налице риск за психическото и емоционално развитие на детето. Нежеланието на майката да ползва предоставената й социална услуга е обосновало издаването на процесната заповед. За да отхвърли жалбата на С. Георгиева срещу тази заповед, съдът е приел, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Изводите на съда са обосновани със съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, които са подробно обсъдени в мотивите. Обосновано административният съд е приел, че социалната услуга, чието ползване е наредено, е в съответствие с най-добрия интерес на детето. Чрез определената мярка за психологическа подкрепа на майката се цели да се оцени и повиши родителския й капацитет. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Поддържаното и в касационната жалба оплакване, че издаденият административен акт е немотивиран, е в разрез със събраните по делото доказателства. В заповедта са изложени подробно фактическите основания, които налагат издаването й- постъпилата информация за дете в риск, получените данни за поведение на майката, което би могло да има неблагоприятен ефект върху детето. Наличните данни налагат родителския капацитет на майката да бъде оценен, но тя не е заявила желание да ползва предложената й услуга- срещи с психолог. В този случай ползването на социалната услуга следва да се извърши въз основа на заповед на директора на ДСП съобразно чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗД. Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателката, че в случая е нарушен чл. 18, ал. 2 от ППЗЗД, тъй като не е изготвен план за действие. Напротив - такъв е изготвен и той се съдържа в материалите по административната преписка- л. 32 и 33 от делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Същото следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение