Решение № 13609 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2014 г.

Решение № 13609 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илияна Руменова Исаева от гр. Шумен против решение № 72 от 06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9681/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 194/09.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Развива доводи за извършена спрямо нея дискриминация при упражняване правото на труд. Иска отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна - Народно читалище "Напредък-1869"- гр. Шумен, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна имаща право и интерес от оспорване. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Илияна Руменова Исаева срещу решение № 194/09.09.2013 г., постановено по преписка № 122/2011 г., на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието, че спрямо нея не е налице допуснато нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 7 от ДР на ЗЗДискр. през периода от 18.08.2008 г. - 10.2011 г., в който между страните е съществувало трудово правоотношение. Както и че не е осъществено по - неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действие за защита от дискриминация ("преследване") чрез иницииране на административно производство. За да постанови оспореният съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 44-00-1295/20.04.2011 г., подадена от Илияна Руменова Исаева срещу Народно читалище "Напредък- 1869"- гр. Шумен, представлявано от председателя Петър Георгиев Тушев, с оплаквания, че с допълнително споразумение от 20.10.2010 г. само нейното работно време е намалено от 8 часа на 6 часа и съответно трудовото и възнаграждение също е намалено. Предвид изложеното счита, че спрямо нея е извършена дискриминация при упражняване правото на труд, както и е осъществено по - неблагоприятно третиране на лице което е предприело или се предполага, че ще предприеме действие за защита от дискриминация/ преследване/ чрез иницииране на административно производство пред КЗД. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗДискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, комисията е стигнала до извод, че спрямо жалбоподателката не е налице дискриминация, нито по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действие за защита от дискриминация/ преследване/ чрез иницииране на административно производство пред КЗД. Съдът е приел, че постановеното от КЗД решение е правилно и законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в пределите на неговата власт, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че за да е налице дискриминация следва лицето да е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, като в случая такова сравнение не може да бъде направено поради различия в естеството на полагания труд. Административният съд е приел още, че с намаляването на работното време и възнаграждение на жалбоподателката председателят на читалището Петър Георгиев Тушев е действал в изпълнение на решението на читалищното настоятелство, като същото е било прието поради намаляване обема на работата, като с това не е осъществена дискриминация по отношение на Исаева. Първоинстанционният съд е счел, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката не представлява "преследване" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ДР на ЗЗДискр. Направил е изводи, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено след започване на производство за защита от дискриминация и че обстоятелствата настъпили след това, свързани със закриване на библиотеката и прекратяване на трудовия договор с лицето заемащо длъжността "библиотекар", не са относими към казуса. Според АССГ КЗД е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест, както и че установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. В решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения резултат за липса на осъществена дискриминация и преследване. Предвид изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Илияна Исаева срещу решението на КЗД относно установеното от КЗД, че председателя на Народно читалище "Напредък-1869"- гр. Шумен не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 3, б. "а" и б. "б" от ДР на ЗЗДискр. по следните съображения: Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът и преследването, дефинирани в разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 3 ДР ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В Глава втора, раздел I-ви на закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с осигуряване на еднакви условия на труд, равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и пр. Съгласно § 1, т. 3, б. "а" от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)"преследване" е: по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Преследването по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. изисква неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на жалба до антидискриминационен орган. Следва да се установи, че работодателят е предприел мерки като реакция срещу производство, образувано от служител за нарушено равно третиране. Умисълът не е елемент от фактическия състав на правонарушението преследване. То представлява състав от обективни елементи - неблагоприятно третиране, действия за защита от дискриминация, каузалност между тях. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че решението на КЗД в частта, с която е установено, че не е налице преследване е постановено без да са събрани всички относими към случая доказателства, поради което същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая Комисията не е разпределила правилно доказателствената тежест и не е събрала всички относими доказателства. Административният орган не е указал на председателя на читалището, че следва да представи доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката не е вследствие на инициираното от нея административно производство пред КЗД. В случая доказателствената тежест следва да бъде разместена, доколкото уволнението на служителката е непосредствено/ по-малко от 2 месеца/ след подаване на жалбата и пред КЗД. По делото не е представен Протокол № 4/10.05.2011 г. на Читалищното настоятелство, съгласно решение № 1 от който е взето решение за закриване на библиотеката, а с решение № 7 от същия протокол е утвърдено ново щатно разписание. Не са представени и доказателства дали след прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката друго лице изпълнява длъжността "библиотекар" и дали същата длъжност продължава да фигурира в щатното разписание. По делото е представено поименно щатно разписание на длъжностите към 01.10.2012 г. ( стр. 210 от делото) от което е видно, че длъжността библиотекар се изпълнява от друго лице и следователно библиотеката към читалището работи, предвид което твърдението, че библиотеката е закрита и длъжността не се изпълнява от друго лице не се потвърждава от представените по делото доказателства. Изложените съображения водят до извод, че КЗД не е установила всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, в резултат на което е останал недоказан факта, че председателят на читалището не е предприел прекратяването на трудовото правоотношение, като фактор за преследване. При така установеното настоящата инстанция счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелствата настъпили след като жалбоподателката е сезирала с жалба КЗД и трудовото и правоотношение е било прекратено, както и обстоятелствата, свързани със закриване на библиотеката и прекратяване на договора с лицето заемащо длъжността "библиотекар", са неотносими към казуса. Ето защо изводите на първоинстанционния съд в тази част на оспореното решение са неправилни. С оглед изложеното постановеното решение в частта, с която се установява, че не е налице преследване е неправилно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение на КЗД. При новото разглеждане на делото КЗД следва да разпредели правилно доказателствената тежест като укаже на председателя на Народно читалище "Напредък-1869" гр. Шумен, че същият следва да докаже, че прекратяването на трудовото правотношение на служителката Илияна Исаева, не е "преследване" по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр., като представи доказателства, от които да е видно наличието на решение за закриване на библиотеката, мотивите за закриването на библиотеката и за съкращаване на длъжността "библиотекар", както и доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение на Исаева библиотека към читалището не съществува, както и че не е назначено друго лице, което да осъществява функциите на библиотекар към читалището. Решението на първоинстанционния съд в останалата му част е правилно. Изводите на съда кореспондират с представените по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като във всички случаи вредоносният резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. За да бъде констатирано наличието на дискриминация е необходимо да бъде посочено лице - сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя. Предвид изложеното, както правилно е приел първоинстанционния съд, посочените от жалбоподателката лица не отговарят на законовите изисквания, за да бъде установено дискриминация, тъй като те не полагат труд като "библиотекар" и характерът на работата им е различен. С оглед така изложеното постановеното от пръвоинстанционния съд решение в цитираната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника КЗД, чрез процесуалният му представител юрк. Предушев за присъждане на съдебни разноски е частично основателна и следва да бъде уважена като на основание чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 8 ГПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение