Решение № 204 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 175/2008 г.

Решение № 204 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 175/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "и" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Х" АД гр. С. срещу решение № IV-32 от 05.07.07 г. по гр.д. № 766/06 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че дружеството не било надлежно представлявано в производството пред въззивната инстанция, поради което не били събрани всички доказателства, които са от значение за правнияспор. Освен това въззивният съд не изпълнил указанията на ВКС в отменителното му решение, постановено в производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) за събиране на нови доказателства. Не обсъдил и всички събрани по делото доказателства, с което нарушил чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). В резултат на тези нарушения, съдът достигнал до погрешния извод за недоказаност на твърденията на ищеца, че процесните земеделски земи са били придобити отдържавата, а след това са предадени от нея за стопанисване и управление на ТП "Б" С., както и че е налице правоприемство между ТП "Б" и ищцовото дружество. Ответникът в производството Н. Г. Б. от гр. С. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след отменително решение на ВКС в производство по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.), Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 629 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 2528/01 г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от "Х" АД гр. С. срещу Н. Г. Б. иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот с площ от 5,518 дка, представляваща част от къмпинг "К", възстановен с решение № 1450 от 17.03.99 г. на ПК С. като изоставена нива в местността "М", землището на гр. С., имот № 0* при граници и съседи: нива № 0* път № 010564, пасище № 0*-морски плаж. Въззивният съд е приел, че процесният имот представлява част от къмпинг "К", възстановена в реални граници с влязло в сила решение на ПК С. на ответницата, в качеството и на наследник на бившия собственик Г. К. Х. Земята е имала земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. С протокол от 12.10.62 г., ТПС комисия е предала на образуваното с ПМС № 137/62 г. ДЗС "Ч" 15 444 дка земи, отказани от частни стопани и членове на ТКЗС с. Ч., между които и теренът на създадения впоследствие къмпинг "К". По запазения земеустройствен план на ДЗС "Ч" от 1963 г. земите, върху които впоследствиее изграден къмпинг "К", са означени като "пясъци" и не са били обработвани. С протокол № 165 от 08.10.71 г. на комисия, назначена със заповед на Д. комитет за планиране, са определени площадки за комплекси и къмпинги по южното Ч., между които е и къмпинг "К" - 1224 дка в землището на гр. С., при граници: изток - море; север - обект на МНО; запад и юг - земи на ДЗС "Ч". С протокол от 09.05.72 г. от заседание на междуведомствения експертен съвет, назначен със заповед № 179 от 26.04.72 г. на председателя на ДКП, на основание чл. 8 от Закона за опазване на работната земя, е определена за нуждите на ДСО "Б" окончателна площадка - пореден № 1, описана в предходния протокол, в размер на около 2300 дка в землището на гр. С., от които 350 дка за къмпинг "К". Въводът във владение на ТК "Б" Б., което е било съставна част на ДСО "Б", е извършен с акт № 1 от 12.07.72 г. и измежду предадените терени, отредени за строителство на къмпинги е и теренът на комплекс "К". Със заповед № 648/01.07.72 г. на председателя на ИК на ОНС Б. е одобрено отрежданетона терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК "Б" Б., а със заповед № 360/09.02.73 г. на министъра на горите, издадена на основание чл. 9 от ЗГ е разрешено на ТК "Б" Б. да изгради къмпинги върху залесена и незалесена горска площ в землището на гр. С., без земята да се изключва от ДГФ, със запазване на собствеността върху извършения строеж от туристическото предприятие. С протокол на междуведомствена комисия от 26.03.87 г. е извършен оглед на терените, предоставени съгласно ТУП на Ч. крайбрежие за нуждите на стопанския туризъм. Съгласно протокола, къмпинг "К" е бил изграден върху терен от 481,5 дка, от които 350 дка са отчуждени със заповедта на председателя на ИК на ОНС Б. от 1972 г., а останалите 131,5 дка - предоставени от ДГФ съсзаповедта на министъра на горите от 1973 г. Прието е, че от кадастралния план на къмпинг "К" от 1986 г. и от заключението на вещото лице Г. се установява, че към 1986 г. къмпингът е бил обособен и ограден и в него са попадали 35 бр. бунгала. През 2003 г. бунгалата вече са били демонтирани. Процесниятимот попада в очертанията на този къмпинг. Въззивният съд е приел също, че с решение от 10.05.90 г. на председателя на К. по туризма е образувана фирма с държавно имущество "Х" гр. С., която е регистрирана с решение от 18.07.90 г. по ф.д. № 2697/90 г. на БОС. Със същото решение е прекратено като юридическо лице ТП "Б" С., с преминаване на съответната част от активите и пасивите на прекратеното юридическо лице към новообразуваната държавна фирма. С решение от 20.11.91 г. по ф.д. № 7410/91 г. на БОС е вписано "Х" ЕАД със седалище къмпинг "К", гр. С. С. заповед № 24/27.01.91 г. на председателя на КТ е увеличен капиталът на дружеството от 91 024 000 лв. на 157 141 000 лв. Тази заповед е издадена на основание ПМС № 179/13.09.91 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включване правото на собственост върху земята, но самата предоставена земя не е индивидуализирана по площи граници. Пазарната оценка на земята е извършена от "Д" ООД, като на втора страница, раздел III, т. 9, е оценен теренът на къмпинги "К", "Т" и "С" с обща площ от 260 000 кв. м. величението на капитала е вписано в съда по партидата на "Х" ЕАД. Раздържавяването на дружеството е извършено чрез продажба на 17.01.97 г. на 50% от акциите, закупени на централизиран публичен търг от приватизационни фондове. Обсъдени са и актовете за държавна собственост-/04.07.94 г., с който са актувани имотите, построени върху терена, отреден с протокол № 179/26.04.72 г. на ДКП и предоставен на ТК "Б"; АДС № 226/11.09.96 г., с който е актуван терен от 217,40 дка на къмпинг "К", заедно със сградите и съоръженията и е отбелязано включването на същите в капитала на "Х" АД и е отбелязано, че теренът не е заплатен, както и АДС № 227/12.09.96 г., с който е актувано разширение на къмпинга с отбелязване, че теренът, върху който са построени сградите е от ДГФ. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцовото дружество не е собственик на спорния имот. От една страна не е установено земеделската земя да е била предоставена за стопанисване и управление на сочения от ищеца праводател ТП "Б" С., а от друга страна - няма категорични доказателства за правоприемство между посоченото държавно предприятие и дружеството-ищец. Прието е, че макар и да е била предоставена на ДЗС "Ч", няма данни земята да е станала държавна собственост и да не се е налагало да бъде отчуждена от лицата, които са я внесли преди това в ТКЗС. Протоколът от 12.10.62 г. не е достатъчен, за да се приеме, че са били налице условията на чл. 21 от ЗТПС (отм.) и в частност т. 6 за причисляването на земята към ДПФ. Не са били проведени процедурите по действащите към този момент ЗОРЗ (отм.) и ЗГ от 1958 г. за отреждане на земята за неземеделски нужди и по-специално за строителство. При липса на обезщетяване на собствениците за отнетата земя по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ, в редакцията му от 1956 г., заповедта на председателя на ИК на ОНС Б. от 1972 г. не е произвела отчуждително действие. Земята не е придобита от държавата и на основание чл. 6 от ЗС, /ред. от 1951 г./, понеже с внасянето на земята в кооперативната организация от бившите собственици не е била отнета собствеността им, те само са били лишени от възможността реално да я ползват. По същите съображения държавата не е могла да придобие собствеността и по давност. След като държаватане е станала собственик на процесната земя, тя не би могла да я предостави за застрояване и стопанисване на ТК "Б". Освен това - липсвал акт на държавен орган, издаден по реда на П. за държавните имоти, който да предостави стопанисването на земята на държавната организация. Развити са и мотиви, че "Х" гр. С. не е универсален правоприемник на ТП "Б" С., а освен това не е ясно дали в поетата от него част от активите на прекратеното предприятиесе е включвал и къмпинг "К". Ето защо не може да се установи евентуалното включване на процесния имот в състава на имотите, предоставени за стопанисване и управление на ДФ "Х". Направен е извод, че след като процесните терени не са били предоставени по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП "Б", а оттам - и на ДФ "Х", ищцовото дружество не би могло да придобие правото на собственост върху процесния имот по силата на ПМС № 201/25.10.93 г., на което се е позовало в хода на производството. Предпоставка за осъществяване на придобивното основание по това постановление е преобразуванотопредприятие да е стопанисвало и упражнявало недвижимия имот въз основа на нарочен акт за предоставянето му, какъвто няма, а освен това в случая преобразуването на предприятието е станало много по-рано, през 1991 г. увеличаването на капитала на дружеството със заповед № 24/27.01.95 г. не представлява акт на включване на земята като непарична вноска, каквато възможност е въведена едва по-късно, с § 34 от ПЗР към ЗИД на ЗППДОбП, в сила от 15.12.95 г., а освен това в случая не може да се определи каква земя евентуално е включена в капитала на дружеството с въпросната заповед. Но дори и да беше налице включване на земята в капитала на дружеството, след като тя не е била държавна собственост, то и дружеството не е станало неин собственик. Отречена е възможността земята да е придобита от дружеството по реда на чл. 50, ал. 5 и чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ, както и чрез раздържавяване на дружеството, тъй като предмет на приватизацията са били акции, а не обособени части / в частност-земя/. В. решение е неправилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че "Х" АД гр. С. е било лишено от възможността да участва в повторното производство пред въззивния съд, след отменителното решение на ВКС, тъй като не било представлявано от надлежно упълномощен представител. За съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 06.11.06 г., дружеството-ищец е било редовно призовано с призовка, получена на 18.04.06 г. На това заседание се е явил упълномощеният представител на дружеството адв. Ж, по негово искане са приети писмени доказателства, назначена е и техническа експертиза. Страната е била надлежно представлявана от адвокат К, упълномощен от изпълнителните директори на ищцовото дружество на 24.10.06 г., поради което не може да се поддържа, че е била лишена от право на участие в процеса. Основателни са другите оплаквания в касационната жалба. Неправилен е изводът на въззивния съд, че няма доказателства земята, включена в къмпинг "К", да е станала държавна собственост.становено е по делото, че първоначално тя е била внесена в ТКЗС "Ч". С ПМС 137/62 г. е създадено ДЗС "Ч", като е разпоредено към него да преминат филиалът на ДЗС Б. вс. К. и ТКЗС "Ч". Изрично е предвидено земите на ТКЗС да се предадат на ДЗС. Такова предаване е извършено с представения по делото протокол от 12.10.62 г. на ТПС комисия. С тези актове е извършено фактическо одържавяване на земите, включени в ТКЗС "Ч", като те са предадени за стопанисване на една държавна селскостопанска организация, създадена по реда на чл. 9, б. "а" от Закона за държавните предприятия (отм.). същото постановление е предвидено земи на ДЗС да бъдат предадени на ТКЗС /приложение № 1/, като тези действия са мотивирани с икономически съображения. Дори да се приеме, че с ПМС№ 137/62 г. не са спазени изискванията на чл. 21 от ЗТПС и чл. 21 и сл. на ППЗТПС за отчуждаване и включване на частни земи в държавния поземлен фонд и те са отнети неправомерно, в този случай те пак се считат за държавна собственост - арг. от чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ. На следващо място - земята не е следвало да бъде отчуждавана и по реда на ЗОРЗ (отм.), тъй като след включването и в ДПФ не е променяна нейнатасобственост. Само е извършено предаването и за стопанисване от една държавна селскостопанска организация - ДЗС на държавно предприятие - "Б". Тъй като с предаването е извършена промяна в предназначението на земята, това е станало по съответния ред - с протокол от 09.05.72 г. от заседание на междуведомствения експертен съвет, назначен със заповед № 179 от 26.04.72 г. на председателя на ДКП, на основание чл. 8 от Закона за опазване на работната земя. Предоставянето на земята за стопанисване и управление на ТК "Б" е извършено с протокол № 165 от 08.10.71 г. и протокол от 09.05.72 г., утвърден от зам.председателя на Д. комитет по планиране. Приложимата правна уредба в случая е Законът за опазване на работната земя (отм.), който плащадките, които се отреждат за строителство върху земи, намиращи се извън регулационните планове, с размери над 30 дка, се определят от Д. комитет по планиране, съгласувано с други министерства, народният съвет и ползувателя на земята, по предложение на инвеститора - чл. 7, ал. 2. ред в случая ебил спазен, земите са били извадени от селскостопанския фонд и предоставени за стопанисване на ТК "Б", а с акта от 12.07.72 г. това държавно предприятие е въведено във владение на имотите. От картния материал и от заключението на вещото лице по делото е установено, че процесният имот е включен в общата площ, предоставена на ТК "Б", а впоследствие върху него е организиран къмпинг "К". Н. е изводът на въззивния съд, че липсва правоприемство между ТП "Б" С. и държавна фирма "Х" С., вписана с решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № 2697/90 г. на Бургаския окръжен съд, по отношение на земята и имуществото на къмпинг "К". Действително - в решението е посочено, че новосъздадената фирма поема част от активите и пасивите на прекратеното ТП "Б" С., като по делото липсват раздерителни протоколи, от които да се установи кое е това имущество. Решението за регистрация обаче следва да се свърже с пазарната оценка на земята, включваща и къмпинг "К", изготвена във връзка с приложениетона ПМС № 179 от 13.09.91 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 постановление, при образуване и преобразуване на държавни и общински предприятия в едноличнитърговски дружества с държавно имущество, капиталът им се определя въз основа на посочения в счетоводния им баланс капитал, а в случаите, когато тойне е определен, това следва да се извърши в тримесечен срок от образуването или преобразуването на ЕТД с държавно имущество. В случая въз основа на оценката е била издадена и заповед № 24/27.01.95 г. на председателя на КТ за увеличаване на капитала на "Х" ЕАД. От съвкупната преценка на тези доказателства може да се направи извод за наличие на правоприемство, при което праводателят на дружеството-ищец е станал собственик на земята, върху която ебил изграден къмпинг "К", включително и върху спорния имот. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Неоснователно е възражението на ответницата, че имотът е нейна собственост, тъй като и е бил възстановен с решение на ОбПК С. Това решение не е съобразено с разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която не се възстановяват бившите земеделски земи, които са били застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение