Решение № 3179 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2010 г.

Решение № 3179 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Националното бюро за правна помощ срещу решение № 2247 от 05.07.2010 г. по адм. дело № 2750/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна. От данните по делото е видно, че с молба - декларация рег. № 10-07-15 от 15.02.2010 г. Курти Ралев Оцов от с. Градец, община Котел, Сливенска област, е поискал да му бъде предоставена правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) - консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело и подготовка на документи за завеждане на дело. Според чл. 22, ал. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Курти Ралев Оцов не е лице, настанено в специализирана институция за предоставяне на социални услуги и затова с писмо изх. № 10-07-15 от 15.02.2010 г. Националното бюро за правна помощ е поискало от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Котел да отговори на въпроса дали Курти Ралев Оцов отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на ППЗСП. С писмо изх. № 19-0001 от 22.02.2010 г. този директор е отговорил, че "г-н Оцов е семеен, лице в пенсионна възраст, получаващо пенсия в размер на 100,86 лв., а неговата съпруга - г-жа Радка Илиева Оцова - е лице с трайно увреждане 79,15 %, удостоверено с ЕР на ТЕЛК, 77-годишна и получава пенсия в размер на 170,62 лв., поради което диференцирания минимален доход за правото на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП само за г-н Оцов е 65 лв. месечно, а общо за двамата съпрузи е 146,25 лв. месечно и при получаваните от тях пенсии общо в размер на 271,62 лв. месечно (100,86 лв. за г-н Оцов и 170,62 лв. за г-жа Оцова) лицето, респ. семейството, не отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи". Въз основа на този договор и при условията на обвързана компетентност (чл. 22, ал. 1 ЗПП) с решение № 10-07-15 от 11.03.2010 г. касационният жалбоподател е отказал да предостави на Курти Ралев Оцов исканата от него правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил това решение на директора на националното бюро за правна помощ и е върнал делото като преписка на този административен орган "за издаване на ново решение, чрез което да се предостави на Курти Оцов правна помощ по реда на чл. 22, т. 1 и 2 ЗПП". За да постанови този резултат административният съд е приел, че според чл. 47, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима да се осигури реален достъп до правосъдие, а според чл. 6 от договора за Европейския съюз, съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в хартата, поради което чл. 22, ал. 3 ЗПП противоречи както на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и на общата цел на ЗПП - да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Този извод на Административен съд - София град е неправилен. Вярно е, че според практиката на Съда на Европейския съюз (със седалище в Люксембург) когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да го приложат в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите на вътрешното право. Вярно е и че според чл. 5, ал. 2 АПК когато закон противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, се прилага международният договор. Но в процесния случай релевантните факти не обуславят прилагането на тези правила. Възнаграждението за исканата от Курти Ралев Оцов правна помощ (консултация с оглед на евентуално завеждане на дело по чл. 1 или чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди) е в размер от 20 лв. до 60 лв. според чл. 6, т. 1 и 3 във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (при съществуваща опция за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата), а според чл. 13 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета от Министерския съвет на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, възнаграждението за консултация за завеждане на дело е от 10 до 20 лв. (минимален и максимален размер), а за подготовка на документи за завеждане на дело - от 15 до 30 лв. Това са суми, които въпреки ниските доходи (единствено от пенсии) на Курти Ралев Оцов и неговата съпруга, могат да бъдат поети от тях. Според чл. 47, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. С оглед на ниския размер на адвокатското възнаграждение за търсената от Курти Ралев Оцов правна помощ, той разполага със средства и може да си я осигури сам. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество като жалбата на Курти Ралев Оцов срещу отказа на председателя на Националното бюро за правна помощ се отхвърли като неоснователна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,