Решение № 5048 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 854/2011 г.

Решение № 5048 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 854/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Златко Любенов Иванов против Решение от 15.05.2010 г., постановено по адм. д. № 3207/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Бойко Тончев Баев и Зорница Иванова Баева чрез проц. им представител адв. Георги Жеков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Красимир Белчев Димитров и Новела Белчева Белчева-Купенова против Решение № 45 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС, поправено с Решение № 147 по Протокол № 40 от 18.07.2002 г. на СОС в частта относно одобрения улично-регулационен план на м. "Кръстова вада" между о. к. 278 до о. к. 538, засягащ имот № 941 от кадастрален лист 618, кв. 120, м. "Кръстова вада", гр. София. Съдът е отменил атакуваното решение в обжалваната му част като незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че в конкретния случай с административния акт, предмет на съдебното производство, е предвидено да се отнемат от имот № 941 около 114 кв. м, което съставлява около 30 % от площта му и това е в противоречие с разпоредбата на чл. 21а ЗТСУ (отм.). Взето е предвид и, че с акта е нарушена разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), определяща минимална площ за малкоетажно застрояване. Касационната жалба е неоснователна. Касаторът е бил заинтересувана страна в процеса пред първата инстанция и в това си качество е изразил становище за основателност на жалбата срещу процесното решение на СОС, в който смисъл е и постановеното решение от СГС, АО, III-Д състав. В този смисъл за касатора не е налице правен интерес от обжалване на съдебния акт. Решението на първата инстанция е правилно, постановено е при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и след преценка на доказателствата, вкл. допуснатата и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съдът е достигнал до верния извод, че в обжалваната си част улично-регулационният план е постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,