Решение № 417 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2017 г.

Решение № 417 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на З. Ж. Ч. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение от 10.12.2013 г. по адм. д. № 2341/2012 г. на Административен съд В. в частта, в която е потвърдено, съгласно част от диспозитива на решение № 10532/30.07.2014 г. по адм. д. № 2498/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се поддържа твърдение за основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответната страна - ДД "Социално подпомагане"-В. и ОД на МВР-В., не вземат становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, за неоснователно по следните съображения: Решението на АС-В., чиято отмяна се иска частично е оставено в сила с решение, постановено от Върховния административен съд в производство по чл. 208 и сл. АПК като в съответната част от диспозитива е оставено в сила в частта, в която е бил отхвърлен предявения от З. Ж. Ч. срещу ОД на МВР-В. иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство срещу честта, достойнството и доброто име, страдание от загубата на връзка и отчуждението й от детето, причинени от действия и бездействия на служител на дирекция в периода август 2007 г. - 5 ноември 2010 г. Решението е влязло в сила от датата на постановяване решението на Върховния административен съд - 30.07.2014 г. Посоченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение изисква установяване на визираните в съответния текст предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай като ново писмено доказателство, съответно ново обстоятелство, е посочен изпълнителен лист № 2273 от 22 май 2017 г., издаден от Районен съд - В., въз основа на решения постановени по гр. д. № 2888/2015 г. на Варненски окръжен съд и влязло в сила решение по гр. д. № 15115/2014 г. на Варненски районен съд, с които е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на З. Ж. Ч. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено срещу ищцата наказателно производство за извършено престъпление по чл. 187 НК. От разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Изпълнителният лист за присъдена сума на З. Ж. Ч. за неимуществени вреди, във връзка с предявен от нея иск срещу Прокуратурата на РБългария е въз основа на изпълнително основание - влязло в сила решение на 23.02.2017 г. на ВРС, оставено в сила с решение на ВОС, т. е. след постановяване на решението на Върховния административен съд - 30.07.2014 г. Издаденият изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила решение по друго съдебно производство, развило се пред Районен съд и окръжен съд, гр. В., приключило близо две години и половина след процесното производство пред Административен съд В., приключило пред Върховния административен съд с решение от 30.07.2014 г., не притежава характеристиката на "ново доказателство" нито на "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения, при липса на предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия